10.02.2021 admin
39 SHARES ShareTweet
Приятели и врагове мои, знаете, че не обичам да се обяснявам, но пък и няма да позволя на тези, които са политически подлоги, да останат с впечатлението, че ще ги подмина.
Има един много хубав разказ на Марк Твен „Кандидат за губернатор“, в който описва мръсните политически прийоми за окаляне на противника в политиката. За съжаление реалността е, че ни управлява утайката на обществото, която е възхвалявана и подкрепяна от другите низши духом. Дотам, че почтеността да се приема за лицемерие, родолюбието – за популизъм, идеите – за проект, а отстояването на собствена позиция – в странно явление, което няма логично обяснение.
Тръпна в очакване колко нови неща ще науча за себе си. Най-малкото, че съм ограбвала вдовици и деца, поне някого да съм блъснала на пешеходна пътека, че съм убила някого, че съм проект на някого, че имам петима шерпи, които по цял ден седят и пишат от мое име /от друга страна – за чий целият този труд на колектива, ако съм проект, просто ще ми платят да ме показват по свинските медии/.
Всъщност, това, по което ще познаете проектите, че постоянно дефилират и се спрягат по официалните медии. А опозиция, която не е оплюта в пик-ливите медии, започва да ме усъмнява.
Дотолкова сме свикнали с посредствеността, че се учудваме, когато някой мисли изобщо, още повече, когато има смелостта да го заявява публично. Опити да ме притискат имаше. Е, и какво направихте, като не се уплаших? Тези дни явно ставам още по-неудобна за статуквото и неговите подлоги. Дотам, че чувам как цял авторски колектив ми пише публикациите /аз не съм скромна – стилът ми е уникален и други не могат да го наподобяват, факт, така че колектив не би се справил!/, че съм проект на кукловодите, че ….какво ли още не. Мъка – не съм! И сега какво още ще измислите?
Някои български политички /тук се чудя дали да сложа думата в кавички/, се знае как са стигнали върха – обикновено на колене пред някого. И вместо идеи, са подрусвали „аргументи“. Които са спекулирали с темата за родолюбието и патриотизма. Които са обиколили всички кукловоди, сараите на Доган и зайчарника на Борисов, за да се докопат до власт и/или пари. Колко са сериозните жени – политици в България?
За съжаление нивото в политиката и обществото е такова, че випове са ни мутри, мутреси и духалки. Те съдят според собствения си аршин и не могат да си представят какво означава почтеност, морал и болка за България. Днешните политички на България са наричани от самите им покровители прости кърджалийски п., мисирки и прочие /тук не смея да продължавам, защото се знае, че само Онуй, да се свети името и маслото Му, е безнаказан по отношение на някои думички/.
Животът ме е научил, че тези, които пълзят на колене към върховете, не заслужават нито уважение, нито прошка. Че най-важното нещо за една жена е достойнството и почтеността. Че ако вървиш напред с подрусващи се „качества“ и дълбоко деколте, или полегнала на когото трябва, няма как да разчиташ на дългогодишна кариера. Че интелектът само се изостря с годините и опита, а собствените качества са най-важните, за да си си сам господар и да не ставаш удобна политическа играчка.
Външността и възрастта не са пороци в политиката. Те са важни в една друга древна професия. За съжаление някои бъркат двете неща!
Политиката е мръсна работа. Затова с нея трябва да се занимават чисти хора. Най-малкото, следващият ни Председател на Народното събрание да не е проста кърджалийска п.!
Елена Гунчева
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata