Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02 17:56 - ГРЪЦКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ВЪЗХВАЛЯВАЩИ БЪЛГАРИТЕ https://sparotok.blogspot.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 232 Коментари: 0 Гласове:
1



ГРЪЦКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ВЪЗХВАЛЯВАЩИ БЪЛГАРИТЕ  

В по-стара своя работа, поради това, че търсех български топоними и хидроними от територията на Гърция, ползвах работи на Макс Фасмер и Иван Шишманов. Нашият учен дава твърде интересни неща. Той споменава за намиращото се на остров Тасос селище Булгаро, добавя името на намиращото се в Аркарнария езеро Булгария, а и локализираната в Етолия планина Булгара (Шишманов, с.26).

 

Това са все интересни факти, но книгата на Шишманов предлага и други подробности от голяма важност. Авторът съобщава за нещо, което е твърде слабо известно у нас. Става дума за изказаното възхищение от страна на гърците по отношение на смелостта на българите: “Че българите и въ по-ново време са били добре известни на критяните и то отъ много благоприятна страна, това се вижда впрочемъ и отъ народната имъ поезия, въ която се поменува за български левенти. Така напр. въ известния сборникъ ὉΝάννος“ (1750-1760), въ която изрично се говори, че Наносъ събралъ юнаци Българи и Албанци, само Моралии, хубавци, паликаретаЧе въобще българите се ценели между гърците като храбри юнаци, това се вижда между другото и отъ народните песни на гърците от Елада. Cp. Passow, Carmina pop. Graec. rec. стр.67, № LXXXL, Ὁ Νικοτσαράς (1804 до 1805), също и № LXXXLI (Шишманов, 1897, с. 29).

 

Песните, в които българите са възхвалявани от гърците са ценни за историята ни, но има и други подробности. Самото име Нанос е тракийско, т.е. древнобългарско. В работата си за тракийските езикови остатъци Димитър Дечев споменава Нано/Νανω, Нанас/Νανας (Detschew, 1957, c. 327), за жалост без да ги свърже с нашите Нано, Нана, а и сродните им Нено, Нена. Прочее, това не прави и Шишманов, но това не намалява ни най-малко неговия принос в случая.

 

Освен Шишманов и споменатият от него Арнолд Пасов (Passow), има и други автори, които са документирали гръцки народи песни споменаващи българи. Като пример може да се посочи Люси Гарнет, която събира голямо количество гръцки песни. В уводната част на работата си способната етнографка прави интересна забележка: “Sometimes, however, the name of an inland town or village is Greek, while the population is Bulgarian, as in the case of Neochori, some four miles from Salonica.“ – В някои случаи, името на намиращо се във вътрешността на страната селище е гръцко, но населението се състои от българи, както и в случая с Неохори, на около 4 мили от Солун (Garnett, 1885, c.26).

 

Гарнет дава текста на песента Българката и Яребицата (H Bουργαρα και η περδικα). Описана е трагедията на  младо, красиво българско момиче-жътварка, което съдбата не е пожалила и е оставила без съпруг (Garnett, 1885, c.153-154). 

От по-различно естество е песента Българката (Bουργαροπουλα). Там се пее за гръцко момче, което е работило дълго време в Истамбул, а изкараните пари е похарчило, за да спечели благоволението на красива българка. В поясненията към песента, авторката споменава за сравнение на българското момиче с познатата от древните предания тракийка Дорика, позната и като прочутата с красотата си тракийка Родопис (Garnett, 1885, c.153-154).

 

Българите не просто са стари поселници на територията на Гърция, но се отличават както със своята красота и храброст, така и с други качества, на които мнозина могат само да завиждат. Въпреки дълговековните вражди с южните ни съседи, нашите деди са умеели да покажат поведение на истински благородници участвайки активно в освободителното движение на гърците през XVIII и XIX в.

 

За това съобщава Стилян Чилингиров, който ползва сведения и на други автори: “ Най-достойно за отбелязване е, обаче, участието на българите въ борбите на гърците за освобождението имъ отъ турско робство, въ така наречената Завера…Гърците съвсемъ паднали духомъ и бегали, щомъ видятъ турци. Държали се, обаче, албанци и българи, наричани тогава „румелиоти“. Българинътъ бакалъ Гого съ сто души свои задържалъ прохода Ландакъ срещу 4.000 турци; той разбилъ турцитѣ при Арта и превзелъ Пету, станалъ легендаренъ герой съ юначеството си и за него казвали: „Гдето е Гого, тамъ е и победата“.

Когато се започнали разпритѣ между пелопонезкото гръцко правителство и оцепническото на Кляфтитѣ, положението било спасено отъ непобедимата българска дружина на хаджи Христо“ (Възходъ на българското народно съзнание презъ XIX вѣкъ, Заветъ, г. XV, бр. 646 отъ 15 юний 1937 г.). Освенъ изброените по-горе българи, ръководители на гръцкото въстание, требва да посочимъ  и следните: Наумъ отъ Воденъ, хаджи Михалъ " отъ Копривщица, хаджи Стефо, хаджи Петъръ, хаджи Христо Петровъ Вулгаросъ, д-ръ Ив. Селимински отъ Сливенъ, Никола Пиколо отъ Търново. Отъ техъ неколцина достигатъ и до високи за времето си военни чинове. Хаджи Христо отъ Пловдивъ става капитанъ, хаджи Христо отъ с. Ниси, Острово — генералъ, а Марко Божаръ (Бочаръ, Боцарисъ) — легендаренъ началникъ на кавалерията, Гарибалди на гръцката революция, както го величаятъ самите гърци” (Чилингиров, 1941, с.79-80).  

           

Разказвайки за гръцкото освободително движение, цитирайки Мишев и Киселинчев, Чилингиров предава и други интересни неща, от които става ясно какъв е наистина духът на българите – благородни, трезви, смели хора, умеещи да сплотят и организират враждуващите помежду си гърци:

 

Единствената препирня, която ги разделяше, бе претенцията на неколцина измежду техъ да бѫдатъ повишени въ генерали, което другите имъ отричаха. Вече се готвеха да се нападнатъ. Изведнажъ посредъ двата враждебни лагера излезоха двама български воеводи, хаджи Христо*) съ българската кавалерия и хаджи Стефчо съ българската пехота и държаха приблизително този езикъ на безумците, които щѣха да се изколятъ: „Ние минахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме да се сражаваме до васъ за кръста и за гръцкия народъ. Не ви искахме никаква награда за това. Ала, ако сега искате да признаете намъ никакво право за своята благодарность, молимъ, като едничка награда за услугите, които, вярваме, сме принесли, да ни застреляте всички, преди да се изколите, защото не можемъ да преживѣемъ срама да присжт- ствуваме при вашите вжтрешни ежби и то въ върховния моментъ на войната за освобождението на вашата родина“.

Гръцкиятъ историкъ Спиридонъ Трикуписъ, отъ когото е взетъ този цитатъ, добавя: „Благодарение на енергичната намеса на тия две благородни души, благодарение именно на тѣхъ, началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснатъ още веднажъ опасностьта, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръвь“ (Д. Мишевъ, България въ миналото, стр. 199-200, сжщо, Л. Киселинчевъ, въ Зора, бр. 5276 отъ януарий 1937 г.)

Геройството на българите не остава незабелязано в Западна Европа. Стилян Чилингиров цитира Асен Боев за следното изказване: “…Виенския историкъ проф. Хайекъ: „Днешниятъ гръцки народъ и днешната гръцка държава - казва той  дължатъ много на българскитѣ мишци и на българския духъ, ако и да не съ благодарни тѣ за това.“ (Асенъ Боевъ, Обзоръ, бр. 39, стр. 7).

 

Благородният български дух обяснява до голяма степен постъпките на дедите ни обитавали някога територията на Гърция. Има обаче и друго, на което за жалост е обръщано твърде малко внимание. Хората наричани българи не са нашественици в Гърция, а се явяват потомци на нейното най-старо население. Това население е определено от Херодот, Тукидид, Плиний и Страбон като траки и пеласги.

 

Имайки предвид, че типичните за нас хаплогрупи I2, E-V13, J3, R1b L*23, G2, а и голяма част от R1a са наследени от най-старото цивилизовано балканско население, ние спокойно можем да се обявим за потомци на властвалите в Тесалия, Атика, Пелопонес, Крит и др. места траки и пеласгитези, които в старите предания са наречени първородните на земята.

 

Ето защо българите жители на остров Крит, Пелопонес и т.н. са се борили срещу Османското потисничество. Те са защитавали не колония, а своя родна земя, която принадлежи на дедите им още от времената преди Потопа. Предците ни обитавали територията на Гърция са осъзнавали също, че голяма част от техните говорещи гръцки съседи са реално техни братя и сестри, чието самосъзнание е промито в различни епохи.

 

Йоан Малала не е преувеличил, когато нарича българите от своето време потомци на мирмидоните водени от Ахил Пелеев. Точно в обитаваната от хората на Ахил Тесалия се срещат най-много топоними и хидроними носещи името на народа ни: Βουλγάρα Βουλγάρινη, Vulgar(is). Точно в Тесалия е манифестирано едно от най-ранните изображения на свещения за старите българи знак IYI.

 

image

                       Неолитна керамика от Тесалия, по Wace, Thompson.

 

Имайки предвид всички тези неща – как да не кажем, че действително заслужаваме да бъдем наречени първородните на земята на древните герои?

 

 Използвана литература:

 Шишманов, И. СЛАВЯНСКИ СЕЛИЩА ВЪ КРИТЪ И НА ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, Придворна Печатница, 1897.

Чилингировъ С. Какво е дал българинътъ на другитѣ народи, Изд. Добромиръ Чилингировъ, 1941.

Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Цstereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

Garnett, L.M.J., Greek Folk-Songs from the Turkish provinces of Greece, ed. J.S.S.Glennie, Eliot Stock, London 1885.



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 13754479
Постинги: 26242
Коментари: 5872
Гласове: 6320
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930