фото: GNU-FDL, Уикипедия

Той е роден на 31 януари 1854 г. в Търново. Стамболов е апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия.

През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му.

На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е нападнат и съсечен в центъра на София. Два дни по-късно умира от раните си.