Не може да се отрече, че Правителството успя да опорочи всяко нещо, до което се докосна. Последният пример е с новите процедури за назначаване в бордовете на държавните фирми. Твърденията, че държавната икономика ще се управлява от подготвени кадри, избрани в честно състезание –  едно от условията за членството ни в чакалнята на Еврозоната катастрофира шумно в нагли назначения в последния момент.

 Иначе мудни структури успяха със светкавична скорост да изместят устави и да впишат промени в Търговския регистър, само и само да изпреварят смяната в политическия караул в изпълнителната власт.

Каквото повикало, такова се обадило. Народното събрание спря с мораториума онези процедури и назначения, които не са приключили, а от партия “Изправи се! Мутри Вън!” внесоха законопроект, с който настояват да бъдат забранени всякакви промени в бордове в срок от 6 месеца преди провеждането на редовни парламентарни избори. Предвижда се още прекратяване на сключените до момента договори за нови членове на борда на предприятията.  Ще се намери ли воля и време за прокарване на тези идеи на две четения в настоящото Народно събрание –  предстои да видим.

Това,  което е безспорно обаче, е че духът на Закона е нарушен – много от текстовете му съдържат вратички и целта съвсем не е по-добро управление на държавните фирми.

Претупване в последния момент

Всички факти около назначенията сочат, че към тях се пристъпва, въпреки че няма готовност за провеждане на нормални конкурси, и при приемането на правилника за прилагане на закона, и при изменението му в разгара на втората вълна на пандемията е имало предложение за по-сериозно отлагане на сроковете за избор на нови бордове в предприятията. Агенцията за публични предприятия и контрол, например, настоява да се отложат с още една година изготвянето на първата по рода си “политика на участието на държавата в публичните предприятия”. 

На 16 март Агенцията е публикувала проекто-постановление за промяна в правилника по закона, от което става ясно, че структурата не смогва в условията на пандемия да изготви визия как трябва да се управлява държавната икономика. Затова оттам искат срокът за предоставяне на документа да се изтегли от 31 декември 2020 до 31 декември 2021 година.  Агенцията иска отсрочка и за изготвянето на методика за оценка на изпълнението на бизнес програмите на държавните дружества, като дори настоява това задължително да се прехвърли на Правителството.

 Силно закъснял е и анализът, който Агенцията следва да изготви за характера на съществуващите у нас държавни предприятия и дали те изпълняват предимно частна или публична функция. Законът забранява да се създават държавни предприятия, които ще изпълняват предимно стопанска дейност, която може да се извършва от изцяло частен оператор.  Анализът бе възложен през юли миналата година на Агенцията и уж трябваше да е готов до края на годината, но такъв документ още няма публикуван.

Държавата може да няма ясна политика за управление на държавните фирми, но пък й е съвсем ясно как да минира конкурсите с верни хора.

В енергетиката – бетониране за поне две правителства напред

Извършените светкавични назначения в отделни сектори като енергетиката онагледиха друга дупка в процедурите – прекалено дълги мандати и възможност на кабинета по свое усмотрение да променя тези срокове.  Противно на логиката мандатите са уредени не в закона, а в Правилника за прилагането му, където е предвидена възможност за контакти от 3 до 5 години.  И не е изненадващо, че в последния момент повечето държавни дружества и в енергетиката, и в икономиката, са избрали точно този дълъг срок.

Справка във фирмените регистри показва светкавични действия на замесените органи, при това предприети веднага след изборите. Така например устават на Държавната консолидационна компания бе променен на 13 април, като мандатът на Съвета на директорите е удължен от три на пет години. В устава на АЕЦ “Козлодуй” няма промяна и досега той предвиждаше бордът да е с максимално позволения по закон мандат.

 В решението на БЕХ за назначаване на нови членове на борда на АЕЦ “Козлодуй” обаче изрично е посочен петгодишен мандат, като решението от 19 април и е вписано в Търговския регистър на 24 април, ден след налагането на мораториум върху назначенията.

Мороториумът за назначения в държавните дружества бе изпреварен и в “Булгартрансгаз” ЕАД –  на 13 април взе решение за избор на нови членове на Надзорния съвет, като те ще са с петгодишен мандат.

Новият надзорен съвет вече е вписан в Търговския регистър, като структурата тихомълком обяви конкурс за нови членове на управителния съвет, както Mediapool писа. Срокът за подаване на документи е 10 дни, като за три свободни места са кандидатствали четирима души. Ромен Кишкин не бе допуснат по документи, въпреки че кадър с дългогодишен опит в газовата индустрия. Кишкин избухна в писмо до вестник “Сега”, като определи хората отстрани ли го от надпреварата като “опаковани олигофрени”.

Така за трите места има трима сигурни кандидати – досегашния директор Владимир Малинов и съпругът на пиарката на премиера в оставка Бойко Борисов Севдалина Арнаудова Делян Димитров, както и един нов представител Дарина Колева. Теди назначение би следвало да са замразени с мораториум на Народното събрание, който трябва да действа до назначаване на служебно правителство.  Както вестник “СЕГА” писа в енергетиката си намериха топли местенца и други верни кадри на партията.

Финансите на публичните предприятия няма да изсветлеят

През февруари в Закона за публичните предприятия, насред пандемита и малко преди изборите, са извършени няколко промени през задната врата. С предходни разпоредби към законопроекта за изменение на Закона за ЖП транспорта е променен и Законът за публичните предприятия, който е любима тактика на предходното Народно събрание. От закона са изпаднали две ключово разпоредби –  всички държавни предприятия, които имат предимно публичен характер, трябва да бъдат преобразувани в класически административни структури.

Като алтернатива Законопроектът предвижда тези предприятия да бъдат включени в консолидираната фискална програма, тоест финансите им да бъдат част от бюджета.  С аргумента, че това ще обърка работата на три предприятия в сектор транспорт – РВД,  “Пристанищна инфраструктура” и НКЖИ тези разпоредби са отпаднали. Показателно е, че Финансовото министерство е излязло с категорично отрицателно становище срещу поправките, а гласът му, който обикновено се чува, този път е пренебрегнат.

“В мотивите на вносителя липсва убедителна обосновка относно неприлагането на варианта за включване на посочените три предприятия в консолидирана фискална програма”,  категорични са от МФ. На този фон можем да очакваме много малко от новата рамка за управление на държавните предприятия, освен бламиране и игри на криеница при задаващите се ревизии.Те вече започнаха.

Поне мораториумът сработи за част от конкурсите за избор на независими членове на бордовете, течащи в Агенцията за публични предприятия и контрол, и те към момента са замразени. На ход вероятно ще бъде служебният кабинет и следващото Народно събрание.

Автор: Таня Петрова

Източник: вестник “СЕГА”