[Jalil Rezayee / EPA / EFE]

Чуждестранните войски под командването на НАТО ще се изтеглят от Афганистан в координация с изтеглянето на САЩ до 11 септември. За това се споразумяха членовете на НАТО в сряда (14 април) след две десетилетия военни действия.

България също ще оттегли контингента си. В момента в Афганистан има 117 български военнослужещи, които в продължение на 6 месеца охраняваха три военни летища.

В Афганистан има 7000 чуждестранни войници главно от страни от НАТО, Австралия, Нова Зеландия и Грузия. Те надвишават по численот 2500-те американски военнослужещи в Афганистан, но разчитат на американските военновъздушни сили, планиране и ръководство тренировъчната мисия, която изпълняват.

Според уебсайта на НАТО, членовете на ЕС Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция имат войски в Афганистан.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, говорейки заедно с американския държавен секретар Антъни Блинкен и американския министър на отбраната Лойд Остин, посочи, че решението е трудно.

“Това не е лесно решение и води до рискове. Както казвах в продължение на месеци, ние сме изправени пред дилема. Защото алтернативата на изтеглянето на военнослужещите е да бъдем подготвени за дългосрочен, отворен военен ангажимент с потенциално повече войски на НАТО”, каза Столтенберг.

Американският президент Джо Байдън изнесе реч в сряда във Вашингтон, обявявайки оттеглянето на САЩ, казвайки, че “е време да се сложи край на вечната война”.

Неразделна част от настоящата мисия на НАТО, целта на “Решителна подкрепа”, е да обучава и екипира афганистанските сили за сигурност в борбата срещу ислямистките талибани, които бяха свалени от власт чрез американската инвазия през 2001 г.

Броят на неамериканските войски достигна 40 000 през 2008 г. след като Европа, Канада и Австралия се присъединиха към Съединените щати. Мисията осигуряваше дългосрочно финансиране за възстановяване на Афганистан, въпреки възстановяването на ръководеното от талибаните насилие и ендемичната корупция в страната.

“Това не е краят на отношенията ни с Афганистан, а по-скоро нова страница. Съюзниците на НАТО ще продължат да поддържат афганистанския народ, но сега той сам трябва да осигури стабилен мир, който да сложи край на насилието”, каза Столтенберг.

Германия и България бяха две от 36-те държави, участващи в “Решителна подкрепа”, които обявиха незабавно плановете си за оттегляне.

По време на телефонен разговот германският канцлер Ангела Меркел и Байдън обсъдиха военното присъствие на НАТО в Афганистан и се договориха да координират бъдещите стъпки, каза говорител на германското правителство.

11 септември е символична дата, тъй като тогава се навършат 20 години, откакто Ал Кайда атакува САЩ с отвлечени самолети, предизвиквайки военната им намеса в Афганистан.

След оттеглянето си, САЩ и НАТО се стремят да разчитат на афганистанските военни и полицейски сили, за да поддържат сигурността, въпреки че мирните преговори са трудни.

Ключова причина за координирано оттегляне е фактът, че НАТО разчита на военновъздушните и военноморски сили на САЩ, за да приберат военната техника от Афганистан. НАТО иска да избегне попадането ѝ в ръцете на бойците, както се случи след изтеглянето на САЩ от Ирак.