Не може да се мисли за компромис с тезите за "българска фашистка окупация" в Македония и за "геройска народна съпротива"  

Огнян Минчев

05 MAR 2021

"...Те демонстрираха убеденост, че произхождат от една чиста антифашистка нация." Тук се натъкваме на аргумент, който много пряко ни води към основополагаща причина за липсата на разбирателство - и перспектива за разбирателстрво между София и Скопие. Тази причина е произхода на елитите, управляващи двете страни. РС Македония е управлявана от наследниците на стария комунистически елит, който произлиза от митовете за яростната "партизанска война" срещу "българския окупатор". Митологията за тази партизанска война е легитимацията на комунистическия и посткомунистическия югоелит да притежават и да предават напред към бъдещето на потомците си властта в нашата югозападна съседка. Не може да се мисли за компромис с тезите за "българска фашистка окупация" и "геройска народна съпротива". Този генезис на македонския елит е в основата и на поредица от допълнителни табута върху ревизиране на историята, на политическите отношения - чак до прагматичните проблеми на двустранното сътрудничество или неговата липса. Властта на македонския елит се крепи и функционира върху антибългарската основа на националната доктрина на Социалистическа Македония от десетилетията на втора Югославия. Обратната страна на медала - същият генезис на елита прави невъзможно и скъсването на пъпната връв в зависимостта на македонското общество и държава от Сърбия - от сръбското влияние над Македония, пропито до основите на македонската държавна и обществена тъкан". Това написа във Фейсбук Огнян Минчев. Политологът коментира изказване на проф. Катерина Колозова. Тя заяви, че потомците на партизаните в Македония претендират за нация, създадена от "чиста тъкан". 

"Аналогично стоят нещата и в България. Посткомунистическият елит - или настоящата българска политическа класа - дължи континюитета на своята власт от комунистическото минало, през преходното настояще и в неопределеното бъдеще на същите механизми на легитимация, произвеждащи настоящите политически митове, които са характерни и за елита в Скопие. Малодушно предали контрола над българското историческо наследство в Македония на "братски Белград", предприели най-позорния в световната история опит за отродяване на собствените си граждани в Пиринска Македония, българските комунисти след 1949 г. "обърнаха табелата". Напускането от Тито на съветския блок даде шанса на БКП да "вирне гребена" и да демонстрира игрив, но закъснял "национализъм" спрямо "македонския въпрос". Та така ... до ден днешен. Днешният български политически елит демонстрира трогателно единодушие в "твърдата" си позиция спрямо Скопие, зад която прозират примитивни предизборни сметки, геополитически зависимости от Москва, за която подобряването на бъгаро-македонските отношения е напълно неприемливо, както и гузна съвест ... извинете - подсъзнание - за тоталния провал на посткомунистическата българска държава да направи каквато и да е смислена стъпка за промяна на двустранните отношения с Македония. Всъщност - с две голвми изключения. Първото - смелата стъпка на правителството на Филип Димитров да признае първо в света независимостта на Република Македония - под истеричната съпротива на посткомунистите в Народното събрание. И второто - впечатляващият демарш на премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски през 1999 г. да подпишат декларация за принциите на отношенията между двете страни. 
И от двете страни на границата посткомунистическите елити на България и Македония "успешно" си сътрудничат в разгаряне на език на конфронтация и омраза - вече три десетилетия - между София и Скопие с очевидна и прозрачна цел - да се предотврати нормализиране и перспективно развитие на двустранните отношения в полза на старите имперски господари - Москва и Белград. Ще кажете - прекалено силно, прекалено тежко обвинение. Ами като е тежко - опровергайте го. Имате си МАНУ, имате си Македонски научен институт. Докажете нещо различно от това", казва Огнян Минчев. 

"P.S. A propos - да ви напомня македонският ""антифашизъм" на нашенското пъчене как "народният съд" бил "справедливо възмездие" над фашистите в България? Ами нали ако няма фашисти (или са малко) - няма и антифашисти... Нали така, другари?", допълва политологът.