Парижката мирна конференция (Западна Европа и САЩ) — екзекуцията на Македония 01.08.2021 06:45

…Македонските дейци изтъкват, че е необходимо самостоятелна Македония «да се сдобие със солидни международни гаранции за своя постоянен неутралитет и да бъде под международна закрила срещу всякакви завоевателни стремежи отвън» (1927 г.)

Бежанци от Македония в София, 1913 г.

АВТОНОМИЯТА (независимостта) се иска по географски, икономически и етнографски съображения. Поради географското си разположение Македония може да има цена само ако е цяла, ако е обединена. Всяко разпокъсване води до загубване на нейните географски изгоди. Освен това икономическото положение на Македония, затворена от север и запад с планини, зависи твърде много от това, дали тя ще бъдед отделна единица, тъй като нейният естествен излаз и търговски отношения трябва да стават чрез Егейско море. Ето защо разпокъсването ще доведе до нарушаване на нейния нормален икономически живот.

Що се отнася до етнографските причини, поради които се иска автономна Македония, в апела на македонските революционери се прокрадва като изходно начало обстоятелството, че Македония е населена с няколко националности (макар българите да са най-много), които отдавна са «кристализирали в националната си физиономия», т.е. отдавна са се оформили и затова никоя от тях не желае чуждо политическо владичество, нито пък резчленение на Македония, защото от това ще страдат икономическите интереси на цялото македонско население.

Подписалите апела, пък и всички други известни македонски революционери са чужди на теорията на Й. Цвийч, че македонското славянско население е без ясно оформено национално съзнание.

Скоро на базата на принципите, залегнали в декларацията и в апела, се образува Временно представителство на обединената бивша ВМРО, в което влизат Г. Петров, Д. Хаджидимов, Т. Серски, М. Герджиков, П. Ацев и П. Христов.

То не претендира за постоянство, защото не е получило мандат от народните маси или поне от емиграцията в България.

Замислено е като временно тяло, което в навечерието и по време на Парижката конференция трябва да отстоява решаването на македонския въпрос чрез създаването на независима македонска държава, която да гарантира свобода за българската национална група в тази област.

На 25 ноември 1918 г. Временното представителство изпраща в Париж с редовно пълномощно Пол Кристов, главен викарий на българските униати, да участва в дебатите около сключването на мира и да настоява за независима Македония.

Искането на Временното представителство за самостоятелна Македония не се обосновава само си икономически, политически и етнографски причини.

То донякъде разчита и на Уийлсъновата декларация за правото на народите за независимост и свобода и особено на разгорялата се през пролетта на 1918 г. пропагандна борба между Централните сили и Антантата по македонския въпрос.

Антантата (Франция и Англия) след излизането на Русия от военния блок през 1917 г. се стреми с всички сили да разклати позициите на Централните сили в Европа и на Балканите.

За тази цел съглашенската дипломация прави сериозни опити да привлече България, като й предлага македонския въпрос да се реши на базата на автономия на Македония под общата защита на силите на Съглашението, при осигуряване на пълни права на всички националности и забрана на каквато и да е пропаганда, идеща от официалните балкански държави.

Продължавайки тази линия, генерал Кретиен и Джеймс Баучер дават известна надежда на Пол Кристов за създаване на самостойна Македония.

(Кретиен е французин, комендант на съглашенските войски, които окупират България и Македония след капитулацията на България на 29 .IX. 1918 г.

Джеймс Баучер — англичанин, работил около 30 г. по македонския въпрос. Стои на позиции, че славянското население на Македония е с българско национално съзнание).

В писмото си от 9 април 1919 г., стигнало едва след три седмици до Временното представителство, Пол Кристов пише:

«Но едно нещо е явно: автономията, която никой не приемаше, започна да се обмисля сериозно в американските кръгове».

Същевременно П. Кристов изпраща до Временното представителство и проекта за устройство на Македония с център Солун до Баучер, в който тй се застъпва за автономна Македония с център Солун или ако това е невъзможно, то поне с гр. Кавала.

Баучер е склонен да се дадат на Гърция Солун, Халкидическият полуостров и Караферия поради невъзможността на конференицята да се пребори с подкрепата, която Франция оказва на Гърция по македонския въпрос.

В проекта се предвижда през ранните години на своето съществуване автономна Македония да бъде под протектората на една от Великите сили, за предпочитане Америка (бюлетин, бр. 3 от 23 май 1919 г., стр. 2-3).

Дружествата на намерилите подслон в България бежанци, без да се отказват от искането за независима (автономна) Македония, поставят на преден план желанието да свържат «каузата на македонските българи с ония на България».

Свикването на събор на бившите македонски братства се възлага на председателя на Изпълнителния комитет генерал Протогеров.

На 24 ноември 1918 г. учредителният събор приема следната резолюция:

«Делегатите на братствата, изказвайки несъмнената воля на българското население в Македония, дават на Изпълнителния комитет повелителния мандат да се ръководи в своята дейност от следните две начала:
1. Неделимост на Македония

2. Нейното присъединяване към България».

Те заявяват също, че ако не може Македония да се обедини с България, по-добре е тя да стане независима (автономна) държава, но не и да се дели между България, Сърбия и Гърция.

Става ясно, че независимостта на Македония се иска в краен случай, и то защото делегатите смятат, че такава една Македония ще може при друго, по-благоприятни обстоятелства да се присъедини към България.

Основната директива на събора е Изпълнителният комитет да работи с всички сили за присъединяването на Македония към България.

В началото на януари 1919 г. комитетът решава да подготви и поднесе на съглашенските военни мисии и управляващия американската легация «за препращане по принадлежност един кратък предваритилен мемоар».

На 1 март 1919 г. Т. Александров и Ал. Протогеров връчват като задгранични представители на ВМРО изложение до председателя на Парижката мирна конференция, с което искат представители на организацията «да бъдат допуснати да се явят пред мирната конференция в Париж» (Централен държавен исторически архив, ф. 396, оп. 2, а.е. 11, л.9; Архив при Института за национална история в Скопие, сигн. Сл IV 242/II, документ 5).

На 27 март Изпълнителният комитет отправя писмена молба, с която настоява до окончателото решение на македонския въпрос Македоия да бъде окупирана от съглашенските войски. Целта на това искане е да се предотвратят излишни жестокости, зверства от страна на сръбските и гръцките власти над населението. Към молбата е прилижен и списък на изстъпленията след реокупацията на Македония.

Емиграцията в България е отново разединена. Противоречията между Временното представителство и Изпълнителния комитет се засилват особено през пролетта на 1919 г. във връзка с излизането на апела на дейците от Западна Македония и серчани.
Изпълнителният комитет решава да засили пропагандната си дейност чрез издаването на вестник «Македония на македонците» на френски и английски език.

(Изпълнителният комитет се състои от представители на ДЕСНИЦАТА в македонското освободително движение — почти всички интелектуалци и в същото време представители на забогатялата част от емиграцията и бежанците в България (в него влизат Иван Каранджулов от Прилеп, д-р Б. Татарчев от Ресен, д-тр К. Станишев от Кукуш, Тодор Павлов от Скопие, Д. Михайлов от Битоля, д-р Н. Стоянов и Георги Баждаров от с. Г. Броди-Серско).

…

Експертите от Парижката конференция знаят националния облик не само на цяла Македония, но и на всяко кътче в нея. И ако въпреки точните данни за етнографското разположение на населението в Македония въпросът все още да не е решен и не се решава съобразно справедливостта на национална база, «това трябва да ни доведе до заключението — пише Г. Петров, — че резрешението му не е зависело и не зависи изключително от националния облик на Македония и че следователно исканият на тази база плецисцит няма да бъде възприет».

Като отчита, че плебисцитът в Македония не може да се проведе по простата причина, че съглашенските сили никога не ще застанат против своите съюзници — Сърбия и Гърция, Временното представителство настоява македонските българи, най-голямото национално ядро в Македония, да застанат единодушно зад идеята за независима Македония. 

Прогресивните дейци от македонското революционно движение виждат ясно, че около Македония се преплитат редица въпроси. Не се касае само да това, какво е съотношението между нейните етнически елементи. Тук на преден план стоят въпроси от икономически и стратегически характер.

Националният характер на Македония е нещо съвсем второстепенно за Великите сили, макар Уйлсъновата декларация да издига националния принцип като основен при сключването на мира.

Тя е само маневра и опит на САЩ да противопоставят нещо на декрета на Съветска Русия за пълното право на нациите на самоопределение до отделяне.

Впрочем конференцията в Париж доказва, че Уйлсъновата деклация е празен блъф.

Териториалните спорове тя решава изключително в изгода на Съглашението, без да се съобразява с националния принцип.

Във връзка с нотата на българското правителство от 29 май и във връзка с позицията, която България би трябвало да заеме в Париж, на 2 юни Временното представителство връчва на кабинета на Т. Теодоров едно изложение. Неговото съдържание е концентриран израз на отношението на Временното представителство към македонския въпрос.

Настоява се българската делегация в Париж да се застъпи за независима Македония, защото само така може «да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество».

Както се вижда, Временното представителство гледа на независима Македония като на средство за спасяване на българщината там.

Костадин Палешутски

https://zapisnanews.info