Какво ще стане с АЕЦ „Белене“ и с милиардите заровени в „гьола“? Кой ще спечели от мегаломанския „Балкански поток“, платен от българските данъкоплатци и какви са шансовете по него да тече газ, различен от руския? Какви са деефектите на прословутия Национален план за развитие на страната ни с помощта на милиардите от Европейския съюз? Кой и кога ще ревизира грешките и пропуските в него? Ще продължи ли България да хвърля колосални суми за опаковане на панелни блокове с фибран и за смяна на дограма, или ще намери по-интелигентни цени за ефективното оползотворяване на еврофондовете?

Тези и още много тежки въпроси са част от „завещанието“ на Бойко Борисов и на ГЕРБ! На следващите управляващи няма да им е лесно, защото полето на властта е осеяно с мини, които тепърва ще гърмят.

Дълбоко окопаване

На изпроводят най-дълго управлявалата партия трескаво назначава и размества свои хора на ключови постове, за да ги спаси от уволнение при новата власт. Надежда Петрова, шеф на кабинета на министъра на финансите, например ,ще стане държавен експерт в звено „Финансово оздравяване на общините“ в МФ. Дирекцията „Общински финанси“ пък ще бъде поверена на Жени Начева – сега заместник-министър на здравеопазването, лансирана от Владислав Горанов и Кирил Ананиев. Сегашният заместник-министър на финансите Росица Велкова обаче, вече е оглавила ключовата дирекция „Държавни разходи“. В социалните мрежи има сигнали и за други назначения по министерства и агенции.

Тече трескаво трудоустрояване на „наши хора“ и по бордовете на държавни и общински предприятия. Още преди месеци бяха обявени десетки конкурси за мениджъри в държавните болници, в БЕХ, НЕК и „Булгаргаз“, в БДЖ, в РДВ, в „Български пощи“ и „Информационно обслужване“. А сега върви ударно финализиране на резултатите – провежда се заседание на директори, имената на новоназначените светкавично се пращат за записване в Търговския регистър, за да няма връщане и ревизиране на назначенията от следващата власт.

Особено видима е „кампанията“ с назначение в „12 без 10“ в енергетиката. Откроява се влизането на бившия народен представител от ГЕРБ Валентин Николов в управлението на БЕХ. Енергийният Холдинг командва най-важните държавни предприятия в сектора – НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“, „Мини Марица-Изток“ и други са му подчинени дъщерни дружества. Николов беше толкова сигурен, че ще получи поста, че преди месец и поиска да бъде освободен предсрочно от депутатската банка, за да участва в конкурса. Е, в ГЕРБ могат да дишат спокойно, техния човек вече е вписан в управата на мегахолдинга и дори е избран за председател на борда.

В ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ пък влиза бившият евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев, който има експертиза в ядрената сфера, но други две назначение са повече от озадачаващи. На Уручев ще партнират Ива Николова, млада адвокатка и Илия Илиев, бивш член на партията на Яне Янев РЗС и още по бивш главен секретар на МВР по времето на тройната коалиция. Интересен конкурсен резултат е и появата на Боян Боев в ръководството на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Той беше шеф на Комисията за енергийно и водно регулиране по времето на кабинета „Орешарски“.

Междувременно се разбра, че върви бясно кадруване и в земеделието – сменени са ръководствата на шестте държавни горски предприятия – на „Земинвест“, на „Агровотинвест“, на „Напоителни системи“, на „Врана“ Ад, на „Агролеспроект“, на „Рибни ресурси“ и на „Сортови семена“. „Позволете ми да допусна, че в енергетиката и в земеделието кадрите не са само на Борисов, а и на ДПС“ коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Правителството в оставка усилено раздава и концесии за плажове, за подземни богатства, за инертни материали. Министрите уреждат неслучайни бизнесмени и не е сигурно, че договорите, които са одобрят, защитават държавните интереси, твърдят критиците на управлението. БСП и „Изправи се! Мутри вън!“ поискаха да се наложи мораториум, който да върже немирните ръце на кабинета „Борисов 3“ и за сделки и за назначения. А от ГЕРБ не спират да наглеят – на критиките на БСП за кадровото окопаване във властта, отвърнаха: „ Вие как назначавахте по схемата 3-5-8 в Тройната коалиция?!“

Комисии бухалки

Превръщането на институциите в бухалки с основание може да емблема на ерата „Борисов-Пеевски“. Пресен случай – Комисията за финансов надзор започна внезапна проверка на Владислав Панев, върл критик на досегашната власт, току-що избран за депутат от коалиция „Демократична България“. Той е дългогодишен борсов инвеститор, но точно сега, когато реши да влезе в политиката, КФН го взе на мушка и ще рови всичките му сделки. Комисията се оправда, че това й е работата да надзирава финансовите играчи и, че в проверката нямало нищо лично и нищо политическо, но това не е първия единствен случай на съмнително избран момент за удар по неудобни на властта. Комисията за защита на конкуренцията е без конкуренция като инструмент за натиск. Зад ред решения на КЗК през последните години прозира желание да се улесняват определени бизнес кръгове и да се напълнят фирми и инвеститори „навлеци“. Така чешкият магнат Петр Келнер не успя да вземе Нова телевизия, но Братя Домусчиеви получиха картбланш да придобият медийната група, свързани с депутата -бизнесмен Делян Пеевски, минаваха бързо и лесно през ситото на комисията, други безнадежно засядаха. За чешката ЧЕЗ се оказа почти невъзможна мисия да продаде активите си в България като кандидат-купувач нито малката и неизвестна „Инерком“ на Гинка Върбакова, нито голямата финансова група „Еврохолд“, та се наложи намесата на съда. На регулатора му отне цяла вечност да открие, че има бензинов картел.

„Проглеждането“ дойде, едва когато Бойко Борисов спря да играе карти с известния бизнесмен Валентин Златев. Собственикът на „Хиполенд“ получи голяма глоба от КЗК, след като подкрепи миналогодишните протести и осъди полицейското насилие. Не е чудно, че управляващите поправиха закона, за да увековечат състава на КЗК, от която работа очевидно са твърде доволни. Миналата година удължиха мандатите на членовете на Комисията и разрешиха повтаряне на мандатите. Предателката Юлия Ненкова, която е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и близка с Бойко Борисов още от съвместната им работа в Столична община и другите лоялни комисари, може да останат несменяеми до края на десетилетието.

В същото време в друга важна комисия – за енергийно и водно регулиране шефът и част от персонала работят с отдавна изтекли мандати. ГЕРБ и патриотите така и не намериха време и кураж да изберат нови членове. На една от най-омразните институции все й се налага да взима непопулярни решения – за вдигане на цени на ток и парно, на газ и вода. Неслучайно навремето Бойко Борисов хитро повери трънливия председателски пост не на герберски кадър, а на професор Иван Иванов от ДСБ. Така тя завещава на новия управляващ елит тегобата да назначи нови смелчаци, които да застанат между чука и наковалнята.

Реклама

Прекрояване на службите за сигурност

Един от капаните за следващата власт може да се окаже комплекс от на пръв поглед невинни промени в нормативната база за МВР и службите. Започна се от обединяването на „Жандармерия“ и „Барети“ в Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Последва изненадващо дублиране на „Националната служба за охрана“ в структури на МВР – бяха предвидени отделни звена за охрана в главните дирекции „Борба с организираната престъпност“, „Национална полиция“, „Гранична полиция“, „Жандармерия и спец-операции“, както и в областните дирекции на МВР. Те могат да охраняват както обикновени хора и жилища, така и ключови чиновници, депутати и министри.

После дойде още по-изненадващото преструктуриране на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Постановление, прието веднага след изборите, закри секторите по места и създаде 6 отдела. Последва масово преназначаване, в което изобщо не е ясно кой къде отива, кой остава и кой не. Опасенията са, че се махат неудобни кадри, за да бъдат оставени само посветени, които да продължат да служат на ГЕРБ.

Право в Авгиевите обори

Законодателството от ерата „Борисов“ е в състояние „авгиеви обори“. Трябва да се рине из основи. Нормативни недоносчета във всички сфери, безброй кръпки, радикални промени, прокарани в предходни и заключителни разпоредби. Една от последните бури в обществото се разрази заради недомислието всеки блок да има технически паспорт до Нова година. Дълго отлагано, скъпо, трудно начинание, за което най-дълго управлявалата партия от 10-ти ноември насам не намери време да направи поне разяснителна кампания.

По темата се вдигна голям шум и от ГЕРБ обещаха да оправят противоречивата законодателна каша и по традиция не спазиха обещанието си. И сега ще трябва други да променят правата сроковете и механизмите за изготвяне на техническите досиета на сградите.

Като стана дума за обещани и неизпълнени законови поправки, миналото лято в разгара на поредните скандали за бетониране на плажове, на дюни и скали, депутатката от ГЕРБ Ивелина Василева се зарече да внесе проект за забрана за строителство по Черноморския бряг. Проект така и не се появи, но преди дни името на Василева цъфна с предложения от Бойко Борисов състав на кабинет като кандидат за екоминистър. Междувременно ГЕРБ и присъдружните патриоти продължиха да си правят правни експерименти. Примерите на нормативни скудоумия са безброй, но няма как да не обърнем специално внимание на Изборния кодекс.

Дали заради безхаберието на ГЕРБ, дали умишлено, така важния за демокрацията закон е пълен с дефекти и дефиниции, които сега новия парламентарен състав ще трябва да оправя.

Голямото бюджетно продънване

Тази година, още през март, хазната светна в червено с 656 милиона лева дефицит. Кабинетът поддържаше излишъци чак до есента, а после натискаше педала за харчене, особено около Коледа. Така стана дори през пандемичната 2020 година, когато хазната бе на плюс до ноември, а после за две седмици министрите опукаха с размах близо 7,7 милиарда лева. Какво се случва сега? Приходите са учудващо добри заради ускореното предизборно харчене, достигнало колосалните 11,870 милиарда лева в края на март. Ресорният министър се оправда с Ковид мерките. За тях били отишли 345 милиарда лева от началото на годината и общо 5,1 милиарда лева от началото на пандемията. Сумите включват 50-те лева за пенсионерите, 10% -товото дигане на заплатите в бюджетната сфера и спортния сектор, 30% скок на възнагражденията на близо 30 хиляди чиновници, работещи на първа линия в борбата с Ковид. С високи ковид заплати се сдобиха служителите на 28 агенции, комисии, сред които Институт за помирение и арбитраж, Агенцията по сортоизпитване и Института по метрология.

Въпросът за удължаването на временните ковид бонуси и на пенсионерските добавки още от май със сигурност ще създаде трудности за следващото управление, което ще трябва да намери пари за тях ще бъде да се оптимизират разходите за издръжка на чиновниците, както зовът от „Демократична България“. Министър Ананиев първо успокои, че няма да има бюджетни издънки, но притиснат от депутатски въпроси в парламента, призна, че може да се наложи актуализация на разчетите, ако се явят нови коронапроблеми изискващи и допълнителна подкрепа на пострадалите ,фирми и граждани. Бюджет 2021-ва и без друго е разчетен с 4,9 милиарда лева дефицит, като за целта е предвидено изтеглянето на нов в Държавен дълг до 4,5 милиарда лева. Така излиза, че това няма да е достатъчно и ако политическата криза се проточи и се стигна до разпускане на парламента, тогава няма кой да предложи и кой да приеме новите бюджетни разчети. От друга страна бизнесът и синдикатите се тревожат и с основание, че ще закъснеят потоците от европари и призоваха следващия кабинет да поиска нов 1 млрд. Лева от Фонда за подкрепа на заетостта, а планът за възстановяване и устойчивост да не се бави и да замине за Брюксел до 30-ти април, за да може страната ни да получи авансово 13% от очакваните 12 милиарда лева безвъзмездна помощ.

Наличните резерви също не са обнадеждаващи. В началото на април фискалния резерв се срина на до 5,9 милиарда лева. За сравнение преди ковид кризата той бе поддържан около 10- 12 милиарда лева и дори през пандемична за 2020 година беше над 8 милиарда лв. Спокойно, рече финансовият министър в оставка, и направи нелепо сравнение с правителството на Орешарски, което през март 2014 година, без да има пандемии и никакви извънредни разходи, докарало резерва до 5,1 милиарда лева. Факт е, че към средата на месеца фискалния резерв се понапълни и надхвърли 7 милиарда лева, но като се има предвид, че от тази сума 45 милиарда лева са целеви и неприкосновени, ако си служим с речника на Борисов, „мазнинките“ са на свършване. Големият въпрос сега е ще се намерят ли сапьори за обезвреждане на мините, заложени от „най-успешното управление“!!?

Автор: Юлиана Бончева, Мила Кисьова, Александър Александров

Източник: „СЕГА“