04-05-2021

Ловната ограда в ДУ Каркария, ограничаваща достъпа до тракийското светилище "Гарванов камък". [https://www.zelenizakoni.com/]

Над 470 000 декара земи и гори са обсебени и ограничени за обществен достъп от 107 ловни огради в цялата страна – повечето контролирани от 50 частни фирми.

Това обяви инициативата “Зелени закони” след мащабно проучване по Закона за достъп до обществена информация.

Според екоорганизацията изграждането на ловни огради става крайно непрозрачно, без да се заплаща право на ползване и без да се отчитат интересите на собствениците на земи и на останалите заинтересовани страни в горите. Така по искане на частни ловни концесионери стотици хиляди декари земи и гори са с ограничен обществен достъп и чрез заповеди на регионалните дирекции по горите.

В повечето случаи ограниченията се налагат без мотиви, със спорни срокове, при липсата на съгласуваност със заинтересованите страни и с ограничена публичност.

“Процесът на обсебване и феодализация на горите и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност и пренаписване на правилата за отдаване на ловните територии”, е изводът от анализа на “Зелени закони”.

Инициативата се захваща с кампанията по осветляване на причините за феодализирането на горите заради зачестили сигнали от туристи и ловци за отказан достъп.

Няма турист, който да не е бил спиран по туристическите пътеки от ловни дружинки с пушки или табели “Частно ловно стопанство – достъпът е забранен!”. Не малко са конфликтите и между ловци, колоездачи и водачи на високопроходими машини, ползващи едни и същи горски пътища, като досега саморазправата се ограничава до опъване на жици и залагане на шипове, разказва организацията.

И продължава, че вместо да търси решение на конфликта, държавата е изцяло ангажирана да подпомага тайната феодализация на българските гори от ловни олигарси, за което ловни специалисти предупреждават от години. Индикация за това е ограждането на цели планини като “частни ловни стопанства”, приватизирането на ловни домове от ловните концесионери, и дори незаконното строителство на частни ловни резиденции върху държавни имоти, като например в ловно стопанство Искър.

Законът за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) допуска в Натура 2000 да се изграждат оградени площи за развъждане на дивеч единствено след писмено разрешение на Изпълнителната агенция по Горите и след оценка за зоните по Натура 2000. Обособяването на оградените площи по предложение на лицата, които ги стопанисват, се извършва със заповед на земеделското министерство (МЗХГ).

Според справка на МЗХГ към днешна дата чрез ловни огради са затворени за граждани 470 000 дка земи и гори, което е повече от площта на Национален парк “Пирин”. Преобладаваща част от оградите са под контрола на 50 частни фирми, а останалите се стопанисват от десетина стопанства и десетина ловни дружинки.

За тези ловни огради обаче не са открити каквито и да е било писмени разрешения от горската агенция, нито заповеди от министерството.

Емблематични са примерите с преграждането на туристически пътеки в Етрополския Балкан (над с. Ямна), в Еленския Балкан (до хижа Буковец), в Ропотамо (до поддържан резерват “Вельов вир”), в Родопите (при тракийското светилище “Гарванов камък”, над с. Забърдо) и други.

За да спести пари на ловните олигарси, държавата изрично не е предвидила нормативно изискване да се заплаща право на ползване за ограждането на горски и земеделски терени с ловна цел, пише в анализа. “Като остатък от времето на Пенчо Кубадински и Тодор Живков, когато се изселваха села, за да се създадат ловни стопанства за комунистическите велможи, и до днес в българското ловно законодателство няма никаква юридическа процедура за отчитане на интересите на собствениците на земите и горите, отдадени някому за лов. Когато частна нива или гора се включи в някоя ловна ограда, собственикът й на практика губи възможността да си стопанисва земите и горите. Естествено нищо не може да направи срещу това, защото тези огради принадлежат на най-влиятелните хора в България”, допълва екоорганизацията.

По закон достъпът до цели дивечовъдни участъци (имащи площ между 10000 и 100000 дка) може да бъде ограничаван временно със заповед на директорите на регионалните дирекции по горите (РДГ) по искане на лицата, стопанисващи дивеча (например ловни стопанства, ловни концесионери или ловни дружини), когато е необходимо “опазване на биотехнически съоръжения и в интерес на здравето и безопасността на гражданите”.

Отделно по Закона за горите (ЗГ) директорите на регионалните дирекции по горите могат да ограничат достъпа до горските територии, в срок до 3 месеца, при нужда от “опазването на горските територии и дивеча”, както и “в интерес на здравето и безопасността на гражданите”.

Според “Зелени закони” в заповедите не може да бъде разграничено в кои случаи наистина е необходимо ограничаване на достъпа съобразно закона и кога заповедта се издава единствено с цел създаване на комфорт на ловния концесионер, за да не бъде притесняван от други хора в наетия от него участък.

Препоръките на “Зелени закони”

Процесът на обсебване и феодализация на горите и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност на всички договори и документи, свързани с отдаването, управлението и контрола на ловните територии и изграждането на ловни огради.

Правата на собствениците на гори и земи, както и на останалите заинтересовани страни, трябва да се зачитат и всички огради, ограждащи терени, чиито собственици не са съгласни с това, или препречващи достъпа до обекти с обществено значение, трябва да бъдат демонтирани.

За изграждането на огради, като едно изключително право за ползване на горска и земеделска територия, трябва да започне да се плаща допълнителна такса към държавния бюджет.

Да бъде обсъдено създаването на оптимални конкурентни условия и приемането на едни и същи правила при отдаването на всички ловни територии в страната.

Изцяло трябва да бъдат пренаписани и правилата за създаване на ловни огради за интензивно стопанисване на дивеча и правилата за временно ограничаване на достъпа до ловните територии, така че да се гарантира спазването на правата и интересите на всички заинтересовани страни.