„ДЕСНОСЕКТАНТИ“ СЪДИИ ИЗПЛИСКАХА ЛЕГЕНА, ПРЕДЛАГАТ ЗАТВОР ЗА ЖУРНАЛИСТИ, ЗАРАДИ КЛЕВЕТА. ПО-КРОТКО И СЕ ОЗАПТЕТЕ С ТАЯ ПРОСТОТИЯ!

Представители от съдийската колегия на ВСС изплискаха, предлагат затвор за журналисти в случай, че има клевета

Някои съдии от Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет съвсем си изгубиха ума – дали от жегите, дали от некомпетентност, като предложиха граждани, включително и журналисти, да бъдат преследвани по общия ред в случай, че съдиите преценят, че са наклеветени.

Изумителното е, че това предложение идва от лица, свързани с флагмана на българското демократично правосъдие в лицето на Лозан Панов и Съюза на съдиите. Същите, за които българският народ се надяваше, че ще го отведат в по-свободна територия, днес правят предложения, на които дори Берия би завидял.

Всичко това става ясно от информация, публикувана в специализирания сайт „Лекс.бг“:

В един от коментарите под статията, обаче, анонимно лице, представящо се за съдия, прави на пух и прах предложението на своите височайши колеги.

Прочете материала в сайта, а под него и коментара на анонимния съдия и си направете изводите сами:

„Клеветата и обидата срещу магистрати при осъществяване на правораздавателната им дейност да се преследват по общия ред, а не по частен път, както е сега. Такава промяна в законодателството предлага членът на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) Даниела Марчева. Идеята ѝ ще бъде изпратена на правната комисия на съвета, която да изготви конкретните предложения за законодателни изменения.

Поводът за това са няколко истории на съдии, станали обект на заплахи, които бяха изслушани от СК на ВСС в началото на 2020 г., както и разследването на „Антикорупционния фонд“, озаглавено „Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“. То е във връзка с делото срещу ресторантьора Денков, който преди осем месеца беше обвинен за участие в организирана престъпна група и лихварство. Общото между двата случая е един човек – консултантът Мартин Божанов.

През февруари 2020 г. СК на ВСС изслуша съдиите Владислава Цариградска от Районен съд-Луковит и Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд. Пред кадровиците двамата са споделиха за случаи на заплахи, натиск и методи на принуда, които страни по дела са се опитвали да оказват върху тях. По информация на „Лекс“ едно от споменатите имена е било това на Мартин Божанов. Тогава СК на ВСС прие декларация в защита на съдиите. Стана ясно и че през 2017 г. Цветко Лазаров е подал сигнал до СДВР и в прокуратурата, където е започнала проверка.

Малко повече от година по-късно името на Мартин Божанов се появява и в разследването на Антикорупционния фонд като консултант, който заедно с още един човек може да посредничи за това Специализираният съд да освободи от ареста Веселин Денков срещу 100 000 лв. Пред АКФ Божанов отрича да участва в корупционната схема.

По този повод днес Даниела Марчева заяви, че декларациите на кадровия орган не постигат желания превантивен ефект: „Чрез декларациите, които приемаме, можем само да демонстрираме защита на съдиите в публичното пространство и твърдо да се противопоставяме на евентуални опити на представители на другите власти да засягат тяхната независимост. При някои от формите на посегателства обаче такава реакция е недостатъчна, защото тя няма юридическо въздействие върху определени субекти и съответно не може да окаже превантивно и възпиращо въздействие, а разчита единствено на моралните задръжки. При криминални атаки следва да настояваме за активна, бърза и безкомпромисна намеса на правоохранителните органи и за ефективно наказателно преследване на всяка подобна проява срещу съдии. Противното, очевидно от описаните случаи, дава знак за държавно безсилие и погазване на авторитета на съда, което респективно елиминира и доверието в институцията“.

По думите ѝ липсата на ефективна защита на магистратите от всякакви посегателства, включително от медийни атаки, може да постигне не по-малко опасния от корупцията феномен, а именно „изграждането на вътрешна самосъхранителна за отделния съдия автоцензура“.

„Считам, че изнесената медийно информация и съобщеното ни от съдиите съдържат не само очевидни данни за извършени престъпления, но и представляват много тежък и разрушителен удар върху авторитета на съда. Моето убеждение е, че единствено в хода на наказателно разследване може да бъде установена истината и да се покаже на обществото, че СК на ВСС защитава съдийската независимост, но едновременно с това при наличие на данни за неправомерно поведение на съдии ще реагира безкомпромисно“, твърди Марчева.

И затова предложи три неща:

Да бъде изискана информация от Министъра на вътрешните работи Бойко Рашков и от главния прокурор Иван Гешев за това какви действия са предприети по отношение на случаите на оказано въздействие върху съдиите Владислава Цариградска и Цветко Лазаров при изпълнение на конституционната им функция по две граждански дела по описа на РС-Луковит и САС;

Да бъде сезиран Висшият адвокатски съвет с искане да извърши проверка за това дали поведението на адвокатите по двете граждански дела в РС-Луковит и САС съответства на изискванията на чл. 40, ал. 4 от Закона за адвокатурата и етичните правила за поведение на адвокатите (става дума за адвокатите на Мартин Божанов, който е имал дела както при Цветко Лазаров, така и при Владислава Цариградска);

Да бъде сезиран министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов, за да упражни законодателна инициатива за инкриминиране на деяния като клеветнически твърдения, обиди от страни или от други лица, свързани с осъществяване на правораздавателна дейност.

Последното Марчева мотивира с изказване на колегите си Цветинка Пашкунова и Вероника Имова по време на изслушването на двамата съдии, които са казали, че е необходима законодателна промяна, когато обидата и клеветата са адресирани към длъжностно лице, каквито са и магистратите, или когато тя изхожда от такова лица, престъпленията да се преследват по общия ред, както и да се въведе механизъм, с който би се ангажирала държавата да охранява именно засегнати съдии, прокурори и следователи, когато те са адресати на клеветнически твърдения, на обиди от страни или от други лица, свързани с осъществяване на правораздавателна дейност.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов поиска да знае колко от членовете на Съдийската колегия са изгледали цялото разследване на Антикорупционния фонд, което до момента е от три части. По думите му това е важно, за да може кадровиците да вземат информирано решение, защото в предложението си Даниела Марчева се позовава само на първата част. Освен това Панов отбеляза, че е важно на обсъждането да присъстват и Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова, които са част от екипа за реакция при криза, но днес не бяха на заседанието поради служебен ангажимент извън София.

Атанаска Дишева заяви, че и ако ще се позовават на разследване на АКФ, е добре Съдийската колегия да изгледа всички, като спомена и това за „Осемте джуджета“. По думите ѝ СК на ВСС отдавна е трябвало да обсъди данните от тези журналистически разследвания и да прецени дали те са относими към работата и правомощията на кадровия орган, който се занимава с независимостта на съда и на съдиите.

Тя добави, че и в момента обидата и клеветата са инкриминирани деяния, като има и квалифицирани състави – когато са срещу длъжностни лица при и по повод изпълнение на функциите им. А съдиите, прокурорите и следователите са длъжностни лица, отбеляза Дишева. Затова тя поиска Марчева да уточни дали иска те да се преследват по общ ред, а не по частен път, както е сега.

По отношение на идеята да се сезира Висшият адвокатски съвет за действията на адвокати, замесени в случаите на съдиите Царигардска и Лазаров, Дишева изрази опасенията си, че това ще бъде удар в празното пространство, защото както за магистратите, така и за адвокатите дисциплинарните производства имат срокове и вероятно СК на ВСС е закъсняла.

Както тя, така и Севдалин Мавров и Олга Керелска споделиха, че не са гледали разследването на АКФ за Веселин Денков и също подкрепиха предложението за отлагане на обсъждането.

„Трябва внимателно да се прецени дали обидата и клеветата да се преследват по общия ред или да са частни дела. Нека се запознаем с това, което АКФ е пуснал. В момента говоренето е излишно, не сме съгласни да има такова поведение на обикновени граждани и страни по дела, но да се запознаем с материалите, сезирани сме с конкретен случай, а не по принцип. Колегите съдии много се оплакват от това, което се случва, но и в момента те могат да подадат тъжба и да се съдят по частен път, не пречи, това е преценка на конкретния магистрат“, каза на свой ред Севдалин Мавров.

Но мнозинството отхвърли предложението за отлагане.

След това председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков заяви, че няма да подкрепи идеята да се сезира Висшия адвокатски съвет, като сподели мотивите на Дишева.

А Даниела Марчева редактира първоначалното си предложение да се сезира министърът на правосъдието, който да предприеме стъпки за законодателни промени и заяви, че първо този въпрос трябва да се отнесе към правната комисия на ВСС, която може да излезе и с конкретни идеи за промени в законите.

„Дали подобни законодателни изменения няма да доведат до дисбаланс на обществените интереси и да се принудят журналисти да не правят разследвания?“, попита председателят на ВКС. И отново поиска въпросът да бъде отложен, за да могат всички да изгледат разследването на АКФ и да отговарят да въпроса дали магистратите са устойчиви на натиск, който идвал от държавни органи, а може да дойде от прокуратурата.

Според Панов ако идеята на обсъжданото днес предложение е да се внуши, че имената, които се засягат в журналистическото разследване, са тези на Владислава Цариградска и Цветко Лазаров, то това не е така. „Идеята е за начина на работа на специализираното правосъдие. Това, което се прави е изместване на темата за сметка на колегите Цариградска и Лазаров“, каза още Панов.

„Ако считате, че има и друга тема, сте напълно свободен да я внесете. Ако има необходимост, внесете предложение. Вие се опитвате да изопачите това, което съм внесла. Не ме интересуват другите гледни точки, те са на различни прослойки в обществото. Искам да знам, че държавата стои зад гърба ми, не само ВСС да излезе с декларация“, отвърна Марчева.

В крайна сметка колегията подкрепи идеята да поиска информация от МВР и главния прокурор за проверки във връзка със заплахите срещу Цветко Лазаров и Владислава Цариградска и да препрати към правната комисия въпроса за обидата и клеветата. А предложението за сезиране на Висшия адвокатски съвет беше отхвърлено.“

Коментар под публикацията:

„Като съдия се противопоставям категорично на идеята тези дела да станат от общ характер. Помня как поне двама главни прокурори бяха обект на подобна защита по общия ред. В резултат бяха репресирани читави журналисти, провели качествени разследвания, но цялата тежка държавна машина се стовари върху тях. Накрая бяха оправдани, но тормозът бе реализиран. А и в случая съвсем не става дума за обиди и клевети, а за други престъпни състави, поради което не виждам връзка между отправеното предложение и конкретния сюжет. Или пък виждам връзка – някои от героите от трите, засега, серии на разследването на АКФ могат да се окажат “жертви” на обиди и клевети и разследващите да се окажат обвиняеми по дела от общ характер. А дали някой се чувства обиден и оклеветен има право да реши само той. А не друг вместо него. Така че, по-кротко и се озаптете с тая простотия“.

www.big5.bg

https://afera.bg