Помня колко комични и нелепи изглеждаха в началото на 90-те години опитите на мнозина наши професори и доценти по политикономия на социализма да преподават обратното на онова, на което ни учеха десетилетия наред.
Тези опити обаче бяха колкото смешни, толкова и тъжни, защото мнозина от въпросните учени на практика не бяха разбрали истинската същност на капитализма.Но човечеството не стои на едно място и на смяна на старите изследователи в бившите соц. страни дойдоха много по-прозорливи и умни автори, които оголиха капитализма до „костната система” и тогава стана ясно с какво чудовище си има работа човечеството, каквото дори Маркс не е сънувал. Появиха се книги като „Капитализмът” на Валентин Катасонов, „Камбаните на историята” на Андрей Фурсов и "Пътят на злото" на Андрей Ваджра, написани с такава вещина, прецизност и дълбочина на историческия анализ, че едва след техния прочит започваш да разбираш какво е истинското лице на онези сили, стоящи както зад старата буржоазия, така и зад модерните транснационални корпорации.
Някъде зад тях се е притаила европейската аристокрация, за която Андрей Фурсов твърди, че не е изчезнала никъде след буржоазните революции, а продължава да ръководи света от задкулисието и да крои различни пъклени планове като „златния милиард”, „многоетажното човечество” и „футуроархаика”, имащи за цел да ликвидират част от човечеството, а останалата да хвърлят в такова робство, за каквото не са мечтали и азиатските сатрапи.
Така излязоха наяве редица тъмни страни на капитализма, за които Маркс дори и не загатва, защото неговото отношение към въпросния строй е нещо като "любов-омраза". Той критикува тази система и едновременно с това й се любува, апробирайки мащабите на индустриализацията в развитите европейски страни през периода от 40-те до 70-те години на ХІХ век. В този процес Маркс вижда единствено предпоставките за възникване на бъдещото безкласово общество и неговият подход на изследване е позициониран единствено върху видимата същност на капитализма.
Но освен нея, съществува и една нелицеприятна същност, забулена в излишна конкретика и второстепенна информация. И това е т. нар. "ВТОРИ ПЛАН НА КАПИТАЛИЗМА", който по една или друга причина е убягнал от полезрението на Маркс, тъй като в неговата епоха този феномен не е бил толкова ясно изразен.
В мътните води на този "втори план" се крият заговори на милиардери, учени и политици, каквото е "Обществото на Мон-Пелерин", в което през 70-те години е взето решение за отмяна на кейнсианския (регулиран от държавата) планов капитализъм и замяната му с татчеризма и рейгъномиката. Това решение постави началото на злополучния неолиберализъм с присъщия за него радикален капитализъм с привкус на неоколониализъм и неофашизъм.
Капитализъм на войни и икономически катастрофи.
Големите политически събития от последните 7-8 години доказаха правотата на всичко писано от Фурсов, Катасонов, Ваджра и други изследователи на либерално-капиталистическата идеология. Те показаха на човечеството онези скрити страни на капитализма, в които няма нищо оптимистично и нищо исторически закономерно, тъй като в тази ситуация събитията се развиват не по логиката на естествените процеси, а в зависимост от решенията на разни затворени общества, които са твърде отдалечени от човеколюбието и вярата в прогреса.
Николай Александров
https://bgpravda.blogspot.com
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69