Управляваната от кандидат-премиера фирма е на сериозна и увеличаваща се загуба, сочат собствените й отчети. За целия малък и среден бизнес, към който тя спада, 2018 и 2019 г. бяха златни, но Финис Юръп ООД бележи сериозни загуби, при това умножаващи се над 4 пъти - съответно минус от 19 000 лв. през 2018 на минус 88 000 лв. за 2019 г., сочи собственият отчет на компанията, която не е подала документи за 2020 г. В доклад, подписан от собственика Джон Микс, с който 19 минути разполага и поместваме като документ, на база първото полугодие на изминалата година се говори за нов ТРОЕН спад. Това е много тревожно, защото активите са повече от скромни: 1000 лв. в инвентар и 7000 лв. в компютри плюс 24 000 лв. в складово оборудване.

Нареченият от кандидат-премиера "мултиконтинентален бизнес" всъщност е смесено дружество между американци и българския малък производител на бански Делфина. Както обясняват предприемачите семейство Стоеви, съдружници с 10% в предприятието, на които кандидат-премиерът Николов е служител, както и да се представя, Делфина започнала да изработва на ишлеме бански по поръчка на щатската компания, която е далеч от ранга на лидерите в бранша Найк, Адидас, Спидо, Арена. След това партньорството довело до отваряне на дистрибуционен център у нас.

Собственикът Стоян Стоев обяснява преди години пред Капитал, че заради добрата работа "американците ни направиха свои съдружници" в бг другжеството. Така Делфина почнала "не просто да шие бански по поръчка, а да изработва дизайн с 4 дизайнери и целия екип от шивачки" - по думите на бизнесмена от 41, общото количество на служителите - работници и управляващи достига 50 души. Печалбата е по-голяма на старта на дружеството - през кризисните 2011-2012 г., когато достига рекорда си от 424 000 лв., но парадоксално - при връщането на бг икономиката към ръст през 2015 г. бележи 4-кратен спад до 123 000, следващата пада на 74 000 лв., през 2017 г. - на 21 хил., за да мине на загубите, които по-горе цитирахме. Пламен Николов се занимава с текущите дела на компанията от 2012 г. Интересно е, че дълго време той не е вписан като управител на предприятието.  Което не подсказва особено доверие от страна на собствениците. Ако се съди по резултатите, има логика.

Въпросът е дали човек, който нарича "мултиконтинентален бизнес" една малка фирма, такава е тя по банковите и данъчните стандарти у нас, да не говорим по евростандартите, по които е микро -, има такива резултати в реалния свят, би могъл да бъде надежден премиер на държава - член на ЕС с БВП над 120 000 000 000 лв.

ВИЖ ДОКУМЕНТИТЕ ТУК!