Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06 17:09 - САЩ променят целта си в битката с Русия на територията на Украйна
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
0



САЩ променят целта си в битката с Русия на територията на Украйна image
  • Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
  • 27 Юни 2022
 

В този аспект възникват редица въпроси -  какво ще стане с католическа Европа без руския православен защитен заслон? Трябва ли Европа така безропотно и във вреда за себе си да следва политиката на САЩ в битката им с Русия? Странно е, че на тези въпроси търсят отговор хора от САЩ, а не от Европа, а когато тя се замисли за тях, може вече да бъде твърде късно. При загуба на Русия, Украйна ще бъде превърната в силна неонацистка страна, която ще окаже определено въздействие и върху част от обществото на редица европейски държави, което за тях може да има неприемливи последствия. Навярно това се има предвид при поставеното от ЕС условие за приемане на Украйна като кандидат за членство – страната да изостави радикалните бандеровски идеи. Тя сигурно ще се съгласи, но няма гаранция, че ще ги изостави – идеите не се изоставят по указание.

Западът желаеше, подготвяше и очакваше война между Русия и Украйна, считайки, че Русия е слаб отглас от военната мощ на СССР и че много бързо ще бъде победена. На 24 февруари т.г. очакването стана реалност – Русия започна специална военна операция (СВО) в Украйна с действително неголяма военна групировка. Според Американския институт за изследване на войната (Institute for the Study of War), в началото на СВО тя използва 125 батальонни бойни групи от Сухопътните войски, всяка с личен състав средно по 750 души. За информация - в началото на 2022 г. руските сухопътни войски наброяват 280 000, разпределени в четири военни окръга.

 

Заедно с руската групировка воюват армейските корпуси (наречени народна милиция) на ЛНР и ДНР с общ състав около 30-35 000 бойци, казашки полк, група от частната военна компания „Вагнер” и поделения на Росгвардия, чиято основна задача е усвояване на завзетите територии. Изключение прави чеченският полк спецназ „Ахмат” (малкото име на бащата на генерал-лейтенант Рамзан Кадиров), който е част от Росгвардия и е подготвен за водене на бойни действия в градски условия – именно той и казашкият полк разгромяват двубатальонния отряд полски наемници.

Стратегията на Русия за провеждане на СВО се прилага повече от два месеца и е ясно очертана – нейната същност е постепенно огнево унищожаване на обектите от изгражданата в продължение на осем години по натовски стандарт укрепена полоса в Луганска и Донецка области и особено на частта с дължина 90 и дълбочина над 20 км, включваща няколко отбранителни линии. Полосата е с развита мрежа от бетонни укрития за личен състав, техника и боеприпаси, свързани с укрепени траншеи. Настъпление се организира на различни направления, което налага ВСУ да разпръсква силите си и силно намалява ефекта от превъзходството им в личен състав.

Укрепената полоса може да се щурмува от мотострелковите части, но загубите на личен състав ще бъдат крайно неприемливи. Пробивът ѝ с използване на танкови войски и армейската авиация също крие опасност от сериозни загуби от доставените на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) американския противотанков ракетен комплекс „Джавелин”, шведско-британския противотанков гранатомет NLAU, шведския гранатомет AT4 за еднократно използване и преносимия ЗРК „Стингер”.

 

Руското командване организира пробив на укрепената полоса чрез масирано използване на артилерия, масирано, защото артилерията не е високоточно оръжие. За да се осигури масиран артилерийски огън, от всички складове на сухопътните войски се изземат и използват консервирани по-рано артилерийски системи - оръдия, гаубици, минохвъргачки, реактивни системи за залпов огън – наред със съвременните, от които особено ефективна е напълно автоматизираната 152 мм „Коалиция-СВ”.

Значителното количество артилерия и боеприпаси за нея позволява на руското командване масирано обстрелване на определни участъци от отбранителната полоса до пълното им разрушаване, след което те се завземат от мотострелковите части.

Доскоро в САЩ/НАТО твърдяха, а това беше целта и им в битката с Русия, че ВСУ ще победи по-малочислената руска групировка, но вече няколко седмици не се афишира победа над нея. Дори американският президент направи остра забележка на своя държавен секретар и на министъра на отбраната, че продължават старата победоносна песен.

Защо се променя целта на САЩ в битката с Русия на територията на Украйна?

Ако в началото на СВО се считаше, че Русия воюва с Украйна за нейната демилитаризация и денацификация, то след четири месеца бойни действия стана съвършено ясно, че битката е между Русия и САЩ с участието на почти всички членки на НАТО, а Украйна си остана само инструмент за реализация на тяхния план.

В тази битка участието на САЩ се състои в общо ръководство на дейността на НАТО, организиране доставката на въоръжение, предоставяне на разузнавателни данни в реално време за движението на руските сили, прогноза за действията им на едно или друго оперативно направление, командироване на съветници в ръководството на Украйна и в по-голямите щабове /твърде активни в това отношение са Полша и Англия/, участие в разработване на бойни операции, например, в двете неуспешни за връщане на стратегически важния остров Змийски в Черно море, превзет от руски части още в началото на СВО.

От останалите страни-членки се изисква доставка на съветско въоръжение и боеприпаси, ако не директно, то чрез трети страни. Такъв е случая с нашата държава - на практика ние сме страна от тази битка с Русия, защото съзнателно не сме забранили на крайния получател да предава доставяното въоръжение на трета страна. Направено е така, за да могат управляващите да твърдят, че не продаваме оръжие на Украйна.

Така формираната политика на САЩ показваше още от самото начало, че те са готови да воюват с Русия до победа на Украйна. След четири месеца обаче и военната, и политическата обстановка изобщо не е такава, каквато е планирана от САЩ и точно това налага промяна.

Една от причините за нея са възникналите сериозни вътрешни икономически проблеми в САЩ и ЕС, породени от  собствената им санкционна политика. Решаващо влияние обаче оказват успехите на руската групировка, които са резултат от приетата от руското командване успешна стратегия и тактика за водене на бойните действия, изправили ВСУ пред неминуем разгром. Именно от това най-вече се страхуват и в САЩ, и в ЕС, защото той ще сложи край на тяхното доминиране не само над Русия, но ще предизвика и важни геополитически промени.

Сигналът за необходимост от промяна дойде от Х. Кисинджър, а по-късно беше подет и от ръководителите на Германия, Франция и Италия. Наскоро те посетиха Украйна и, според западни медии, са предлагали на украинския президент да се съгласи на териториални отстъпки на Русия с цел прекратяване на бойните действия и мирно уреждане на конфликта. Изглежда, че това е в разрез с интересите на САЩ и Англия и вероятно поради това английският премиер изненадващо, след визитата на тримата европейски ръководители, срочно пристига в Киев, за да не допусне спиране на бойните действия. 

Тези две посещения очертаха два подхода на Запада за по-нататъшния развой на битката с Русия.

Същността на плахата идея на европейските ръководители е да се отстъпи на Русия част от украинската територия, вероятно до границите, до които е достигнала. Това би позволило да се стабилизира икономически и финансово останалата част от нея, да се обнови, въоръжи със съвременно натовско въоръжение и да се подготви за нови, по-успешни бойни действия с Русия.

Инициативата на водещите три страни от ЕС не се прие от англосаксите и подходът за мирно уреждане не получи развитие. Това пролича от думите на американския президент, че войната ще продължи до пълното изтощаване на Русия във военно и икономическо отношение, а не до победа над нея, както и на ЕС като техен икономически конкурент и ще зависи от тяхната издържливост. Генералният секретар на НАТО Йенс Солтенберг беше ясен - войната в Украина може да продължи с години, независимо от високата цена на подкрепата.

След тези декларации германският канцлер бързо промени позицията си – ВСУ ще се подкрепя толкова, колкото е необходимо. По-конкретен бе английският премиер – войната може да продължи години и доставката на оръжие ще увеличи възможността на ВСУ да воюва с Русия. В този смисъл не беше изненада заявеното от държавния секретар Блинкин на 24 юни т.г., че САЩ ще подкрепят всякакви предложения за дипломатическо уреждане на конфликта, но успоредно с тях ще продължи подкрепата за ВСУ, за да се постигнат по-добри позиции на Украйна при евентуални преговори с Русия. По същество неговите думи са отказ от победа над Русия и потвърждават подхода за продължаване на битката с нея.

Западът не го интересува какво ще стане с Украйна.

Тя може да губи хора, ресурс и територии дотогава, докато това е в техен интерес. Именно поради това не може да има съмнение, че ВСУ ще бъдат снабдявани с всичко необходимо. Например, след разрушаване на украинските рафинерии през гарницата на ЕС еждневно преминават до 230 бензиновоза, без което гориво бойната техника на ВСУ ще остане неподвижна. На пресконференция армейски генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, обясни, че доставките на ВСУ даже са повече от заявеното количество: предадени са 12 артилерийски дивизиона, срещу 10 поискани, 237 танка (вместо заявените 200), 300 БМП (вместо исканите 100) и ред друго въоръжение. За използването му са обучени над 1000 украински военнослужащи, от които 60 за използване на 10-те пускови установки РСЗО HIMARS (четири от САЩ, и по три от Германия и Англия). С това въоръжение обаче ВСУ не може продължително време да противодейства на Русия.

Давид Арахамия, председател на парламентарната група на президентската партия „Слуга на народа”, оповести това, което е необходимо на ВСУ - Украйна вече е мобилизирала един милион бойци и има възможност за още два милиона, но трябва финансиране и оръжие. Дори и да се осъществи това, ВСУ не може да постигне прелом в схватката с Русия.

Все пак, ако Западът реши да подготви и въоръжи милионна армия, което е в състояние да направи, той може да реши, първо, свои икономически проблеми чрез активизиране на ВПК и, второ, да създаде проблеми на Русия, но тогава СВО ще се превърне в пълноценна война, изискваща мобилизация на населението и преминаване на промишлеността на военни релси.

Западът обаче трябва да реши - ще се изправи ли срещу пълния военен конвенционален и ядрен потенциал на Русия или ще продължи да снабдява с въоръжение ВСУ толкова, колкото е необходимо конфликтът да тлее продлжително и със средна интензивност. Ако се съди по думите на посочените по-горе натовски ръководители, ще се действа по втория вариант, т.е. Украйна ще продължи да бъде разкъсвана и обезлюдявана, а в битката Русия ще губи войници и икономически ресурси. Ще се изтощава икономически и ЕС.

Какви могат да бъдат последствията от тази битка?

Ако Русия победи, т.е. завземе и се настани в древните руски земи, тя ще сложи край на сегашното господство на Запада, ще придобие нови икономически възможности и ще се установи като реална геополитическа сила.

Ако Русия загуби войната, за Запада това ще бъде Пирова победа. В това отношение интересен е коментарът на американското издание „The American Conservative”. Според него Русия преминава през етап на възкресяване на руската империя и на стабилизиране на православието. Ако Русия бъде победена, ще възникнат и много проблеми за православието, чиято опора е тя. Нека си спомним за полосата от мюсюлмански страни от западната граница на Китай, през Северна Африка до Атлантика, а също и факта, че на територията на самата Европа съществува значителен процент от вярващи в тази религия.

В този аспект възникват редица въпроси -  какво ще стане с католическа Европа без руския православен защитен заслон? Трябва ли Европа така безропотно и във вреда за себе си да следва политиката на САЩ в битката им с Русия? Странно е, че на тези въпроси търсят отговор хора от САЩ, а не от Европа, а когато тя се замисли за тях, може вече да бъде твърде късно.

При загуба на Русия, Украйна ще бъде превърната в силна неонацистка страна, която ще окаже определено въздействие и върху част от обществото на редица европейски държави, което за тях може да има неприемливи последствия. Навярно това се има предвид при поставеното от ЕС условие за приемане на Украйна като кандидат за членство – страната да изостави радикалните бандеровски идеи. Тя сигурно ще се съгласи, но няма гаранция, че ще ги изостави – идеите не се изоставят по указание.

Същевременно загубата на Русия може да доведе на власт в страната националисти, готови дори на ядрен реванш срещу Запада. Дори сега, след частичната блокада на Калининградска област от Литва, се чуват гласове за пробив на Сувалския коридор, въпреки че това означава война с НАТО. Нима в това отношение не е показателно писмото на началника на английския ГЩ Патрик Сандърс до въоръжените сили, в което той настоява английската армия да се подготви и, заедно със съюзниците си, да воюва и победи Русия на европейския контенент, т.е. отново други да воюват за интересите на САЩ и Англия, да се изтощават и самоотстраняват от пътя им към глобално величие.   

https://glasove.com

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 15896751
Постинги: 35748
Коментари: 6067
Гласове: 7002
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31