Американците стават особено нагли на Балканите Споделяне9  

/Поглед.инфо/ Администрацията на Джо Байдън ще притиска Белград да признае независимостта на Косово. САЩ се нуждаят от това, за да включат Косово в НАТО, а след това и самата Сърбия. Това, което сега изглежда почти невероятно, може да стане реалност съвсем скоро: на Балканите американците действат особено нагло, което им позволява да постигнат целите си в най-кратки срокове.

През целия ХХ век Съединените щати извършват политически авантюри и извършват военни престъпления на всички континенти, с изключение на Австралия и Антарктида, но по някаква причина Балканите са регионът, в който американците губят всякакъв срам и си позволяват неща, които се избягват дори в Африка.

Като част от босненската война Вашингтон за първи път привлече войски на НАТО в бойна операция и за първи път използва снаряди от обеднен уран в Европа, които извън Балканите бяха използвани единствено в Ирак. Същите снаряди паднаха върху Югославия през 1999 г., докато се взе решение независимата, суверенна, призната от ООН държава беше разчленена, като се откъсна Косово от нея и се построи база „Бондстийл“, втората по големина американска военна база в Европа.

Спомняме си скорошният прием в Белия дом от Доналд Тръмп, когато сръбският президент беше седнал срещу американския президент като провинил се ученик. Напълно възможно е американците да разчитат на този ефект: образът на сърбите като разрушителен народ се възпитава в американските медии от години.

Тоест в случая с Балканите САЩ пренебрегват не само международното право, но и дипломатическия етикет и дори елементарни норми за благоприличие.

А сега пресаташето на американското посолство в Белград Джеймс Хагенгрубер заяви, че ключовото изискване за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз е признаването на независимостта на Косово.

Така Вашингтон отправя искане към Белград от името на Европейския съюз, нарушавайки командната верига дори по отношение на своите на пръв поглед съюзници. Освен това такъв дребен чиновник като пресаташе си позволява това и то в условия, когато Европейският съюз не признава независимостта на Косово, той няма такива правомощия, тъй като пет държави-членки на ЕС все още считат този регион за част от Сърбия ( Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия).

Между другото, изявлението на Хагенгрубер прозвуча на фона на присъдата на Момчило Перишич, чиято история е още един пример за особено нагло поведение на САЩ на Балканите.

Перишич е оглавявал югославския генерален щаб в продължение на шест години, включително по време на войната в Босна, и е получил 27-годишна присъда от затвора от МНТБЮ по обвинения в престъпления, които смразяват кръвта. Но през 2013 г. Апелативният съд на МНТБЮ напълно оправда генерала, като заяви „правна грешка“. И след това той беше осъден на три години затвор от сръбски съд - за шпионаж в полза на САЩ, което не можеше да бъде доказано преди.

От друга страна, в същата Хага, макар и в различен съд, в момента се разглежда делото на бившия президент на Косово Хашим Тачи. Той беше един от архитектите на независимостта на Косово и САЩ залагаха основно на него в Прищина. Но щом той се противопостави на политиката на Вашингтон в региона и на искането за „взаимни отстъпки“, за каквито американците настояваха от Белград и Прищина, изведнъж беше заподозрян във военни престъпления, извършени през периода на най-енергичните сътрудничество с американците.

Не се знае защо това се случва сега на Балканите. Може би нещо витае във въздуха, благодарение на което дори малките местни народи имат собствена концепция за национална империя, простираща се на по-голямата част от полуострова.

За американския посланик буквално да диктува волята си на ръководството на формално независима държава, е норма в Украйна и може би в някои други „бананови републики“, но явно и на Балканите: даваме пример как България беше задължена да погребе изключително благотворен проект „Южен поток“.

И след 2014 г. стана норма във всяка страна в региона да се стоварва десант от американски дипломати, конгресмени и сенатори, които, едва ли не размахвайки юмруци, да настояват да се намали влиянието на Русия във всяка област на балканския живот.

Специалното отношение към фрагментите от бивша Югославия се разпростира и върху експертната общност и журналистите в Съединените щати. Изпробвано е много пъти: дори критиците на американската външна политика, които признават престъпленията на ЦРУ и Пентагона в други страни по света, започват да размахват ръце, когато става въпрос за Балканите. Изглежда като безкрайна взаимна гаранция, за която се разбиват всякакви аргументи и факти: ние бяхме прави там – точка по въпроса.

„Там “ е всяка държава от региона по всяко време. Американците категорично настояват, че са били прави в Босна и Сърбия, в Черна гора, която беше въвлечена в НАТО, след като волята на народа беше прекършена, в Македония, където същият процес беше придружен от такава остра криза, че държавата замръзна на крачка от нов междуетнически конфликт.

Разбира се, Пентагонът и Държавният департамент бяха особено прави в Косово и който се съмнява в това, е съучастник на човекоядския режим на Слободан Милошевич. Вашингтон може само да затвърди единствената си истинска визия за югославската история и да легализира резултатите от всички престъпления, провокации и интриги, които американците си позволиха на Балканите.

За жалост тази наглост, съчетана с военна агресия и икономическо изнудване, се оказа изключително ефективен подход. Всъщност Вашингтон почти напълно е постигнал целите си на Балканите - свел е до минимум влиянието на Москва там и е вкарал практически целия регион под чадъра на НАТО.

Извън Алианса остават само Босна (Дейтънският мир все пак не е ревизиран, въпреки че се правят опити), Сърбия (главно заради историческата памет на хората, оцелели от бомбардировките в НАТО) и прословутото Косово с базата в лагера „Бондстийл“ и неговата военна инфраструктура.

Евентуално ще е необходима още една война, за да се погълне Босна. А за интеграцията в НАТО както на Косово, така и на Сърбия - взаимното им признаване (страните от Алианса, които не са признали Косово, със свои собствени сепаратистки проблеми, не са съгласни с различен сценарий). Американците работят по въпроса, примамвайки сърбите с перспективата за членство в ЕС, което те така желаят, въпреки че не са упълномощени да говорят от името на ЕС.

Няколко дни преди изявлението на Хагенгрубер самият президент на САЩ Джо Байдън се обърна към сръбското правителство и направи същото - призова за признаване на суверенитета на албанците в Прищина и даде да се разбере, че Белият дом ще обърне голямо внимание на Сърбия и нейните геополитически избори. Няма противоречия между американските демократи и републиканци по въпроса, че Балканите трябва да станат територия на НАТО изцяло, без „бели петна“, но Тръмп се нуждаеше малко по-малко от това и Байдън, като наследник на политическата линия на Бил Клинтън и Мадлин Олбрайт, малко повече... Тоест процесът ще бъде ускорен чрез увеличаване на натиска върху Белград.

Засега сръбският президент Александър Вучич и управляващата коалиция изглежда се държат: раната в Косово е твърде дълбока и болезнена, за да се откажат от националните принципи в момента. Но колко дълго ще продължи това „засега“ е отворен въпрос.

Може би много по-малко, отколкото може да се очаква. На Балканите американската наглост наистина твори чудеса.

Превод: В. Сергеев

Четете още на: http://www.budnaera.com/2010-01/2010-01-11_04.html#ixzz6mSXh2gd7
Научете за преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия
Follow us: EpohalniVremena on Facebook