Злоупотреби и конфликти на интереси в “Софийска вода” Александър Брютел, Слав Навин 15 януари 2021

Недостатъчно вода за потребителите, съмнително управление на тръжните процедури, постоянно нарастване на цените на водата в условията на значителни течове от остарелите инфраструктури

Тези “особености” на глобалния воден гигант “Веолия” (Veolia), многократно изтъквани от пресата, вече не са тайна във Франция*.

Други страни обаче също плащат висока цена за доставките на вода от френската фирма.

“Веолия” е изнесла своите практики и в България – с обичайния дял течове и отклонения на средства.  

Групата “Веолия” придобива концесията за водоснабдяване и канализация в българската столица през 2010 г., ставайки мажоритарен собственик на компанията “Софийска вода”, със 77,1%, а останалите акции отиват в Столична  община.

Това не е първото публично-частно партньорство на българската столица за водоснабдяване на потребителите и пречистване на водата.

Още през 1999 г. градът подписа договор с британската компания United Utilities, въпреки гражданската съпротива, която преди това предотврати подписването на договор със SAUR през 1997 г.

По това време медиите показват широкото недоволство от управлението на концесията от United Utilities, увеличение на цените и липса на обновяване на инфраструктурата.

Наблюдение, при което аргументите в полза на приватизацията неизменно се разпадат.

След пристигането на Веолия и поемането на концесията, резултатите от 11 години приватизация вече й създадоха врагове.

Освен това има многобройни нередности в сметките на компанията, разкрити от публикуването на одит на “Софийска вода” от 2005 г .

Сред тях са лични разходи на частни лица, отчетени като „инвестиции“ във финансовите отчети на компанията, многобройни нарушения на клаузите, предписани от общината в концесионния договор, прекомерни заплати за ръководителите на дружеството (25 000 евро при средна заплата от 500 евро на месец за жител на София).

Тогава одитът отчете и множество счетоводни измами и надценяване на определени разходи и разходи, свързани с работата на компанията.

Трудното начало на френската група в София

Какво се случи с договорните ангажименти на компанията да намали наполовина течовете и загубите на вода от първите 5 години на договора, от 60 на 30%?

Обещанието на новия партньор трябваше да доведе до по-добра свързаност на домакинствата с тръбопроводи за водоснабдяване и канализация, до намаляване на цената на водата и до масивна инвестиция в обновяването на градските тръбопроводи; това е пълната противоположност, на която са свидетели жителите на София.

На фона на разочарования от предишната приватизация се осъществи трансферът на власт между United Utilities и Veolia.

Френската група трябваше да успее там, където нейният предшественик изглежда се е провалил, както по отношение на разходите, така и качеството на услугите си и прозрачността на своите финансови дейности. Френският воден гигант наследи тежката ситуация на българска земя и лошия имидж на концесията сред обществеността, но не само.

През 2011 г. разочарованието на гражданите беше политически изразено от опозиционните фигури от два полюса –  леви и крайно десни . Те успяха да съберат близо 60 000 подписа за организирането на референдум за съдбата на Софийска вода и нейния контрол.

Изправена пред заплахата от референдум, общината реши да разкрие клауза в концесионния договор, непознат досега на обществеността и споменаващ риска от големи глоби, които градът трябва да плати в случай на предсрочно прекратяване на договора. Клауза, валидирана през 2008 г. от тогавашния кмет и настоящ премиер Бойко Борисов. Опозицията отстъпи и референдумът, първоначално планиран за 2013 г., никога не се състоя.

За Георги Медаров и Дейвид А. Мак Доналд, автори на статията „Следприватизационни борби за водата в София“, публикувана през 2019 г. за вестник Walter Alternatives, провалът на референдума допринесе за развитието на бурна вълна от протести през същата година, белязан по-специално от опити за самоубийства чрез подпалване.

Тези протестни вълни обаче не смекчиха нито ценовата политика на Софийска вода (увеличение на цената на водата с 68% от пристигането на Веолия до днес), нито дори особено агресивната й търговска стратегия.

Агресивна и сегрегираща политика към клиента

Според екологичната асоциация За Земята, компанията е направила 1000 прекъсвания на водата в целия град за неплатени сметки през 2011 г. – практика, забранена иначе във Франция, както в много други европейски страни.

През 2012 г. 370 семейства са изгонени от домовете си въз основа на различни неплатени сметки (вода и ток) и 5000 домакинства са дадени на съд за същите факти. През 2013 г. отново избухнаха бунтове в квартал Факултета след общо съкращение за всички жители, главно ромите. Факти, смятани за „тревожни“ и противоречащи на „правата на човека“ от специалния докладчик на ООН за правото на питейна вода и канализация през 2013 г.

След това докладчикът повтори обвиненията на много асоциации за стигматизиране на ромското население чрез търговската стратегия на Веолия чрез „Софийска вода”.

Това стана чрез отказа на компанията да инвестира в свързването на бедните квартали с общинската водопроводна мрежа. Тяхната пасивност бе мотивирана от ниския икономически потенциал на засегнатото население, смята канадската неправителствена организация Blue Planet.

Според Даниела Михайлова, програмен директор на неправителствената организация “Инициатива за равни възможности”, компанията все още не е инвестирала достатъчно в тези квартали с инфраструктура от съветската епоха като Филиповци.

Дори днес близо 4000 души са свързани към един водомер в този преобладаващо ромски квартал и всички трябва да управляват колективно плащанията към компанията, управлявана от Веолия, чиито агенти идват да събират големи натрупани суми от жителите. 

През последните години Даниела също съобщава, че френската неправителствена организация, наречена „Вода и живот“, е разработила предложение от 2017 до 2019 г. да свърже определени ромски квартали към водоразпределителната мрежа.

Предложението включва план за обновяване на инфраструктурата, както и тарифен план за засегнатото население, но в крайна сметка е отхвърлено от Софийска община, загрижена за способността на населението да плаща тарифите, считани за твърде високи.

Френската НПО напусна България в края на 2019 г., но остава много тясно свързана с Veolia, тъй като се финансира чрез различни проекти… от самата фондация Vйolia.

Дупка в закона относно възможни конфликти на интереси

Голяма част от поддръжката, в която „Веолия“ инвестира, се осъществява с поръчки към фирми – изпълнители на ремонти, инженеринг или строителство. Софийска вода ги възлага по Закона за обществените поръчки, защото управлява обществен ресурс.

Една от фирмите, на която Софийска вода възлага такива поръчки се оказва свързана с нея, и респективно в групата на Веолия.  Става дума за компанията „САД С.А. Клон България“ с основен акционер „ВЕОЛИА О КОМПАНИ ЖЕНЕРАЛ ДЕ-З-О“, представлявано от Антоан Фреро (Франция). 

„Веолия“ държи над 99 процента от акциите на САД С.А., а всъщото време контролира непряко Софийска вода. Така в продължение на 8 години САД. С.А. печели 9 обществени поръчки за монтажи и ремонти на водопроводи и канали за милиони левове от сметките за вода на гражданите на София. 

Понастоящем „САД С.А.в обединение с няколко фирми“ изпълнява поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нов метан танк – съоръжение за преработка на утайки, натрупани при пречистване на водата, в метан.  Обемът на метан танка е 7 000 м3, а работата по изграждането му струва близо 6 млн и 400 хил. лв, пише в договора с обединението от фирми с участието на САД.С.А.

Втората неприключила обществена поръчка с участието на САД С.А.  е „Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община – Зона 1, 2 и 3“, което означава цялата площ на града и кварталите му. Стойността на тази поръчка е посочена под формата на единични услуги и стоки в договора между двете свързани фирми, а цялата предвидена работа надхвърля един милион лева. На практика печалбите на САД. С.А. от всички дейности по тези и приключилите обществени поръчки на Софийска вода остават в групата на собственика “Веолия”. 

Защо свързаността между възложител и изпълнител на обществена поръчка е проблем в България?

От 2015-та година до момента в българските медии могат да се видят не едно и две журналистически разследвания за съмнителни обществени поръчки, с които се облагодетелстват изпълнители на ремонти, строителство, инфраструктурни проекти, доставки на продукти и техника. Най-често възложителят на тези поръчки е министерство, държавна агенция или община, а понякога и концесионер за доставка на услуги към гражданите. 

Тези институции избират фирма – изпълнител след конкурс, при който няколко кандидати предлагат офертите си за изпълнение на заданието, а избраният победител се оказва в тесни връзки с ръководителя на институцията-възложител, например роднинска връзка, приятелство, общ бизнес, или друга форма на свързаност. 

По правило възложителят заплаща на фирмата-победител за работата по поръчката с пари от държавния бюджет на България или от европейските фондове. Облагата на избраните фирми става най-напред с избора им като изпълнители. Този избор им осигурява бизнес, а с тайното съдействие на възложителя, може да получат по-високо възнаграждение от пазарната стойност на поръчката. Това става ако възложителят даде висока прогнозна стойност на стоката или услугата, която поръчва и офертите за цени на кандидатите за поръчката я надхвърлят. 

Друг начин за увеличаване на печалбата е използването на по-евтини и некачествени материали за строителство от предвидените в цената на заданието. Така фирмата изпълнител плаща минимални разходи, но с помощта на нереални фактури отчита суми, близки до официалната цена на поръчката, за да прибере останалите пари. 

В медийни публикации от последните години виждаме и двата примера за игра с цените по обществени поръчки –  двойно или тройно завишени стойности на доставки на медикаменти или на служебни автомобили, например, както и схеми за спестяване на разходи при строителство. 

Тази облага на фирми с обществени средства върви заедно с облаги на възложителите на поръчката – министерствата, държавните агенции, общините и др – част от тайно спестените пари  отиват в джоба на кмета на общината или шефа на някоя дирекция в министерство, което я възлага, например. Тази взаимна помощ между възложителя на обществена поръчка и конкретна фирма с цел скрити облаги всъщност се нарича корупция. 

Вредата от нея е ясна – първо, нарушава се конкуренцията между кандидатите за една поръчка и се елиминират потенциални по-качествени изпълнители на заданието.  В някои от описаните от медиите случаи на подобни действия продуктът на обществените поръчки са некачествени пътища в страната, зле ремонтирани административни сгради и др. Второ, в такива случаи някой краде обществени средства, събрани от данъците на българите, както и на европейците изобщо. 

В този ред на мисли свързаността между възложителя на обществени поръчки „Софийска вода“ и изпълнителят на тези поръчки САД С.А. поражда съмнения за нерегламентирани уговорки и нелоялна конкуренция спрямо други кандидати за изграждане и ремонт на водопроводи, канализация и пречиствателни съоръжения за водата на София, съмняват се бивши служители на САД. С.А., пожелали анонимност. 

Плащанията по поръчките към близката фирма САД. С.А. се отчитат като разходи на Софийска вода в мрежата на София и стават фактор за определянето на цената на водата, а  от друга страна част от тези „разходи“ се връщат като печалба в групата на Веолия, тъй като САД. С.А. е на 99 процента собственост на Веолия. 

Ролята на разходите и инвестициите, които Веолия и Софийска вода правят при образуването на цената на кубик вода за гражданите е ключова и това е видно както от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, така и работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в България. По закон тази комисия определя цените на услугите, първо в съответствие с одобрения бизнес план на дружеството за водоснабдяване и канализация и второ, на база разходите за експлоатация, поддръжка, ремонт и управление на В и К системата, по следната формула:

Х2019 = Е2019 + Q2019 + Y2019

където:

X2019 e коефициент за образуване на цената за водата за конкретна година – в случая като пример даваме 2019 г. E2019 е коефициент за подобряване на ефективността за тази година, който е индивидуален за всеки ВиК оператор и се определя от спомената комисия по определени правила.  Q2019 е коефициент, който се изчислява по допълнителна формула:

Q2019 = Qр2019 + Qи2019

В нея Qр2019 е коефициент, отразяващ разликата между прогнозните и действителните разходи при нововъзникнали дейности. Qи2019 е коефициент, отразяващ разликата между прогнозните и действителните инвестиции, извършени за изпълнение на индивидуалните годишни целеви нива на показателите за качество на ВиК услугите. Y2019 е коефициент, отразяващ изпълнението на индивидуалните годишни целеви нива на единните показатели за ефективност. 

Въпреки тази свързаност “Веолия” и нейната дъщерна “Софийска вода”  никога не са отстранявали кандидата САД. С.А. от своите обществени поръчки с мотива, че те са свързани и имат общ собственик. Не са го правили и представителите на Столична община, която като акционер с 22,9 процента в Софийска вода участва в комисиите по избор на изпълнители на ремонтите и доставките.  

„Когато установи липса, непълнота или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, или несъответствие с изискванията към личното състояние или критериите за подбор, комисията ги посочва в протокол, който се публикува в Профила на купувача на „Софийска вода“ и този протокол е публично достъпен. При провеждане на процедурите, в които „САД. С.А. – клон България“ е участвал, не е установено нарушение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки“, пишат в отговорите на въпросите ни от Столичната община. 

Любопитен факт е, че в България тази свързаност дълго време не е била отбелязана като публична информация в търговските регистри. До средата на 2019 г в официалния не български търговски регистър за „САД. С.А. клон България“ е отбелязано, че е част от френското дружество SADE – COMPAGNIE GENERALE DE TRAVAUX HYDRAULIQUES, но не е отбелязано, чия собственост е то. 

В графата „собственост“ пише единствено „чуждестранен собственик“. В онзи момент и години наред преди 2019 в България  не е съществувало законово задължение за обявяване на действителни собственици в Търговския регистър и свързаността е могла да се види единствено във френските търговски регистри. Там ясно пише, че компанията VEOLIA EAU – COMPAGNIE GENERALE DES EAUX държи 99, 42 процента от акциите на SADE – COMPAGNIE GENERALE DE TRAVAUX HYDRAULIQUES. 

Едва в средата на 2019 година, когато в България публикуването на чуждестранните собственици става задължително, тази информация е качена и в българския Търговски регистър. Няколко месеца по-късно в българския клон на САД. С.А. започват съкращения на служители, а изпълнителният директор на компанията Арно Селер е преназначен на мениджърски пост във „Веолия“.  

След покана на Бивол към „Софийска вода“ да обясни свързаността, оттам уточняват, че спечелените обществени поръчки на САД.С.А. за последните 8 години са само 9 от общо 24 обявени, за които те са били кандидат. В останалите 15 процедури, победители са други фирми, занимаващи се с изграждане и поддръжка на водопроводи и канали.

От водния оператор на София добавят, че „Участието на „САД С.А.” самостоятелно или чрез клона в България в обществени поръчки, обявени от „Софийска вода“ АД, е в пълно съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Изискванията на закона по отношение на участниците в обществените поръчки са ясно разписани, включително и по отношение задължителните основания за отстраняването им. Наличието на общ краен собственик на предприятието на възложителя и предприятието на участника не е сред тези основания“. 

От “Веолия” оставиха без отговор изпратените до тях въпроси.

Спокойствието и увереността на Софийска вода и “Веолия”, че тази свързаност на фирми няма проблем със закона идва от факта, че до 2018 година българският закон за обществените поръчки не е задължавал възложителите да отстраняват фирми, с които имат общ собственик, коментира адвокат Лора Георгиева, специалист по обществени поръчки от „Антикорупционен Фонд“ в България.

Бившият шеф на САД Арно Селер (вдясно) на коледно парти през 2018 г. с шефа на Софийска вода Васил Тренев.

Голяма част от поръчките към САД. С.А от Софийска вода, за възложени през 2015 г. Тогава българският клон на фирмата е сключил договор за Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община – Зона 2, което обхваща 8 района на София, заемащи близо половината от територията на града. Отново през 2015 е и обществената поръчка за изграждане на канални клонове от главен колектор и съпътстваща водопроводна мрежа в квартал Модерно предградие в столичния район Връбница на стойност над 600 000 лв. Пак тогава е поръчката за подмяна на водопровод на участък от улица „Горски пътник“ в столичния квартал Лозенец за близо 154 700 лв, сочи договорът. През същата 2015 та година френската фирма започва и поръчката за реконструкция на части от водопровод на село Войняговци към район Нови искър, столична община с договор на стойност малко над 210 500 лв. 

Към този период в България според адвокат Георгиева е бил приложим отмененият вече Закон за обществените поръчки от 2004 г. , според който наличието на общ краен собственик на възложител и изпълнител не е сред основанията за отстраняване на участника в процедурата за възлагане на обществена поръчка. Според този закон не могат да участват кандидати или участници, чиито законни представители (директори,управители) са свързани лица с възложителя или със служители на ръководна длъжност в неговата организация. 

Освен това общият краен собственик би обосновал наличие на „Свързани предприятия“ само ако се касае за публичноправен възложител, а не за секторен възложител, какъвто е „Софийска вода“ АД. Тази липса отговорност при свързаност в описания случай според адвоката на Антикорупционен фонд е „законодателен пропуск, който е позволил дружества намиращи се в зависимост и контрол от трето такова, да се окажат възложител и изпълнител по обществени поръчки, вследствие на което е възможно да са реализирали ползи и печалби към въпросното трето дружество, в ущърб на основните принципи на законодателството, свързано с обществени поръчки.  А именно равнопоставеност, недискриминация, свободна конкуренция, публичност и прозрачност, които принципи целят максимално ефективно разходване на средствата, свързани с извършване на дейности с обществено значение (водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги)“

Не така обаче стоят нещата с обществените поръчки, проведени и започнати в периода след 2017-та до днес, казват експертите от Антикорупционен фонд. Споменатата вече още незавършена обществена поръчка от 2018 г за  „Инженеринг с предмет „Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нов метантанк на стойност над 6 милиона и половина лв.” е възложена, когато е в сила нов, изменен Закон за обществените поръчки в България. Според него  възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е налице конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен. (чл. 54 ал.1 т.7 от ЗОП)  „Конфликт на интереси” има, когато възложителят на обществената поръчка, негови служители или наети от него лица извън неговата структура имат интерес, който може да води до облага и може да повлияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка, казва същият закон.  „Облага“ според Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в България е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. 

От цитираните разпоредби при възлагането на обществена поръчка, „Софийска вода“ АД като възложител следва да прецени дали по отношение представляващите и пълномощниците на „САД С.А. – Клон България“ е налице конфликт на интереси, който може да повлияе върху безпристрастността и независимостта на служителите / наетите външни изпълнители на „Софийска вода“, работещи по процедурата, казва още Георгиева и Желева в своето правно становище. Отново според сегашния Закон за обществените поръчки основание за отстраняване е наличието на интерес, който може да води до облага и за който би могло да се приеме, че влияе на безпристрастността и независимостта на служителите/изпълнителите. Т.е. в конкретния случай не е задължително облагата от цитираната поръчка за над 6 милиона лева да е доказан факт, казва адвокат Георгиева. 

Нарастващата цена на водата

За цялата концесия за водоразпределителни и пречиствателни услуги в София цената на тези услуги за потребителите в крайна сметка ще се увеличи с близо 536% за период от двадесет години. Това е далеч от обещанието на концесионера да направи цените по-достъпни за жителите на българската столица. 

От 2013та година насам българският клон на „Веолия“ и неговата „Софийска вода“ вдигат цената на водата 2 лв и 93 стотинки за кубик, като обещават определени инвестиции в подръжка и подобрения на водопреносната мрежа на София. 

За миналата 2020 контролираната от „Веолия“ „Софийска вода“ продава на гражданите вода за по 2 лв и 76 стотинки на кубик, което е повече от през по-миналата 2019, когато цената е 2, 58 за кубик.  Услугата включва доставяне, отвеждане и пречистване на водата. За 2018 г. водата по тръбите е струвала още по-малко –  2.31 лв,  но повече от през 2017, когато цената е 2.15. През 2016-та цената е 1 лв и 82 стотинки на кубик вода и отново повече от в предходната 2015-та, когато водата е струвала едва 1, 76. 

Тези многократни увеличения на цената на водата  дори  предизвикват финансови санкции към концесионера от Българския орган по конкуренция за неправомерни лихвени проценти през 2014 г.

Инвестиции, считани за недостатъчни в чувствителни квартали: все още значителен процент на изтичане на инфраструктура за целия град (около 48% през 2020 г.); стотици жалби, адресирани до омбудсмана на републиката срещу компанията, контролирана от Veolia (202 през 2015 г., 422 през 2016 г. и 484 през 2017 г.) – така обществеността търси възвръщаемост на инвестицията в това партньорство с частния сектор.

Четири години преди края на тази концесия изглежда под въпрос „Софийска вода“ да успее да изпълни ангажимента си да намали загубата на вода в града до 16% до 2025 г. 

Резултатите от приватизацията на водата могат да се измерват с броя на злоупотребите, твърде добре известни на френскоезичната общественост, и които са породили през последните години вълна от одържавяване на водните компании. “Веолия” повтаря този модел не само в България, но и в Румъния, Армения, Литва или дори в Индия и Бразилия, където нейното управление е критикувано. 

Ще бъде ли подновена концесията през 2025 г., когато изтича договора между Веолия и Общината? Според изследователите Медаров и Мак Доналд  набор от фактори все още може да промени ситуацията през идните години.

Възможно е и отново да възникне въпросът за връщане на общинската собственост над водата.

Александър Брютел, Слав Навин

Статията е създадена в сътрудничество с френската медия BastaMag с подкрепата на фонда Journalismfund