от Antonia Colibasanu | translated by Антония Коцева

 14:34 (осъвременено:  14:41)

Изглед към изграждането на финансирана от Китай магистрала в Черна гора.  [Government of Montenegro]

Китай се възползва от разделенията, които пречат на Европейския съюз да изгради единен фронт срещу него. Ето защо отношенията на Пекин с членовете на блока Унгария и Полша, както и със страните от Западните Балкани, се засилват, пише Антония Колибашану, която е главен оперативен директор на американския Център за геополитически изследвания. Той е основан през 2015 г. от политолога и международен стратег Джордж Фридман. 

По-рано този месец избухна дипломатически конфликт между Китай и Литва. Напрежението започна да се заражда през май, когато Литва реши да напусне инициативата 17+1, проект, създаден през 2012 г. от Пекин за укрепване на връзките със страните от Централна и Източна Европа. След това през юли, правителството във Вилнюс заяви, че ще позволи на Тайван да отвори посолство в Литва, на което да бъде изписано “Тайван”, а не “Тайпе“. Това решение беше разкритикувано от Пекин като нарушение на политиката си “един Китай“. В отговор на 10 август Пекин оттегли посланика си в Литва и помоли Вилнюс да оттегли своя пратеник в Китай. Седмица по-късно Китай спря товарна жп линия до Литва.

Това на пръв поглед изглежда като дребна разправия между Пекин и сравнително малка европейска държава, но като членка на ЕС, външнополитическите ходове на Литва имат по-големи последици за блока. Този спор може да затрудни ЕС да постигне консенсус за това как да управлява отношенията си с Китай. Но за Пекин това е изгодно. Той се възползва от разделенията, които пречат на ЕС да изгради единен фронт срещу него. Ето защо, дори когато отношенията с балтийските държави се засилваха, връзките на Китай с други членове на ЕС – а именно Унгария и Полша – както и със Западните Балкани също се засилваха. На тези места Китай вижда възможност да разшири нарастващото си влияние и да укрепи лостовете си в Европа.

В рамките на водещата китайска инициатива “Пояс и път“ форматът 17+1 е проектиран като начин Пекин да изгради икономически връзки с Централна и Източна Европа чрез инвестиции и обещания за по-добър достъп до китайския пазар. От самото начало на програмата обаче участието на Китай в региона не е балансирано сред всички участници.

Пекин е нетърпелив да си партнира с европейски страни, които искат да запазят отворени своите външнополитически възможности. Основната сред тях е Унгария, която вероятно е най-близкият съюзник на Китай в региона. По-рано този месец Будапеща възложи на две китайски фирми – China Civil Engineering и звено на China Railway – договори за завършване на модернизацията на железопътна линия, която свързва Унгария със Сърбия. А това е само една от унгарските сделки с китайско финансиране. Унгария е важен съюзник на Китай заради готовността си да се противопостави на Брюксел на редица фронтове. Будапеща има дълга история в балансирането между сили – най вече между Запада и Русия, но все повече и Китай. Като избягва да застане зад една от тях, Будапеща установи, че може да извлече най-много ползи.

Полша е друга страна, с която Китай развива по-тесни връзки. Подобно на Унгария, Полша има спорни отношения с Брюксел по въпроси, свързани с върховенството на закона и ценностите на ЕС. В миналото Полша се страхуваше да се доближи твърде много до Китай поради стратегическите си отношения със САЩ, но от началото на тази година отношенията с Пекин се подобриха. Според Полския икономически институт, Полша е сред водещите дестинации в ЕС за китайски инвестиции през 2020 г. Те са на обща стойност около 1 милиард долара, а се засилиха и двустранните преговори. Заиграването на Варшава с Пекин има за цел да изпрати съобщение до Вашингтон, че той трябва да продължи да се ангажира с традиционните си съюзници в Източна Европа.

След като Литва се оттегли от 16+1, други членове на ЕС също изразиха недоволството си от инициативата – България, Естония, Латвия, Румъния и Словения избраха да изпратят министри вместо държавни глави на последната среща на върха на формата през февруари,  но никой не е напуснал групата досега.

Китай и Западните Балкани

Докато повечето източноевропейски страни са най-заинтересовани от увеличаване на износа си за Китай, интересът на Пекин към Западните Балкани е насочен към изграждането на инфраструктура. Китайските инвестиции са насочени към транспорта, енергетиката и телекомуникациите, като подкрепят амбициите на Китай да разшири обхвата си към далечни пазари и, което е по-важно, да спечели значителни лостове в оспорвания регион. Инвестициите в производствения сектор обикновено са свързани с подпомагане на инвестициите в инфраструктура. В страните от ЕС такива инвестиции трябва да отговарят на правилата за околна среда и прозрачност, което усложнява нещата  за Китай.

За разлика от тях, Западните Балкани са широко отворени за големи китайски инвестиционни проекти. Сърбия е най-приветливата страна за китайски инвестиции. Повече от половината от всички китайски проекти  в групата 16+1 са  в Сърбия. Повечето от тях включват изграждането на основна транспортна инфраструктура, включително  на части от общоевропейската транспортна система на ЕС (железопътна и магистрална секция от коридор X, магистрала от коридор XI, моста “Михайло Пупин” и мрежата на Белградското метро). Китайските компании също са купили някои от най-големите сръбски индустриални комплекси, включително стоманодобивния завод в Смедерево и комбината за добив и топене на мед в Бор. Китай инвестира в модернизиране на две от най-големите сръбски електроцентрали, които работят с лигнитни въглища, електроцентралите Koстолак B3 и Колубара B.

Липсата на икономически напредък и социално-политическата нестабилност на Западните Балкани го правят податлив на влиянието на външна сила, която обещава спасение. Доскоро се очакваше ЕС да бъде спасителят, който ще осигури финансиране за възстановяването след войните през 90-те години на миналия век, като същевременно изисква реформи за утвърждаване на демократичното управление. Други се надяваха, че САЩ ще подадат ръка, а трети смятат, че Русия може да бъде по-добър съюзник по въпросите на сигурността.

Надеждата за членство в ЕС избледнява, така че тези страни са оставени да търсят помощ от Русия и Китай. Русия има свои собствени проблеми, но Китай изглежда готов  да се намеси.

Въпреки че Китай не е непосредствено предизвикателство за ЕС, САЩ и Русия в региона, влиянието му нараства и ще работи в негова полза. В същото време Пекин представя тези отношения у дома като важни стъпки към постигането на крайната китайска мечта за централна роля на азиатския гигант на световната сцена.

https://euractiv.bg