11.02.2021 admin

След стихотворението „На прощаване” на Христо Ботев Скопие си присвои и песента за Райна Княгиня, обвявайки я също като Ботевите стихове за свое народно творчество.

Това съобщи с ефира на бТВ проф. Анна Кочева от Института по българския език на БАН.
Тя е и рецензент на излизащата утре „Бяла книга“ за езиковия спор със Скопие.

В книгата има конкретни примери за унищожени български паметници, за задраскване на етнонима „българин“ и за лъжите в съвременните македонски учебници. На корицата е буквата Ъ, „изгонена“ от македонския език през 1944 г., но запазила се като фонема на тази територия и до ден-днешен.

„Република Северна Македония е една Северна Корея на Балканите“ заради своите „свирепа цензура“ и „свиреп тоталитаризъм“, коментира и проф. Кирил Топалов от българо-македонската комисия по въпросите на общата история. И допълни: „Република Северна Македония се намира в много по-тежка цензура, отколкото ние бяхме по Живково време. Никой няма достъп до архивите – достъп имат само определени „наши си хора“ и всичко друго, което се поднася на обществото и даже на учените, е фалшифицирано.“.

Той сподели и че негови познати с българско самосъзнание там са обект на репресия даже в елементарната форма на това, че кола с български номера задължително става обект както на серия проверки пътните полицаи, така и на безчинства от страна на вандали.

„Езиковият спор“ с Република Северна Македония е условно понятие, защото той се води много повече там, отколкото тук и там са много повече хората, които артикулират това, което според тях е истина, а всъщност са научна фантастика и лъжи по отношение на българското културно-историческо наследство”, подчертаха двамата учени.

„Ние нямаме никакви аспирации към днешното битие на официалния език на Република Северна Македония, но имаме претенции да се артикулира научната истина“, категорична беше проф. Кочева.

Актуален скандален пример за политиките на Скопие в областта на културата и историята е присвояването на „На прощаване“ на Ботев, превърнало се в „македонска народна песен“ след „регионално стилизиране“ от същия калибър като това, през което е минал и българският книжовен език на тази територия. „Не могат да разберат, че работят против своите тези – щом може стихотворение от най-великия български поет да стане в тяхната културна практика народна песен, значи има някакви много дълбоки връзки“, отбеляза проф. Топалов.

По думите ѝ това далеч не е единственият случай, в който македонците „препеват“ творби на български автори. Стихотворението на Ботев се открива в речник на македонската народна песен, издаден, издаден през 1983 г. В друг сборник за македонски народни песни може да се открие песента за Райна Княгиня.

„Това, че Ботев е „препет“, (термин, който се използва в Р. Северна Македония – препеване), не е нещо изненадващо, защото от мига, в който е създаден т. нар. македонски книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите, като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, навсякъде, където те се декларират като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците „Български народни песни“ и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или направо Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също ставата граматики на македонския език“, обяснява проф. Кочева.

„Има огромна разлика в начина на говорене – в Северна Македония езикът на омразата преобладава по отношение на всичко българско и родно, докато цели планини от факти стоят в подкрепа на нашата теза“, подчерта проф. Кочева. По думите ѝ държавната политика на бившата югославска република е солидно финансирана, включително и по линия на лобистки фирми, които се опитват да налагат тезите ѝ навън.

Според езиковеда можем да очакваме какво ли не в контекста на все по-голямата неотстъпчивост да се разговоря по историческите факти.

„След известно затишие, отново се връщаме много назад, за да разберем, че Кирил и Методий и Св. Климент Охридски са създали древномакедонската азбука“, обяви тя.