Картината на Никола Кожухаров „Сватбата на Борис III“ изненадващо лъсна в офис на Черепа ДнесМнения Васил Божков агитира с картина, крадена от ДС от admin на 02.04.2021

Мистериозно изчезналата картина на големия художник Никола Кожухаров „Сватбата на Борис III“ излезе неочаквано на светло по време на предизборната кампания на криещия се в Дубай обвиняем олигарх Васил Божков, съобщава седмичникът „Галерия“.

На снимки от среща на членове на партията му „Българско лято“ в една от залите на офиса на „Нове Холдинг“ на столичната улица „Московска“ над главата на Божковите симпатизанти е окачен потъналият вдън земя шедьовър на Кожухаров „Сватбата на Борис III“. Знаковата творба, която има и сериозна историческа стойност, е едно от петте изчезнали платна на ученика на Мърквичка след 1989 година. Останалите са „Цар Борис III“, „Царица Йоана“, „Гробът на Борис III в Рилския манастир“ и „Погребението на цар Борис III“.

Историята на картините на Кожухаров е прелюбопитна. По време на царуването на Борис и после на Симеон Втори и регентите много живописни картини, някои свързани с двора, а други – просто пейзажи на красиви кътчета от страната, са в залите и коридорите на двореца. Сред авторите са някои от най-маститите художници по онова време, като Дечко Узунов, Елена Карамихайлова, Петър Урумов, Никола Михайлов, Борис Митов, Екатерина Консулова-Вазова, Константин Щъркелов, Атанас Михов, Никола Ганушев, баталистите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, както и още много други. Когато през 1946 година е взето решение царското семейство да бъде екстрадирано от България, комунистическата власт дава право на членовете на фамилията да вземат 2 вагона багаж от страната.

След консултация със специалисти от семейството решават, че по-големите картини не могат да бъдат натоварени в двата вагона, защото ще заемат огромно място. Взима се решение в една къщичка в Панчарево, собственост на дългогодишна царска служителка, да бъде изградена нова стая и в нея да се зазидат картините. Но и в онези години службите не спят. Започва едно дебнене цели десетилетия. Царската служителка и нейните наследници са обект на постоянно наблюдение. Накрая, през 70-те години, служители на Държавна сигурност разбиват стената и взимат ценните творби.

Досега се знаеше, че картините са предадени на специално формирания ХІV отдел към Първо главно управление на Държавна сигурност. Там творбите са били заприходени в секретно хранилище. Въпросният отдел съществува до 1989 г. С него и с хора на високи партийни и държавни позиции, които са имали интерес в областта на изкуството, се свързват много събития, след които ценни културно-исторически предмети се озовават в частни ръце или изчезват от България.

Александър Лилов и Светлин Русев са две от главните действащи фигури. И двамата колекционери, а единият и художник. След време Светлин Русев е в близки отношения и с друг мастит колекционер – бившия шеф на VI отдел към VI управление на ДС Димитър Иванов, известен и като Митьо Гестапото. В годините от българските галерии и музеи в различни посоки, а понякога и извън България изчезват ценни икони, картини, църковна утвар и археологически артефакти.

Вестникът е писал многократно за изчезнали много картини и икони, собственост на Националната галерия и на криптата, която е филиал на най-големия музей за изкуство у нас. След смъртта на Светлин Русев се заговори за наличието на два склада в района на гара Искър, в които той съхранявал уникални творби, а едни интелектуалци пуснаха подписка да се спасяла колекцията на художника. Днес, близо три години по-късно, е интересно да се види кои са тези творби, какъв е произходът им и дали все още са там.

В същото време е очевидно, че платното „Сватбата на Борис III“ е било незаконно извадено от хранилището на културно-историческото разузнаване от служител на Държавна сигурност и продадено на Божков, чийто основен съветник по въпросите на изобразителното изкуство е не кой е, а… Светлин Русев.

Службата „Културно наследство“ е създадена със секретно решение на Политбюро през 1977 година, а поводът е отбелязването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. За нейни ръководители са избрани председателят на Комитета за култура Людмила Живкова, министърът на външните работи Петър Младенов и министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Пряк неин началник става зам.-външният министър Живко Попов.

Дейността на „Културно наследство“ се превръща в една от големите корупционни афери по време на комунизма. След смъртта на Людмила Живкова е установено, че за периода 1975-1981 година службата е изразходвала общо над 9,3 млн. лв, 2 млн. лв. са били отпуснати за командировки, 1 млн. за техника, а над 3 млн. за обеди, вечери, хонорари и бакшиши. Прекият й ръководител Живко Попов е осъден и влиза в затвора. Обвинен е и Емил Александров, който работи под прикритие в Комитета за култура и е сред приближените на Людмила Живкова до смъртта й.

По онова време главни оценители на службата са Светлин Русев, Александър Фол, Богомил Райнов и Александър Стезов, които са ангажирани по реализирането на сделките в чужбина. В дейността на службата е включен и един от най-близките хора на Живков – Мирчо Спасов, дългогодишна дясна ръка на Тато в Държавна сигурност, а по това време оглавяващ отдел „Задгранични кадри“ в ЦК. Тъкмо той утвърждава разходите на службата, а действителната му задача е да прикрива злоупотребите с милиони държавни средства в „Културно наследство“ чрез унищожаването на разходната документация при закупуване на произведения от чужбина.

Легално придобитите творби се излагат и съхраняват дълги години в Националната галерия за чуждестранно изкуство, но много ценни шедьоври биват продадени на избрани хора или изпратени в тайните хранилища на отдела на ДС – „Културно-историческо разузнаване“, където попада и творбата на Кожухаров, която днес е незаконно притежание на Васил Божков.

Колко подобни картини е придобил новоизлюпеният политик, след като е разграбено българското културно-историческо наследство от соцзвеното за корупция за милиони. Трудно е да се даде отговор на този въпрос, защото в годините в играта влизат и бивши вътрешни министри, и министри на културата.

Така например на сигналите досегашният министър на културата Боил Банов гледаше с презрение, а назначената от него директорка на Националната галерия Яра Бубнова се оказа неочаквано близка до жената на Васил Божков Елена Динева. Възможно ли е тогава Бубнова да защитава държавните интереси в подобни случаи, питат се посветени в материята. В същото време хазартният бос пледира от Дубай за морал в политиката и връщане на законността в държавата, която той през целия си живот не спира да нарушава.