За да запазят заблудата за средноазиатските корени на Аспаруховите българи, редица учени са хвърлили доста усилия. Не само са премълчани оборващите общоприетите вярвания антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век, но са игнорирани още много други важни неща. Всички исторически извори, в които се прави отъждествяване на средновековните българи с древното население на Балканите, биват обявени за недостоверни. Изследванията на археолози като Ст. Михайлов, доказващи, че корените на старобългарската чернолъскава керамика, а и символът IYI трябва да се търсят в земите на юг от Дунава, са упорито игнорирани. Не се държи сметка и с това, че на територията на ранносредновековна България липсват напълно тюркски и ирански названия на селища, реки, местности.

 Реално това е най-яркото доказателство, че речта на предците ни не е била нито тюрска, нито иранска, но у повечето наши учени стремежът да се запази статуквото, а с него и кариерата надделява. За интересите на чужди сили и шепа специалисти, е пренебрегнат интереса на цял народ, ощетена е и истината, но приспаната съвест не се вълнува.

 Проблемът със заблудите е, че не се са вечни. Има едно прекрасно изказване, което се приписва на американския президент Абрахам Линкълн. То гласи следното: ”Можеш да заблудиш всички хора за известно време, можеш да заблудиш част от хората за дълго време, но е невъзможно за заблуждаваш всичките хора през цялото време.”

 Фактите не могат да бъдат погребани, просто няма как да укриеш нещо във века на информацията. Цензурата, черненето на тези, които казват уличаващи манипулаторите неща, а и фабрикуването на нови лъжи забавя истината, но не я унищожава. Казвал съм го често, но пак ще го кажа: Българите са умни хора, дадеш ли им база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.

 Осъзнавайки, че номерът с екзотичните титли на старите българи няма да издържи проверката на времето, някои учени се втурват да изопачават смисъла на имената на нашите владетели, като при това премълчават важни факти. Вилхелм Томашек решава, че името Борис е монголско и се обяснява с монгол. bogori “нисък, долен”, Карл Менгес, Игор Добродомов и др. поддържат тюрския произход на Борис, предлагайки тюрската дума bars “тигър, пантера, рис”, а пък  Соболевский, Маретич и Трубачов считат Борис за славянско име. За иранската теза се застъпват Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев, а проф. Б. Симеонов смята, че тълкуването с перс. bōr “жълт, риж, червеникав” е твърде вероятно и значението може да е “Рижия, Червенокосия” (Симеонов, 2008, с.178-179).

 Всички тези опити са чиста проба спекулация, по простата причина, че се пренебрегват антропологичните проучвания, доказващи, че ние нямаме нищо общо с народите от Средна Азия, но и доказващи, че повечето от нас: както брюнетите, така и светлокосите, са наследници на древното балканско население наречено траки в историческите извори (Попов, 1938, c.111, c.122, Попов, 1959, c. 260-261).

Не е спомената изобщо и връзката на личното име Борис с тракийските Борис, Борус, Парис и др. A oще в началото XX в., през 1918 г. Уолтър Аркрайт пише за тракийските имена Борас/Bορα, Борискос/Bορισκος, Борoс/Bωρος (Arkwright, 1917, c. 51). По-късно, през 1927 г. Димитър Дечев публикува интересна работа, в която засяга тракийските имена съдържащи елемент -порис/-πορις  (Dečev, 1927, c.377-383).

 Особено внимание е обърнато на тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς, което нашият учен сравнява със споменатите от Миклошич слав. Dalibor, Dalebor, Dalabor, изтълкувани като притежаващи значение “Fernkдmpfer” – борещ се надалече (Δαλέ = далѥ-по-далеч стблг. πορίς = борити сѧ-боря се стблг. бел.авт.), а и слав. Борис/Boris, Бориш/Boriš и др. (Dečev, 1927, c.377-378).

 Ползвайки сведения от етимологичния речник на Алоиз Валде, Дечев уточнява, че елементът от тракийски имена -porus, -por, πορίς, идват от и.е. корен *bher-:bhor -удрям, бия, отразено в слав. борѭ, брати-боря се и др. Нашият учен набляга и на това, че името на троянския герой Парис/Πάρις е с идентична семантика (Dečev, 1927, c.379). Тази информация позволява да се изрази твърдението, че името на княз Борис е от същия произход както и трако-троянското име Парис/Πάρις.

 Това разрешава и една загадка: смайващите паралели между знаците от керамиката от Троя (по Шлиман) и особените символи ползвани в българското народно творчество, да не забравяме и старобългарските руни.

 Херодот дава ценна информация относно произхода на трояните, чийто принц е Парис/Πάρις. Според бащата на историята пеоните са колонисти от групата на тевкрите от Троада (Her.V.13). Самите троянски тевкри са верни съюзници на мизите, с чиято помощ покоряват всички тракийски племена дълго преди Троянската война (Her.VII.20).

 Сега идва най-интересното. По сведения на Йоан Цеца и Йоан Зонара (цитирани от акад. Д. Ангелов) българите са отъждествени със старите пеони: “ Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι, т. е. пеонците са българи…”(Ангелов, 1971, с.374). Hашият историк съвестно цитира и Михаил Аталиат, според когото: “българите са „мизи”, които по-късно получили своето ново название (μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα), макар да гледа на тези извори като на опит за архаизация (Ангелов, 1971, с.374).

 Ако Цеца, Зонара, Малала, Аталиат и много други грешаха в отъждествяването на българите с участвалите в Троянската война пеони и мизи, то това би проличало както от нашия антропологичен тип, така и от старобългарските имена. Реалността обаче показва, че народът ни се е оформил на Балканите, а идентичния смисъл на старобългарските и трако-троянски имена доказва, че и речта на дедите ни се е оформила на Балканите, че Аспаруховите българи са говорили същия език, който са говорили Парис, Хектор, а и меонът Борус (меоните са причислени към траките от Аркрайт: Arkwright, 1918, c.51).

 За това прочее има и други доказателства. Добре известно е, че в микенските документи от Бронзовата епоха присъстват голям брой тракийски лични имена като етническите Одрюс, Тюнос, Пеон и др. Публикации по този въпрос има, но по една или друга причина са направени и пропуски точно по отношение на имената с елемент бор, бур.

 Става дума за Сия-бур/si-ja-pu2-ro, c регистрация KN As  1516.11, чийто втори елемент, за жалост вместо да се прочете -бур, се представя като фюлон/φῦλον (Ilievski, 1972, c. 273). Явно Илиевски не знае за тракийкото племенно име Сиа-лети/Sia-letae и тракийския топоним Сиа-маус/Sia-maus, които присъстват в по-ранна работа на Димитър Дечев (Detschew, 1957, c. 440).

 В друг микенски документ от Бронзовата епоха намираме името Дила-бор/Di-la-po-ro документ Ea814 (Bennet, 1955, c.208), показващ смайваща прилика с тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς - Далебор. Така става ясно, че имената с елемент -бор, обясним със стблг. борѭ, брати-боря се са се появили на Балканите още през Бронзовата епоха и то при траките, наречени в по-късни времена българи.

 За тези, които се учудват на присъствието на тракийски лични имена в микенските документи, а и на отъждествяването на българите с траките, ще предложа сравнителна таблица с писмените знаци от микенските документи - Линеар Б и старобългарските руни.

ЛП-линеарна писмеоност, Линеар Б

Съберем ли на едно място сведенията на Аркрайт (1918 г.), Дечев (1927 г.) и Попов (1938 г.), можем да кажем, че след 1938 г. всеки опит името на княз Борис да бъде изкарано тюрско, монголско, или иранско не е нищо друго освен безсъвестна манипулация и гавра с доверието на българския народ. Данните от работите на Бенет (1955 г.) и Илиевски (1972 г.) са също ценни, но те са само допълващи.

 Ще завърша с обръщение към нашите учени: Уважаеми дами и господа историци, езиковеди и др., пътят на науката невинаги е лесен, но човек винаги има избор – дали да остане верен на истината, или да защити собствената си кариера и положение. Грешките не са признак на ниска компетентност, човешко е да се греши, а да признаеш грешката си е благородно. Няма от какво да се страхувате, ако кажете истината за произхода на народа ни и заслугите на предците ни в оформянето на старата култура на Европа. Имате ли любовта и признателността на народа, служите ли на истината, и Господ ще Ви пази!

 Използвана литература: 

Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, Векове, София, 1971.

Поповъ М., Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938.

Попов М., Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959.

Симеонов Б., Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

Bennet, E.L., The Pylos tablets text of the inscriptions found 1939-1954, ed. Bennet, E.L., jr., Princeton University Press, Princeton, for the University of Cincinaty, 1955.

Dečev D. Ein Beitrag zu den slavisch-thrakischen Sprachbeziehungen, Zeitschrift fьr Slavische Philologie, Vol. 4, No. 3/4,1927.

 Ilievski P., The Suffix -ylo/ a- in the Mycenaean Personal Names (посл.вид. 23-04-2021)

 https://revistas.usal.es/index.php/0544-3733/article/view/2544/2587