Разследване на OCCRP “Кървава” търговия: Поглед отвътре към потайните вериги за доставка на фосфати в Европа Eвропейските държави подновиха вноса от Сирия на фосфати - ключова суровина за производството на торове. Облагодетелстват се санкционирани олигарси, спекуланти забоготяващи от военни конфликти, както и сирийското правителство. Вносът продължава заради вратички в законодателството. Николай Марченко 30 юни 2022

Последвайте:   Николай Марченко   Николай Марченко е журналист, специализиран в икономически и международни теми Работил е във в.“Сега“, бизнес портала LiveBiz.bg. Бивш кореспондент в София на авторитетния руски в.“Коммерсантъ“. Почерпете Николай и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

• Вносът на сирийски фосфати в Европа бележи бум през последните няколко години.
• Сред вносителите са Сърбия и Украйна, но също и членките на ЕС Италия, България, Испания и Полша.
• Кораби внасящи фосфати от Сирия системно изключват връзката си със системите за проследяване.
• Използва се също широка гама от подставени лица и посредници, така че да се прикрие участието в търговията.
• Охранителни фирми, свързани със санкционирани лица печелещи от войната, се обогатяват от търговията.
• Служители на високи позиции в Стройтрансгаз на Генадий Тимченко са работили за компании опериращи в Сирия, въпреки че Стройтрансгаз отрича връзката.

Автори: Мохамад Басики (SIRAJ), Олег Оганов (Център за разследваща журналистика Миколаив), Шарлот Алфред и Башар Дииб (Lighthouse Reports), Лара Димис (OCCRP), Йована Томич (CINS), Николай Марченко (Биволъ*), Лоренцо Баньоли (IRPI), Ана Поенариу (RISE)

* Четете утре версията на “Биволъ”: Кой и как внася сирийските фосфати в България  

В една топла майска вечер миналата година кораб на име Kubrosli-y, плаващ под флага на Коморските острови, изчезва от радарните системи, докато се движи край бреговете на Турция. Седмица по-късно корабът се появява отново близо до Кипър, откъдето продължава към Украйна. Макар че в системите за проследяване няма данни за местонахождението на Kubrosi-y във въпросния интервал, снимки публикувани от сирийска държавна институция два дни преди повторното му появяване дават представа защо екипажът може да е искал да скрие къде се намира.

На един от кадрите се вижда сирийският министър на петрола и полезните изкопаеми Басам Туме на кея на средиземноморското пристанище Тартус. Друга снимка показва кораба Kubrosi-y застанал на корабно място специално пригодено за товарене на фосфати – ценна суровина, която играе ролята на икономически спасителен пояс за санкционирания режим на президента Башар ал-Асад.

Сирийският министър на петрола и полезните изкопаеми Басам Туме (отпред вляво) на корабно място за товарене на фосфати в пристанище Тартус, на заден фон се вижда Kubrosi-y Източник: Публикация на сирийската държавна фосфатодобивна компания във Фейсбук от 21 май 2021

Сирия притежава най-големите проучени залежи на все по-търсената суровина за производство на торове. Фосфатодобивната индустрия се срина през 2016, когато бунтовници от Ислямска държава превзеха най-големите мини в страната, но на следващата година правителството успя да си ги върне и добивът беше възобновен, като сред купувачите бяха привлечени и страни противнички на режима на Асад.

Плаването на Kubrosli-y и похватите, които той използва, дават възможност да се надникне в потайностите на доставките на сирийски фосфати по пътя им от региони разкъсвани от гражданска война до фермерите из цяла Европа. Всяка стъпка по този път носи приходи на сирийския режим, на спекуланти облагодетелстващи се от военните конфликти или приближени до руския елит.

Въпреки риска от нарушаване на санкциите, от 2019 насам Сърбия, Украйна и няколко държави от ЕС са внесли сирийски фосфати на стойност над 80 милиона щатски долара, става ясно от ново разследване на медии от OCCRP (Международен журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията) в седем държави в партньорство с Lighthouse Reports и сирийската организация за разследваща журналистика SIRAJ.

По пътя си към Европа фосфатите минават през верига от брокери и посредници с помощта на подставени компании от далечни краища на света. Някои от замесените транспортни фирми се свързват с контрабанда на оръжие и наркотици, както и с лица обвинени в корупция.

САЩ са наложили санкционен режим както на сирийското правителство, така и на руската компания, която изглежда контролира голяма част от износа на сирийски фосфати – Стройтрансгаз. Европейският съюз също е санкционирал двама ключови участници – сирийския министър Туме и собственика на Стройтрансгаз Генадий Тимченко – милиардер и близък съюзник на Кремъл. Но нито САЩ, нито ЕС са наложили изрична забрана върху покупката на сирийски фосфати.

Според експерти компаниите въпреки това поемат риск да нарушат санкциите, дори ако търговията като цяло е формално законна. Репортаж на Политико от 2018, разкриващ че Гърция купува сирийски фосфати, предизвика шумно осъждане в Европейския парламент и скоро след това вносът беше прекратен.

Дори Стройтрансгаз прави опити да се дистанцира, като настоява, че няма връзка с две компании с подобни имена, които в момента доминират в търговията със суровината. Но OCCRP и партньорите ни откриха няколко свидетелства за връзки между Стройтранстгаз и въпросните фирми.

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари доведе до още по-засилен натиск над европейските компании да прекъснат връзките си със санкционирани лица от Русия като Тимченко.

“Сирийските фосфати са много кървави – не само заради конфликта в Сирия, но и заради случващото се в Украйна“, коментира Глен Курокава, експерт по фосфатите в организацията за проучване и анализи на суровинната индустрия CRU. “Сирия е принудена да продава с намаление по политически причини, защото търговията с нейните стоки е толкова токсична.“

Запитана за вноса, Комисията на ЕС отговори, че отделните дължави трябва да решат за себе си дали вносът на сирийски фосфати е нарушение на санкциите. Властите в България, Украйна и Сърбия потвърдиха, че приемат търговията за законна. Италианските власти не отговориха на запитванията ни.

Сирийският икономист Карам Шар е категоричен, че търговията с фосфати разкрива колко лесно се заобикалят санкциите чрез непрозрачни вериги за доставка или чрез канализиране на паричните потоци и стоките през неизвестни дъщерни дружества на санкционираните компании.

“Разбира се, че износът на фосфати за Европа е нарушение на санкционния режим. Но повечето държави не разбират структурата на организациите, които са санкционирали,” коментира Шар.

Отплата чрез икономически облаги

Генадий Тимченко е един от най-богатите и влиятелни хора в Русия. Приятелството му с президента Владимир Путин датира от зората на 90-те, когато той е търговец на петрол в Санкт Петербург. Тимченко е обвиняван, че осигурява параван за личното богатство на Путин, макар той да твърди, че с президента са просто партньори по джудо.

Тимченко става мултимиалдер, докато работи в тясно с трудничество с държавни фирми в печелившия руски петролен и газов сектор. Неговата инженерингова и строителна компания Стройтрансгаз е изградила много от тръбопроводите, по които Русия изнася петрола и газа си в чужбина, в това число европейския Северен поток.

OCCRP следи активите на Тимченко в чужбина в рамките на тракера ни за руски активи. Ето какво сме открили до момента.

Тимченко е също така един от хората с най-голяма лична изгода от дългогодишните икономически връзки на Москва със Сирия – например като печели поръчки за изграждането на част от газопровод от Египет и още две големи газопреработвателни съоръжения. След като руската армия наклони баланса на силите в сирийската гражданска война в полза на режима, още две компании свързани със Стройтрансгаз си осигуриха присъствие в производството на фосфати – един от малкото ценни активи, които все още са под контрола на държавата.

Една от тях – Стройтрангаз Инженеринг – е дъщерна на Стройтрансгаз до 2018, когато Тимченко изглежда е предприел стъпки да се дистанцира от търговията със сирийски фосфати. Според експерти това може да е част от опитите му да заобиколи санкциите наложени от САЩ и ЕС на Сирия, както и санкциите върху самия него и Стройтрангаз след анексирането на Крим от Русия.

През 2018 Тимченко продава Стройтрансгаз Инженеринг на две кухи московски компании – Фотон Экспресс и Энергия Антареса, чиято собственост е неясна. На следващата година Стройтрансгаз Инженеринг сключва договори за управление на три сирийски държавни предприятия за торове в покрайнините на Хомс и Тартус, който е и отправна точка за по-голямата част от износа на фосфати.

Въпреки че на хартия Тимченко вече няма нищо общо, на сделката се гледа като на отплата за военната помощ на Русия. В анализ за Руския съвет по международни въпроси (RIAC) Игор Матвеев, бивш руски дипломат в Дамаск, пише че сделката „може да помогне за възстановяване на част от средствата вложени във военната операция в Сирия чрез добиване на ценни изкопаеми при ексклузивни условия“.

Въпреки това Стройтрансгаз настоява, че няма нищо общо със Стройтрансгаз Инженеринг.

“STG Инженеринг е отделно юридическо лице и не е част от нашата бизнес група. Просто имаме сходство в съкращението на имената“, заяви говорителката на Стройтрансгаз Наталия Калиничева пред журналисти.

Генадий Тимченко е един от най-богатите и влиятелни хора в Русия Източник: Kremlin Pool/Alamy Stock Photo

През 2018 г. друга компания със сходно име – Стройтрансгаз Лоджистик – сключва договор за срок от 50 години, който й предоставя 70% от приходите от продажба на фосфати, добити в най-големите фосфатни мини на Сирия в района на град Палмира. Останалата част от тях отива за сирийската държавна компания Syrian General Company Establishment of Phosphates and Mineral Resources (GECOPHAM), чийто принципал е санкционираното от САЩ сирийско министерство на петрола.

На хартия Стройтрансгаз Лоджистик няма връзка с компанията с почти идентично име и е собственост на московската УК Инвестфинанс, която изглежда предлага агентски услуги за управлявление на фирми на клиентите си.

Част от ръководството й обаче има връзки със Стройтрансгаз, които навеждат на мисълта, че общото между компаниите не се изчерпва само с името.

Ключовата фигура е руски гражданин на име Юрий Казак, който е бил директор в Стройтрасгаз на Тимченко съвсем неотдавна – през 2015. През същата година той заявява пред сирийски медии, че Стройтрансгаз „иска да участва във възстановяването на Сирия.”

Казак става директор на Стройтрансгаз Лоджистик през 2016 и остава на този пост до следата на 2017. Той работи също като изпълнителен директор на Стройтрансгаз Инженеринг от 2015 до 2020 – доста време след като тя вече се е отделила в нова компания. Името и длъжността му фигурират в ключови договори на Стройтрансгаз Инженеринг със сирийското правителство от 2020 г.

Друг руснак, Захид Шахсуваров, бивш управител на Стройтрансгаз Лоджистик в Сирия от 2018, в момента фигурира като управител на официалната дъщерна компания на Стройтрансгаз в Сирия според справочника на чуждестранните компании, публикуван от министерството на икономиката на страната.

Освен съвпаденията в ръководството, Стройтрансгаз Лоджистик и Стройтрансгаз Инженеринг имат също един и същ официален адрес с компанията Стройтрансгаз в Дамаск.

„Със сигурност STG Инженеринг и STG Лоджистик са дъщерни дружества на основната компания Стройтрансгаз,“ коментира сирийският икономист Шар.

Фосфатни мини в Сирия. Източник: Universal Images Group North

Наемници и спекуланти

Малцина са сирийците, които все още живеят в селата пръснати из пустинята около древния град Палмира – район, който в продължение на години беше под контрола на джихадистите от Ислямска държава. Заради продължаващите атаки от страна на спящи клетки се налага работниците да бъдат карани с автобуси от близките градове, за да добиват фосфати в мините.

На път за мините се намира централата на GECOPHAM – сирийската държавна компания, която притежава и управлява съоръженията за добив на фосфати в страната. Според служител в мината Ал-Шаркия, където оперира Стройтрансгаз Лоджистик, руската компания контролира износа, а всекидневните дейности продължават да се извършват от местни подизпълнители и работници.

Мините на Стройтрансгаз Лоджистик произвеждат около 650 000 тона фосфати годишно, макар че договорът им позволява добив на 2,2 милиона тона на година, според представители на сирийската държава. След като се добият, фосфатите се изпращат чрез автомобилни или железопътни конвои към заводите за торове край Хомс или към пристанището в Тартус.

Докато пътуват, те са охранявани от частни контрагенти. Сред действащите в региона е и прословутата група „Вагнер“ близка до про-кремълския елит, която се свързва с клането на цивилни граждани в Мали, а в момента се смята че се бие в Украйна.

Снимки в социалните мрежи на дока за товарене на фосфати на пристанището в Тартус, анализирани от OCCRP, свидетелстват за присъствието и на сирийската Компания Санад за охрана и сигурност (Sanad Company for Protection and Security Services), собственост на близкия до Асад бизнесмен Ахмед Халил и на държавен служител в областта на сигурността на име Насер Дииб. Групата започва живота си като милиция воюваща на страната на сирийските и руски войски и печели сегашната си държавна поръчка за охрана на мините, след като успешно прогонва бунтовниците от Ислямска държава от района.

Търговията с фосфати носи богатство на цяла нововъзникваща класа от спекуланти печелещи от войната. Според сирийския търговски регистър, Дииб е съсобственик на Сирийската компания за метали и инвестиции заедно с друг изтъкнат сподвижник на режима, Ходр Али Тахер.

Махер ал-Асад, главнокомадващ Четвърта дивизия на сирийската армия

Тахер развива близки връзки с Четвърта дивизия на сирийската армия оглавявана от брата на Асад, Махер, докато ръководи местна милиция в родния си град близо до Тартус. САЩ и ЕС му налагат санкции през 2020 г., като го обвиняват в генериране на „приходи в полза на режима и неговите поддръжници“, включително чрез пране на пари „придобити незаконно на гранични пунктове на режима, както и чрез мародерство“.

Тахер също е тясно свързан с фосфатодобивната индустрия според сирийския анализатор Азам ал-Алаф, който публикува подробно проучване на търговията със суровината за Европейския университетски институт през 2020 г. На базата на подробни интервюта проучването на Алаф установява, че Тахер е свързан както със Санад, така и с компанията Сада Енерджи Сървисиз, която ръководи дейността на работниците в Тартус и Хомс от името на Стройтрансгаз Инженеринг.

„Али Тахер и Махер ал-Асад трупат състояния от фосфатодобивната индустрия“, коментира Алаф пред OCCRP. “Техните функции започват от момента, в който товарите напуснат мината, обхващат превозването им през пустинята и доставянето им до експортния терминал в Тартус.“

Сирийският министър на петрола и полезните изкопаеми Туме и държавната фосфатодобивна компания GECOPHAM не отговориха на отправените им по мейл запитвания за коментар. Репортерите ни не успяха да се свържат с Тахер.

Кораби призраци

След като напуснат мините, повечето сирийски фосфати отиват в пристанищния град Тартус, където е и основната военноморска база на Русия в страната. Но както в случая с Kubrosi-y, пътуванията на голяма част от тях не се появяват в официалните тракинг системи за проследяване на корабите.

OCCRP и нашите партньори проследиха десетки пратки със сирийски фосфати към пристанища в Европа, Близкия изток и Северна Африка между 2019 и 2021 г.  С помощта на пристанищни дневници, сателитни изображения и публично достъпни данни репортери установиха маршрутите на 15 плавания, при които корабите тръгват от специализираните докове за товарене на фосфати на пристанището в Тартус, след което се отправят към Европа.

Подробните локационни данни, които са налични за осем от тези плавания, показват, че корабите изключват своите автоматични идентификационни системи – проследяващата функция, известна като AIS, когато наближават Тартус. Преди да го направят, всеки от тях подава сигнал, че дестинацията му е пристанище в Ливан, Турция или Египет. Всички се появяват отново на AIS около седмица по-късно близо до Кипър.

Маршрутът на кораба "Маймона" (Графика: Един Пашович, OCCRP)

„Корабособствениците не искат никой да знае, че корабите им идват от страна обект на икономически санкции като Сирия,” обясни сирийски корабен капитан, който пожела анонимност.

Плаващият под флага на Сиера Леоне Daytona Prime изчезва от системите AIS южно от Кипър, докато се движи в посока Сирия на 20 януари 2019. Сателитни изображения показват, че две седмици по-късно е в Тартус, а според пристанищните документи на следващия ден се е намирал на едно от корабните места за товарене на фосфати.

Корабът се появява отново на AIS системите южно от Кипър, на път за румънското пристанище Констанца, където пристига на 16 февруари. Документи на румънските митници показват, че на този ден е внесена пратка фосфати от Сирия.

През юни 2020 г. пристанището в Тартус свали от интернет повечето си документи от предходния период, но фосфатите изнесени след това могат да бъдат идентифицирани чрез публично достъпни данни и сателитни изображениия.

На 4 януари 2020 товарният корабът под хондураски флаг Sea Navigator изчезва от AIS край бреговете на Кипър, а после отново се появява в посока север на път за Констанца на 21 януари. В промеждутъка корабът е уловен на заден план в селфи на работник на фосфатния док в Тартус, публикувано в социалните мрежи.

Sea Navigator на корабно място за товар на фосфати в пристанище Тартус, януари 2021 Източник: Публикация във Фейсбук на работник на пристанището в Тартус от януари 2021

Международната морска организация – агенция на ООН, която регулира световното корабоплаване, – изисква от корабите AIS позициите им да са достъпни през цялото време, така че подобни дупки в маршрута са проблематични. Тези правила в комбинация със заплахата от санкции и щети за репутацията означават, че европейските вносители на сирийски фосфати работят с корабособствениците на ръба на закона.

Един от тези корабособственици е Aminos Maritime Ltd, компанията притежаваща Kubrosi-y – кораба забелязан да изключва AIS данните си през май миналата година докато превозва фосфати за Украйна. Плавателният съд е доставял сирийски фосфати и за Румъния и Гърция. Aminos не отговориха на запитванията за коментар.

Друг кораб – Prince Mouhammad – принадлежи на базирана в Ливан компания, чийто най-голям акционер е собственост на близки на Джихад ал-Араб, изпълнител на обществени поръчки близък до бившия министър председател Саад Харири. Миналата година САЩ наложиха на Араб санкции за корупция. Той също не отговори на запитванията ни.

Според Ибрахим Олаби, сирийски правен експерт който от години следи спазването на санкционния режим, опитът натрупан от заобикаляне на санкциите в Сирия вероятно ще помогне на Русия да избегне новите рестрикции, наложени от ЕС и САЩ заради войната в Украйна.

“Търговията със сирийски фосфати показва, че системата от санкции на ЕС не изпълнява предназначето си. Заобикалянето на санкциите работи и дори не е толкова трудно”, констатира Олаби.

Съмнителната законност на търговията е довела и до възникването на сложна мрежа от пълномощници и посредници.

 Украйна и Сърбия са най-големите вносители на сирийски фосфати от 2017 насам. Италия, Испания, България и Полша също възобновяват вноса след 2019. Гърция също го възобновява за кратко през 2018, но след това отново го преустановява. Графика: Един Пашович / OCCRP „Кървави пари“

На многолюдна търговска улица в престижния лондонски район Кенсингтън малък офис над магазин за дрехи втора употреба е посочен като официален адрес на британската компания Resalper Trading Ltd.

През август 2020 г. компанията е продала сирийски фосфати на стойност 450 000 щатски долара на украинската фирма Prime Organics, която е най-големият вносител на сирийски фосфати в Украйна за последните две години по данни на митническите власти в страната. Но Resapler Trading не е имала никаква финансова дейност през фискалната година до май 2020, а през въпросния месец е разполагала с активи на стойност едва 530 щатски долара, сочат публикуваните й отчети.

Офисът в Кенсингтън всъщност е на агенциите за регистриране на фирми Company Wizard и Quick File. Когато OCCRP се свърза с Руслан Турковский, 29-годишният украинец основал Resalper Trading през 2019, той отказа да отговори на въпросите ни.

Вносът на сирийски фосфати в Украйна е нараснал драматично – от обеми на стойност 3 милиона долара през 2018 до 15 милиона долара миналата година – въпреки санкциите, които Украйна е наложила на Стройтрансгаз и Тимченко. Повечето от пристигащите по море фосфати влизат през пристанището Ника-Тера в Миколаив, собственост на санкционирания проруски олигарх Дмитро Фирташ.

Според Айрийн Кеньон, експерт по санкции и директор изследване на риска в консултантската фирма FiveBy Solutions, кухите фирми са често използван начин за прикриване на факта, че от дадена търговия печелят санкционирани лица или организации.

”Дори ако чисто юридически не сте в нарушение, вие все пак давате пари за кръв – в ръцете на режим санкциониран за погазване на човешките права и на санкциониран руски олигарх,“ коментира тя.

Вносът в Украйна спря когато Русия нахлу в страната през февруари, но тя далеч не е единствената вносителка на сирийски фосфати.

В Сърбия, която е най-големият им купувач в Европа през последните години, вносът минава през бившата козметична компания Юфофарм. Сръбски търговски регистър показва, че през 2021 компанията е внесла продукти от Сирия на стойност около 26.9 милиона щатски долара, но не става ясно какви са те. Юфофарм отказаха коментар.

Юфофарм е собственост на бизнес партньора на Станко Попович, чиято компания за земеделски продукти и торове Elizir Group е купила внесените сирийските фосфати.  Elixir Group е ексклузивен доставчик на фосфорна киселина, използвана в производството на торове и храни за животни, за местните подразделения на големия френски конгломерат Groupe Rouiller.

Говорител на френската компания не отговори на въпроса на репортерите ни дали тя използва сирийски фосфати, а само потвърди, че е купила производствено съоръжение от Elixir Group.

Попович не отрече, че купува сирийски фосфати още от 1970-те, но заяви, че всички негови бизнес транзакции са законни. „Нямаме сътрудничество с нито една компания от Сирия във вноса на фосфати, нито в каквато и да било друга дейност.“

„Ако човекът, от когото купувате стоката, не е обект на санкции, тогава вашата роля е по-индиректна и лично вие не сте непременно в нарушение,“ обясни за OCCRP адвокат по морско право пожелал анонимност, тъй като не е упълномощен да говори пред медии. „Това е търговската версия на международното пране на пари.“

Освен Гърция, поне още четири държави от ЕС – Италия, България, Испания и Полша – напоследък са възобновили вноса на сирийски фосфати, установи OCCRP и партньорите ни. Данни на ЕС и ООН показват, че Италия е започнала внос през 2020, България през 2021, а Испания и Полша в началото на тази година.

Много от доставките на сирийски фосфати към ЕС влизат през Румъния. Повечето от тях се извършват от две близкоизточни компании – Blue Gulf Trading регистрирана в Обединените арабски емирства и ливанската Medsea Trading. И двете са собственост на ливанския бизнесмен Афиф  Назих Ауф, който не отговори на запитванията ни за коментар.

В Италия сирийските фосфати се внасят от Puccioni SpA, утвърдена италианска компания за производство на торове. От компанията потвърдиха вноса, но обясниха, че покупките от сирийските власти са станали през брокер и не са имали отношения със Стройтрансгаз. От компанията отказаха да назоват брокера.

В България вносът на сирийски фосфати се извършва от малката местна фирма Fertix Ltd.  (“Фертикс” ЕООД), основана през 2017. Изпълнителният й директор Радостин Радев е дълбоко свързан с българската агроиндустрия, като е започнал кариерата си в Агрополихим – един от най-големите производители на торове на Балканите.

Очаквайте в петък, на 1 юли: Българските компании, които внасят сирийските фосфати в България на ръба на международното право (Снимка: “Биволъ”)

Радев каза, че е продавал известно количество от сирийските фосфати на “Еврохим Агро България”, дъщерна компания на EuroChem Group AG (Швейцария), която е свързана с руския милиардер Андрей Игоревич Мелниченко. Той е обект на санкции в ЕС и Обединеното кралство заради подкрепата си за войната на Русия в Украйна и неотдавна се оттегли от борда на компанията.

Засега търговията със сирийски фосфати изглежда продължава да расте, въпреки множеството усложнения от политически характер. Сергей Москаленко, директор на “Днипровски завод за минерални торове” – украинско предприятие, в което се използват фосфати от Сирия – обясни за OCCRP,  че за тях този внос е практическа необходимост.

„Вижте, ние трябва да се изхранваме. За да се храним, трябва да осигурим тор за земята, а за за него са ни нужни съответните суровини. За да ги купим, за съжаление се обръщаме към…“ Тук той прави пауза. “Вземаме такива фосфати, каквито ни се предлагат.“

По темата също работиха: Ева Константарас (Lighthouse Reports), Хала Насердин, (Daraj), Адам Чамседин (Al Jadeed TV), Ерве Шамбониер (Le Tetelegramme), Айман Макие, Ахмад Обаид, Ахмад Хадж Хамдо (SIRAJ)

Вижте разследването и в сайта на: Organized Crime and Corruption Reporting Project

Снимки и графики: OCCRP 

Превод на български: “Биволъ”
“Биволъ”