РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА МАКЕДОНИЯ, ИЛИРИЯ И ГЪРЦИЯ  

Много хора ще останат силно изненадани когато разберат, че названието на народа ни е запечатано не само в топоними от наша територия, но и в такива, които са в земите на други балкански държави. Времето несъмнено е заличило голяма част от тях, но и това, което е останало не е за пренебрегване. Реликвите са доказателство за това, че името ни е древно и е възникнало много отдавна.

 

Дакийски конници - изображение от Траяновата колона (по P.Bertoli)

Нека започнем с място, на което най-малко очакваме да намерим следи от предците си.Благодарение на Иван Шишманов и Макс Фасмер, ние получаваме сведения за две селища на остров Крит, носещи името на народа ни. Дори за чужденец като Фасмер няма никакво съмнение, че названията  Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο идват от етнонима българи: “Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.” (Vasmer, 1970, c.174).

 Селищните названия Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο не са някакво странно изключение. Ползвайки работа на Шишманов, Фасмер допълва и Ζαγουριάνοι (Загоряни),  Μοῦντρος  (Мъдрец) Πλεμενιανά (Племеняне), Τοπόλια (Топола), Σφινάρι (Свинари) и ред други (Vasmer, 1970, c.174-175). Тези имена са ярко свидетелство за характера на езика на хората дали имената на селищата Ἄνω Βούργαρο и Κάτω Βούργαρο. Няма и сянка от съмнение, че те са българи.

 Името на народа ни е запечатано не само в название на селища от остров Крит, но и от остров Тасос. Фасмер споделя, че топонима Булгаро безспорно е свързан с името на българите: „Thasos: An slavisch deutbaren Namen ist mir nur im nordwestlichen Teil der Insel der ON Βουλγάρο (Vulgбro) bei Conze, Reise 40, auf Karten auch Volgaro, aufgefallen, letzteres auch bei Miller, Athos 180 (Karte). Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.“ (Vasmer, 1970, c.229).

 Работите на Шишманов и Фасмер са познати на акад. Димитър Ангелов. На него дължим напомнянето за важните за нас названия от територията на Гърция: “ λίμνη τοῦ Βούλγαρα, Vulgaria (езеро в Акарнания), Βουλγάρινη (село в Тесалия), Vulgar(is) (поток и планина в Тесалия), Βουλγάρα (връх в Тесалия), Βούλγαρι (село в Халкидически полуостров), Βουλγάρο (село в северозападния край на остров Тасос), Булгариево (село северозападно от Смолян), Βουλγάρικο (местност при Генадио в Епир) и др.“ (Ангелов, 1971, c. 372).

 Много ценна информация засягаща топоними съдържащи името българи може да се намери в работа на блогъра О3ONE. Този изследовател е ползвал трудове на Макс Фасмер, Йордан Заимов, Йордан Н. Иванов, Патриарх Кирил Български, Иванка Гайдаджиева и успял да издири голямо количество интересни местни названия от Епир – древната земя на пеласгите и илирите:

 

1) Bulgjeri – пасище край Сивота/Муртос.

2) Bulgjeri Sasqidhл – дъбова горичка край Муртос.

3) Grava Bulgjer – пещера при градеца Муртос.

4) Bira e Bulgjerinлs – пещера при село алб. Varfanj/Varfanji, дн. гр. Parapуtamos (Παραπόταμος).

5) Prroi i Bulgjerit – поток край Smogovina, алб. Smogovinл, дн. гр. Sikokhуrion (Συκοχώριου).

6) Bulgjeri – пасище при село алб. Kushovicл, гр. Agia Marнna (Αγία Μαρίνα).

7) Trap i Urgarлs – поли на планина, подножие при Кушовице.

8) Vurgara – рид при село Кушовице.

9) Rrahu Bulgjer – склон на рид при село Нунешати.

10) Shtegu i Bulgjerit – възвишение, бърдо при Nuneshati, Nuneshat, Nлneshat, Nлnshat ose Neshat, гр. Nounesбtion (Νουνεσάτιον).

11) Qaf’ e Bulgjerit – седловина при село алб. Mazrek, гр. Mazarakiб (Μαζαρακιά).

 https://toponymio.wordpress.com/2019/11/28/bulgar_ethnonym_epirus/

 На същият блогър О3ONE трябва да благодарим и за информацията относно поредния топоним съдържащ народностното ни име: “Топонимът Вулгари – Греки е забелязан на руска топографска карта с мащаб 1: 25000, издание на ГЩ на СССР. Не сме го срещали досега в писмени издания със събрани етнонимни по произход топоними. Едно от по-сериозните е при Йордан Заимов (Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967, с. 112), който впоследствие е бил обогатен съвсем малко и препечатван в по-нови изследвания. Тук има някакъв беден списък. Топонимите са много повече. Вулгари – Греки се намира на полуостров Ситония, един от трите полуострова ЮИ от Солун, днес в Гърция. Може да се открие ССЗ от селището Кариди.”

 https://toponymio.wordpress.com/2017/11/15/unknown_entnonym_sythonia/

 Недалеч от Ситония (полуостров Халкидика – дом на пеласгите бел.авт.) блогърът О3ONE е намерил още един важен за историята ни топоним: “При разглеждане на различни стари карти на Балканите, днес цифровизирани и достъпни в световната мрежа, от време-навреме попадаме на сведения, които не сме срещали в други източници. Едно такова сведение е наличието на село Bulgar Metof на карта, издадена от Джон Ероусмит през 1832 г.”

 https://toponymio.wordpress.com/2020/02/13/bulgar_metof/

 В Илирия – територия, на която днес се простира Албания, се срещат още топоними вдъхновени от името на народа ни. За тях споменава езиковедът Афанасий Селищев:

“В окраинных областях некоторые пункты поселений названы не „Škja", а „Bulgari": Булгери (2b), Булгарец (4а), село Булгари существовавшее еще в ХVII-м в. в Драчской епархии. Во II-м отделе (в отделе исторических сведений) были сделаны указания на группу  болгар  в области Леша, на Мати, и на выходцев из Скадра; прозванных в Призренском крае  Б о л г а р и ч а м и.”(Селищев, 1931, c. 265-266).

 Присъствието на българи в Драч е важно поради факта, че там по времето на Античността, на епиграфски паметник с регистрация I.Epidamns 414 е документирано името Тервел, или по-точно Терей Тервелов, Терей син на Тервел: Tηρηύς Tρεβελλίου.

 https://epigraphy.packhum.org/text/182526

 Представените тук съдържащи името българи названия от Крит, Тасос, Тесалия, Ситония, Аркарнария и т.н. биват считани от историците и езиковедите за сравнително нови. С други думи – за оставени по време на Средновековието, а не Античността. Съществуват обаче два проблема, които специалистите премълчават. Първият е, че някои “нови” топоними вдъхновени от името на народа ни, притежават точен паралел с топоними от времето на Античността.

 Засвидетелстваните на остров Крит Ἄνω Βούργαρο (Ано Бургаро) und Κάτω Βούργαρο (Като Бургаро) отговарят на споменатата от Прокопий тракийска крепост Βουργάραμα (Proc.Aed.IV.iv.). Не е трудно да се види, че регистрираното по времето на император Юстиниан I название Βουργάραμα/Бургарама е чуждото предаване на Българомъ, Блъгаромъ – на българите, дат.пад.мн.ч.

 Понеже този топоним бърка здраво сметките на защитниците на догмите, древното название често бива представяно в изкривен, опорочен вид. Вместо Βουργάραμα различни “редактори” представят Βουγάραμα, или даже Bugaraca, Bagaraca и т.н.

Нередактирано име на тракийската крепост, която Прокопий Цезарийски споменава



Редактиран вариант на името на тракийската крепост

Редактирани варианти на името на тракийската крепост

Самта област, в която се намира тракийската крепост Βουργάραμα (Блъгаромъ) носи името Кабецос/Καβετζός (Proc.Aed.IV.iv). Според Вл. Георгиев названието Кабецос/Καβετζός идва от *Кавьцъ >*Кавецъ – чавка (Георгиев, 1958, с. 74), но не е тракийско, а оставено от народ, чието установяване в управляваната от Рим Тракия не е регистрирано в периода, в който географското название се появява. За да се прикрие, че Кабецос/Καβετζός е древно тракийско название, бива премълчана връзката със споменатия от Омир топоним Кабесос/Καβησσός.

 Другият проблем за казионните учени се състои в това, че останалите негръцки (така наречени славянски) топоними, които не са свързани с името на народа ни, притежават паралели с названия от времето на Античността – т.е. случаят с Кабецос/Καβετζός не е изключение, а по-скоро правило.

 Споменатите от Фасмер и обявени за сравнително нови славянски топоними от територията на Гърция: Βάλτος, Βελᾶ, Βέργος, Βρενῖκον, Γορίτσα, Δόλιανη (Балтос, Бела, Бергос, Бреникон, Горица, Доляни) и др., отговарят на древните и принадлежащи на тракийската ономастика названия Di-baltum, Βελας, Βέργουλη, Βρεναί, Garescus, Δόλιονης (Ди-балтум, Бела, Бергуле, Брени, Гарескус, Долиони). Приликите са не просто пределно ясни, те са очебийни, но казионните учени решават проблема си лесно – затварят очи и не засягат въпроса изобщо – все едно данните не съществуват.

 От страна на казионната наука не бе обърнато внимание и на още едно важно откритие: керамичната икона с надпис BOLGAR. Тя бе намерена преди време във Виница, Македония и според някои изследователи е от IV-V век. Приблизително по същото време възниква името на тракийската крепост Βουργάραμα = Блъгаромъ-на българите.

 

Карта по сведения на Свети Йероним, областта Мизия е отъждествена с България

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Всъщност казионните историци пренебрегват и друга важна информация. Става дума за географската област България, отъждествена от Св. Йероним с Мизия: “Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България”. Това, че съществува географска област България през IV век знаем и от работата Старините на Константинопол,  в която се твърди, че Константин Велики (306-337 г.) построил водохранилища и докарал водопроводни тръби от България (GIBI, T. V, c.322), като това е станало преди 337 г.

  http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

 Същият автор дава изумителни подробности относно това как император Константин отпуска средства за строежите на Плиска, Преслав и др. селища. Спомената е не само сумата от 600 кентинария злато (над 4 000 000 златни солида), но са посочени дори и имената на Урбикий и Салустий – реални личности с висок ранг, подвластни точно на Константин Велики (GIBI, T. V, c.323).

 http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_323.html

 Фактът, че Плиска и Преслав носят български имена, а строителните методи използвани при издигането на тези селища. са от времето на късната Античност, да не забравяме и важната подробност, че споменалият България автор на Старините на Константинопол детайлно споменава парични суми и реални личности, дават правото свидетелството да се счита за точно и вярно. Това важно свидетелство е в пълна хармония с отъждествяването на Мизия с България през IV век.

 Когато няколко независими един от друг извора се подкрепят един друг, изводът е само един – твърденията на различни автори засягащи българи и географска област България на юг от Дунава по време на Античността са истина. За жалост – една неудобна на казионните археолози и историци истина.

 Макар да не сме в състояние да определим кога точно в земите на Гърция, Македония и Илирия са се наложили топонимите съдържащи името българи, все пак имаме основание да смятаме, че това е станало не по време на Средновековието, а по-рано -  в епохата на Античността.

 Тракийската ономастика предлага прекрасен кандидат за етимологията на името българи. Това e епитетът на божеството на светлината Блегур -*Вλεγουρος (Вλεκουρος). Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Вл. Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro-горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός - горящ, пламтящ (Георгиев, 1971, с.69). Епитетът е етнически, т.е. божеството е почитано от хора носещи име *bhleguri (*бльгари). Доста по-рано името на тези наши предци е звучало малко по-различно.

 Става дума за спомените от Омир  хора Φλεγύες – яростни бойци, покровителствани от бога на войната Арес. Имайки предвид, че гърците превръщат тракийското племенно название бриги (Bρύγες, Bρύγαι) във фриги (Φρύγες) (Георгиев, 1971, с.69), не е трудно да се разбере и, че на същата трансформация е подложено и названието на траките флегии (Φλεγύες). Неговата първоначална и правилна форма е *бльгии.  То се явява прототип на нашето народностно име и се отличава със смайваща древност – възникнало е по време на Бронзовата епоха – времената преди Троянската война.

 Държейки сметка с древността на народностното название *бльгии (развило се във *bhleguri,*бльгари), установяваме две важни неща – името на народа ни е възникнало на Балканите, като по начало е употребявано от сравнително малка група траки обитавали земи между устието на река Хеброс (Марица) и река Пеней в Тесалия – дом на Ахиловите мирмидони, които Йоан Малала нарича българи. Значението на името българи, притежаващо по-стари форми бльгари, бльгии, и предадено от гърците като Φλεγύες е светли, сияйни, лъчезарни.

 Възможно е това да е старо название на благородническата прослойка, притежаващо същата семантика както ζιβυθίδες – името на тракийските благородници, което Август Фик тълкува като “ilustris”-  блестящ, знатен (Георгиев, 1971, с.16). По принцип със същата семантика е и присъстващата във ведически санскрит дума arya-превъзходен, господар, владетел, благородник. Тя е сродна на arka-слънце, блясък, огън, лъч, сияние, а и на българските думи яра-зарево, блясък, ярък, яркост.

 

Знаейки какво е значението на народностното ни име, ние сме длъжни да го оправдаем показвайки държание на светли, почтени и благородни хора. Името ни е красиво, но трябва да се заслужи.

  

Основна използвана литература:

                 Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Георгиев Вл., Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958.

Селищев А., Славянское население в Албании, Изд. Македонского Научного Института, София, 1931.

 

    Шишманов, И. СЛАВЯНСКИ СЕЛИЩА ВЪ КРИТЪ И НА ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, Придворна Печатница, 1897.

Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig, 1970. 

Procoipius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002.