Инцидентът в Суецкия канал: наказанието на великана Автор: Азилиз Льо Кор, “Фигаро”

01.04.2021  "Това, което ме поразява в инцидента с “Евър Гивън”, е наказанието на великана и неговата прекомерност, тези все по-големи кораби, грамади с все по-високи контейнери, жертви на теснотата на канала… Като Вавилонската кула. Подобно на тази библейска кула, която също е предизвиквала чувството за мярка, корабите са самият символ на международното, с екипажи и стоки от всички националности и флаг “няма държава”, флагът на данъчния рай. Този инцидент е ново предупреждение за глобализацията и нейното напрежение. Напрежение, засилено от епидемията, която отприщи международните потоци от стоки. Очевидно планетата все още е неподвижна, поне на Запад, с хора, които не се движат или се движат малко, от страх от заразяване. В действителност стоките се движат толкова повече, колкото хората не се движат. Клиентът е неподвижен и всичко идва при него с доставка, това е безконтактната икономика. Светът на живите се забавя, но светът на обектите се ускорява, благодарение на контейноровозите, които са необходимото допълнение към екрана, на който поръчваме всички възможни обекти", разсъждава френският журналист и икономист Франсоа Лангле в интервю за “Фигаро”.
 

Франсоа Лангле Снимка: Фигаро

 - Контейнеровоз с дължина 400 метра заседна напречно в Суецкия канал. Всеки ден през египетския канал минават транзитно стоки за 5,1 млрд. долара в посока към Европа и за 4,5 милиарда към Азия. Значителни ли са икономическите последици?

 - Не, те са грандиозни, но точни. Има ефект на задръстване, което ще наруши международните вериги за доставки, защото потокът на контейнеровозите е много важен. Тридневно блокиране означава няколко седмици врява. Но и това ще мине…

 - Могат ли нещастията на Суецкия канал да донесат щастие на пътищата на коприната, прокарвани от Китай?

 - Въпреки че икономическите последици от инцидента не са значителни, геополитическите последици наистина са. Още в началото на аварията Русия предолжи алтернативен път между Изтока и Европа през Северния полюс, 5000 км по-кратък от този през Суецкия канал. Китай направи същото със своя полярен път на коприната. И единият, и другият се възползваха от тази възможност, за да покажат своите козове и да предложат алтернативен маршрут. Защото атрибутът на могъществото винаги е било прокарването и контролът на световните търговски пътища и в частност контролът над моретата. Великата сила е морска. Суецкият канал впрочем е построен през ХIХ век от Европа, която доминира тогава в света, Франция по-специално. След Първата световна война Великобритания е натоварена с неговата защита. И скоро тя отстъпва мястото си на новия световен господар, САЩ, които контролират търговските пътища през ХХ век. Днес тяхното господство е застрашено от Китай и Русия, които искат да предложат свой собствен модел на глобализация със свои маршрути.

 - Десетки петролни танкери бяха блокирани, което предизвика увеличаване с 5% на цената на петрола. Рискува ли това увеличение да дестабилизира региона?

 - Колебанията, свързани с инцидента в Суецкия канал са умерени. Много повече, отколкото през последните години, когато барелът мина от 150 долара през 2008 г. на - 30 долара в момента на пандемията, в началото на 2020 г., което имаше учудващо малко последствия. Това свидетелства за изключителната гъвкавост на световната икономика, която има алтернативни решения. В дългосрочен план детерминанта на този пазар вече не е предлагането, което е значително, а търсенето, което бавно намалява, когато се измерва пропорционално на точката на световния растеж, поради усилията за “декарбонизация”. Патрик Пуяне, шефът на “Тотал”, винаги цитира шейх Ямани, министър на енергетиката на Саудитска Арабия: “Каменната ера не е спряла поради липсата на камъни. По същия начин петролната ера няма да спре поради липсата на петрол”. Това е дълбоко справедливо. Вярно е обаче, че колебанието на цените предизвиква трансфери на огромни богатства, от производителите към потребителите, когато барелът намалява, и в обратна посока, когато се покачва. Това са по-скоро географски преразпределения на растежа, отколкото дълбоки преобразувания.

 - През канала преминава 12% от световната търговия. Подобно събитие поставя под въпрос икономическия модел на глобализацията…

 - Земята остава пълна с пречки, спомнете си изригването на исландския вулкан, който обърка световния въздушен трафик седмици наред, в последно време коронавирусната пандемия, или просто стремежът да има национални граници, с възхода на съвременния суверенизъм. Земята не е гладка, противно на онова, което може да сме си мислели преди двадесет години.

 Това, което ме поразява в инцидента с “Евър Гивън”, е наказанието на великана и неговата прекомерност, тези все по-големи кораби, грамади с все по-високи контейнери, жертви на теснотата на канала… Като Вавилонската кула. Подобно на тази библейска кула, която също е предизвиквала чувството за мярка, корабите са самият символ на международното, с екипажи и стоки от всички националности и флаг “няма държава”, флагът на данъчния рай. Този инцидент е ново предупреждение за глобализацията и нейното напрежение. Напрежение, засилено от епидемията, която отприщи международните потоци от стоки. Очевидно планетата все още е неподвижна, поне на Запад, с хора, които не се движат или се движат малко, от страх от заразяване. В действителност стоките се движат толкова повече, колкото хората не се движат. Клиентът е неподвижен и всичко идва при него с доставка, това е безконтактната икономика. Светът на живите се забавя, но светът на обектите се ускорява, благодарение на контейноровозите, които са необходимото допълнение към екрана, на който поръчваме всички възможни обекти.

 По повод на този инцидент откриваме и задната кухня на глобализацията. 130 хил. овце, идващи от Румъния, бяха блокирани на кораба. Тук се припокриват две неща: въпросът за доброто състояние на животните, пренебрегван от икономическите интереси, и двойното посегателство към околната среда, с интензивното животновъдство и траспортирането на продукцията му по море. Това са вредите на хиперспециализацията: овце в Румъния, авокадо в Мексико, киноа в Южна Америка, говеждо месо в Аржентина… Всяка страна се е специализирала в зависимост от сравнителното си предимство. Рикардо е колонизирал нашата чиния! Но в тази система, която управлява световното снабдяване, ние не плащаме за външните фактори: страданието на животните, въглеродът, изпускан от корабите и т.н. Проблемът е, че нашата система за ценообразуване не измерва всички тези вторични ефекти. Всичко, което не се измерва обаче, не се таксува, следователно е безплатно в търговската система. Ето защо френският потребител ще плати по-евтино за овца, отгледана в Румъния, отколкото за такава, отгледана в Крьоз (департамент в Централна Франция - бел. ред.). Ако измерваме истинските цени на производството и транспорта, цялата икономическа география на света ще се преобразува. И сравнителното предимство би се върнало в Крьоз за френския потребител.

 - Имате ли вярата в бъдещето?

 -  Да, защото продължавам да вярвам, че човек винаги успява да намери решение на проблемите, които е създал. Всъщност глобализацията е пренебрегване на външия фактор, в двойния смисъл на думата: тя го пренебрегва, защото не го измерва, пренебрегва го, защото го презира. Трябва да признаем, че пазарът няма да реши тези въпроси сам, държавите трябва да регулират тези грешки и да ги “таксуват”, така че икономическите интереси да вземат предвид тези въпроси, например с въглеродния данък. Забелязвам, че тези идеи са развиват. Остава един въпрос, на който не мога да отговоря: кой ще спечели в скоростната надпревара между разхищението и колективното съзнание за това разхищение?

 Превод от френски: Галя Дачкова