Докато се чудя откъде да започна прочита на съвременната „Американска трагедия“, като антиутопично продължение на едноименния роман на Тиодор Драйзър, внезапно ме връхлита спомен. Светъл и тъжен едновременно.

Точно преди четири години и два месеца, в началото на ноември 2016-та, по тъмни зори телефонът ме събуди с възбудения глас на проф. Юлиян Вучков. „Разбра ли новината, Тръмп победи Хилари Клинтън и им такова майката на мръсниците?!“. Да си призная, по онова време бях забравил за гласуването със 7 часа разлика, тъй като от всички чешми течеше внушението, че мачът е свирен и е въпрос на формалност Измамената съпруга да влезе в Оралния кабинет, където още витае дъхът на Моника Люински…

По-нататък се опитах да успокоя моя по-стар приятел с аргумента, че е все едно кого са избрали между аферистка и клоун, произлизащи от едно и също котило, но мъдрият проф. Вучков бе категоричен: „Тръмп е ясен, но при всички случаи е за предпочитане пред тая, която ще отвори война докато й правят фризурата и маникюра…“.

Последвалите четири години с математическа точност потвърдиха думите му, оказали се пророчески. Сигурен съм, че той би ги потвърдил и днес, ако все още бе сред нас.

Указател с „греховете“ на Доналд Тръмп…

И сега обратно в блатото. Какво толкова и на кого бе сторил Доналд Тръмп, какви страшни „грехове“ бе натрупал, за да бъде подгонен като див звяр още от първата минута на неговата номинация преди четири години и два месеца?

Защото откъдето и да го погледнеш подобна кампания за компрометиране, дискредитиране и сатанизиране не бе разигравана в САЩ никога и по никакъв повод. Дори срещу вожда на Кубинската революция Фидел Кастро – него директно са се опитали да го убия близо 500 пъти, без излишни приказки. Даже срещу съветските лидери Сталин, Хрушчов, Брежнев, Андропов в разгара на Студената война преди появата на американския агент Горбачов!

На подобна ярост като обсесията анти-Тръмп в собствената му родина не са се радвали нито провъзгласените за тирани Слободан Милошевич, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи и Уго Чавес, нито иранските аятоласи или ислямистките терористи. Даже Владимир Путин засега минава по-леко…

Хайката за жълтия скалп на Стажанта ме връща към детските години, когато каубои и индианци водеха люти битки в уестърните на филмовата компания на ГДР, наречена „ДЕФА“, с участието на юго-супермена Гойко Митич. Именно този мачо, влязъл и в нашенския фолклор, се превъплъщаваше в образите на митични герои от епоса на местните жители на Северна Америка – Оцеола, Текумзе, на по-късни години и Винету.

В тези приятно-наивни ленти, заобикалящи темата за геноцида срещу коренното население, „бледолики“ и „червенокожи“ често си вземаха скалповете, макар че източногерманската камера бе „политкоректна“ и не показваше екстремни сцени. Впрочем, ако не бъркам май някои от продукциите бяха снимани в България. Това обаче сега няма никакво значение. Важното е защо срещу Доналд Тръмп бе пусната безпощадна хайка, която продължава преследването със същата стръв и до ден-днешен? Обяснението е в „греховете“ на отиващия си президент на „най-голямата демокрация“. Без претенция за изчерпателност…

Доналд Тръмп не отвори война и даже намали военното присъствие на Пентагона в Близкия изток, Югоизточна Азия и Европа. За разлика от своя предшественик Барак Обама, получил „Нобелова награда за мир“, така както провеждаше агресии по света в продължение на осем години.

Тръмп се въздържа не защото е хуманист или пацифист, а защото с прагматичния си нюх на предприемач бе наясно, че мирът осигурява най-добри условия за бизнес. Естествено, като се изключи грандиозната кървава далавера на военно-промишления комплекс. А дали случайно инвеститорите в Смърт не скроиха мръсния номер на президента? 

Той бе готов на взаимни от(стъпки) за стопляне на отношенията с Москва и със сигурност би го направил, ако „Дълбоката държава“ на хиларистите и байдънистите не бе започнала първобитна експлоатация на „руската връзка“ непосредствено след изборите през ноември 2016 г. А, както знаем – невежата, стадна, тежко зомбирана популация в САЩ е програмирана да реагира първосигнално на всеки намек за присъствие на „Бялата мечка“. По този начин ръцете на Тръмп за нормален диалог с Путин бяха вързани още на старта, а и в момента са в ход дебилни внушения за „Дългата ръка на Москва“, организирала щурма на Капитолията чрез две молдовки, живеещи като религиозни емигранти в САЩ?!

Съпругът на Мелания посегна на най-святото за Олигархията – неограничената власт на транснационалните корпорации, снабдени с екстериториални преференции за сметка на националните държави. В тази насока като непростима ерес бе възприета позицията на Тръмп за връщане на определени производства от „аутсорсинг“ на американска територия и подкрепата за производителния капитал в противовес на банкстерите-крадци от „Уолстрийт“.

Като жестоко посегателство върху Догмата бе отчетено и иронично-снизходителното отношение на Тръмп към двата фундаментални инструмента на неолибералния глобализъм – ЕС и  НАТО. Освен това президентът бе обвинен, че налага изолационизъм, като се съсредоточава върху проблемите вътре в САЩ и по този начин ощетява сакралните „национални интереси“, защитавани с бомби и майдани на хиляди мили от Вашингтон и Ню Йорк. Именно в този контекст бе оценена сдържаната позиция на Тръмп спрямо конфликтите в Украйна, Сирия и Нагорни Карабах, както и мълчанието му по повод обвиненията на Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия срещу косоварския сатрап Хашим Тачи. Помнете ми думата – в рамките на два-три месеца, ако не и по-скоро, предстои амнистия за трафиканта на човешки органи и масов убиец под знаменателя на „ценностите“, мотивирали агресията на САЩ и НАТО срещу Сърбия в края на XX век…

Но това не е всичко от „Черното досие“ на Жълтия скалп. В рамките на своята национална, антиглобалистка, консервативно-религиозна концепция Тръмп на практика се опълчи срещу опорните точки на неолибералната Догма: хомо-истерията, „социалния пол“, еко-фанатизма, безконтролната миграция и сегрегацията с обратен знак, изригнала след полицейското убийството на дрогирания рецидивист Джордж Флойд.

50 месеца не стигат

Да продължавам ли с „греховете“ на анатемосания президент или и това е достатъчно, за да стане ясно защо суперелитът от източното и западното крайбрежие на САЩ, финансовата мафия, корпоративните медии, продажният Холивуд, дрогираните университети, корумпираните специални служби, мрежата на Сорос и брюкселските марионетки толкова настървено ръфаха и продължават да хапят Доналд Тръмп вече 50 месеца и отгоре?

Отново подчертавам дебело – той е клоун, тотален демагог, завършен циник и безскрупулен спекулант, но за хората по света бе много по-приемлив вариант от весталките на неолибералния еко-хомо-джендър-Ковид-кибер фашизъм, които нямат търпение да започнат „Големия рестарт“ на Догмата и Инквизицията. Тоест, национален и глобален „лов на вещици“ срещу всеки различен, неудобен и НЕполиткоректен според техните директиви. Впрочем извращенията започнаха непосредствено след реванша на хиларизма и „победата“ на стареца Байдън в опорочените президентски избори оттатък Атлантика. А сигналът до всеки „неправилен“ бе изпратен чрез наложената цензура върху участието на все още действащия държавен глава на САЩ в социалните мрежи?!

И това, ако не е дигитален ГУЛАГ, може би е макартизъм шест десетилетия и нещо след апогея на антикомунистическата истерия в САЩ през 50-те години на миналия век! Да се готвят Асанж, Сноудън и въобще всеки, който отказва да бъде морално и мозъчно чипиран с ваксина срещу разум. Чака ни симбиоза от ЧК и Гестапо, следящи за спазването на „ценностите“…

Ще рапортуваме за петилетката предсрочно

И още как! Точно както се полага на образцови стахановци, маршируващи и козируващи в такта, диктуван от „Генералната линия“. Като онези достойни соц-труженици, които навремето изпълняваха своите производствени планове за три, вместо за пет години.

Тогава имаше  „Член първи“ за ръководната роля на Партията, а сега имаме абсолютно същата по смисъл Директива за монополната правота и безгрешност на „най-голямата демокрация“. И затова двойните стандарти се нареждат като плочки от домино, за да очертаят рамките на Матрицата. И така -майданите, организирани от ЦРУ и сие в различни точки на планетата, са „върховна изява на гражданското общество“, но бунтът срещу Капитолията е „метеж, провокиран от Русия“?!

Волята на населението в Косово е суверенна, макар и под военния чадър на НАТО, докато самосъзнанието на руските хора в Крим, изявено чрез референдум, няма никакво значение?!

Джулиан Асанж и Едуард Сноудън, дръзнали да разкрият мръсните тайни за военните престъпления на Пентагона в Афганистан и Ирак плюс факти за тоталния шпионаж на САЩ срещу съюзници от Европа, са престъпници, плачещи за електрическия стол, докато руският опозиционер Алексей Навални е светец, макар и на външна ведомост?!

Щатите имат право на „национален интерес“ навсякъде по Земята, но Москва няма право да ограничи разпространението на ислямския тероризъм близо до своите граници – в Сирия, на подстъпите към Кавказ и Черноморската зона. И т.н. по пистата на двойния стандарт, по която излиза, че животът на Скрипал има стойност за разлика от този на ядрения учен от Иран…

Да видим обаче как ще изпълним петилетката предсрочно. Като за начало България ще бъде принудена да се откаже от националната си кауза по темата „Македония“. Даже няма да отпуснат време на Бойко Борисов да си направи спокойно изборите, а после да обяснява как кръв му капе от сърцето за Гоце, Яне и Даме, ама що да стори – евро-атлантически ценности?! Вижте интервюто пред германска медия на бившия посланик на САЩ в София Джеймс Пардю и ще разберете, че мачът е свирен в полза на Скопие и антируския „Санитарен кордон“ под името Триеморие.

Впрочем тази безумна въдица, захапана от президента Радев, ще ни струва много повече от трите милиарда за „фантоми“, с които българският данъкоплатец олекна след рекета на тариката Доналд Тръмп. По-нататък следва неизбежната госпожа Енергетика, нашепваща за шистов газ от Америка за сметка на по-евтиното синьо гориво от изток. Да продължавам ли с неизбежната ескалация на напрежението покрай Украйна, Донбас, Крим, Черноморието, Кавказ, Близкия изток и произтичащите от тези сюжети военни ангажименти на България?

Тръмп искаше пари за покупки на американско оръжие, но Партията на войната на Хилари и Ко няма да се задоволи само с финансовия принос на сателитите, а ще диктува активно участие в „сдържането на Русия“ и подкрепата на антируските тенденции в постсъветското пространство. А ние сме близо до предната фронтова линия, изнесена на 400-500 км до Москва от „националният интерес“ на Вашингтон, прескочил десетина хиляди километра през Атлантика и цяла Европа…

И още едно интересно откровение, този път на фрау военния министър на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер, така наречената АКК. Алюзията с автомат АК-47, познат и като „Калашников“, е случайна, но не е случаен патосът на дясната ръка на Ангела Меркел, която заявява, че НАТО трябва да се готви за действия от позиция на силата срещу Москва.

Вероятно усещате накъде ще ни тикат „началниците“, окрилени от заявката на Байдън и Ко за нов етап на трансатлантическата любов след периода на принудително въздържание, наложено от Тръмп. Нали по тази причина го скалпираха…

Коментарът на Георги Атанасов е специално за „Уикенд”