Висшият клир произведе официално втория църковен благородник. Дядо Николай сложи епитрахила си – тържествената църковна одежда, върху главата на червения бизнесмен Георги Гергов, удостоявайки го с титлата архонт. Владиката посочи, че от 15 години Гергов е до него, помагал му е във всичките дела и е запазвал митрополията от опасности.

Гергов, чието състояние се оценява на над 73 млн. лева, е почетен консул на Русия у нас. Той беше изключен от БСП лично от врага си Корнелия Нинова с формалния мотив, че е свикал противоуставно заседание на Областния съвет в Пловдив като негов председател.

Всъщност Гергов от години беше в обтегнати отношения с Нинова, въпреки че ѝ помогна да спечели първия си мандат начело на столетницата през 2016 г. Замеси се в скандала „ЦУМ-гейт“, а през този април административният съд в морската ни столица поряза сделката му с община Варна за 29% от акциите в Пловдивския панаир.

„Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото”. (Екл. 3:15) – именно този стих от старозаветния Еклисиаст цитира пловдивският владика Николай в митрополитския храм под тепетата “Св. Марина”, обкръжен от Доростолския митрополит Яков – бивш негов викарий, и още петима епископи.

Черквата беше препълнена с хора заради празника на светицата, пред чиито мощи пловдивчани благоговеят. Митрополит Николай направи препратка с миналото, като описа поименно филибейските първенци – чорбаджии от 19 век, които са дарявали хиляди грошове за училища, български книги и православни храмове.

Пропусна обаче факта, че те са били в тесни връзки с Османската империя и са събирали данъците от поробените българи за Високата порта. После се застрахова, че ако преди 200 г. в Пловдив имало медии, днес сигурно в архивите щяло да има доста нелицеприятни неща и за тогавашния митрополит Никифор, и за тези съработници на църквата.

Изтъкна заслугите на новия архонт – построил църквата „Св. Климент Охридски”, дарил на митрополията старото епархийско училище, т.нар. Гръцко училище, и в момента помагал за възстановяването на храма „Свети Архангели”.

Той е осмата църква в Стария град, разрушена навремето, а другите седем са възстановени от Вълко Големия, Вълко Малкия и Салчо Чомаков в началото на 19-ти век. И така митрополит Николай постави архонт Гергов на един пиедестал с благодетели, чиито имена стоят върху ктиторските надписи.

На вярващите обаче не стана ясно защо Гергов би бил критикуван от медиите – никой под тепетата не е поставял под въпрос дарителството му. Може би препратката е към почетното му консулство на Русия, на което вероятно след инвазията на Кремъл в Украйна не се гледа с добро око.

Две дузини заможни българи – политици, бизнесмени и една дама фигурират в списък на родните архонти. За цвят компания им правят руски магнат и наш богослов – секретен сътрудник на ДС. Титлата „архонт” се смята за благородническа.

Църквата удостоява с нея само хора, които се ползват с доверие в християнското общество и имат заслуги към Божествената институция. Отличието носи престиж. Архонтите у нас се водят зам.-министърът на енергетиката Илко Йоцев в кабинета „Сакскобургготски“, бившият евродепутат Слави Бинев, бизнесмените Иван Кочев-Чомбе, Джеймс Велков, Димитър Атанасов, Йордан Илиев и Силвия Панагонова – вдовицата на сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле.

Не един или двама наши миряни обаче са се сдобили със званието в чужбина. Близкият на цар Симеон II Джеймс Велков е титулуван като архонт от Римокатолическата църква. Той е крупен строителен предприемач, напуснал България през 1945 г.

Започва собствен бизнес като отваря луксозни магазини и бутици в САЩ. Добрите приходи му дават възможност за много кратко време да изкупи земи на Канарските острови и да изгради там модерни курортни селища. Заради факта, че е подпомагал финансово църковни дейности, както и бедни наши сънародници Римокатолическата църква го удостоява с титлата архонт.

Велков е покойник. Друг царист – Илко Йоцев, е получил мантия и специален жезъл в църквата „Св. Св. Викентий и Анастасий” в Рим. Ръкоположил го е епископ Тихон, тогавашен викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. Лично покойният патриарх Максим препоръчва бизнесмена Димитър Атанасов за особени заслуги към БПЦ и грижи към православната общност и той получава титлата от Вселенския патриарх Вартоломей.

През май 2011 г. бизнесменът от ромски произход Йордан Илиев, собственик на строителната фирма „Енерджи груп”, е станал архонт в базиликата „Св. Франциск Асизки” в Асизи в Италия. Петричкият бизнесмен Иван Кочев-Чомбе е поредният богопомазан от църквата.

Официалната версия да стане архонт е финансова помощ за построяване на паметник на баба Ванга. Церемонията за Чомбе беше извършена от бившия старозагорски митрополит Галактион в църквата „Рождество Христово” в с. Шипка в присъствието на 17 свещенослужители от Старозагорска епархия. Близък до митрополита обяснява, че цифрата 17 не е случайна.

Самият владика бил запален по нумерологията, която църквата тотално отрича. В класическата нумерология магията на числото 17 означава  божествена намеса. След церемонията самият Галактион се провъзгласил за свещеноначалник на Великия архонтски събор.

На събратята си митрополити обяснил, че издигането на Чомбе в архонтски сан поискали в специално писмо до патриарх Максим папа Бенедикт XVI и руският патриарх Кирил. Писма от руския патриарх и от папата за архондисването на Чомбе обаче няма.

„Никакво писмо не сме получавали от Московския и Всерусийски патриарх Кирил до патриарх Максим за ръкоположението на г-н Иван Кочев за архонт”, заявиха тогава пред медиите от църковното подворие на Руската църква в София.

От Нунциатурата на Ватикана също отрекоха да има писмо с настояване от папа Бенедикт ХVI за ръкоположението на Кочев. И вдовицата на покойния сикаджийски бос Силвия Панагонова е сред отличените. Тя дарила близо 300 000 лв. за строеж на храм край София и на църква край Самоков.

Сагата с архонтските титли придобива музикален привкус. Архонт става и посланикът на съветския рок Ованес Мелик-Пашаев. Той е близък на Алла Пугачова и Филип Киркоров.

В България пристига през 2002 г. Регистрира фирма за търговия и посредническа дейност. Милионите си Пашаев обяснява като наследство от баща му. Благодарение на тях той регистрира и семейния си холдинг „Джи Ви Ел България”. Най-свидният му продукт е музикално-продуцентската къща „Жокер Медия”.

Историята с архонтството на бизнесмена и бивш евродепутат Слави Бинев от 2007 г. е със съвсем друг сюжет. Ритуалът тогава е извършен от дядо Галактион в Рим, без да има решение на Светия синод на БПЦ и каквито и да било установени правила, затова се смята за невалиден.

Той беше определен като самоуправство и злоупотреба и съответно на заседание по-късно Синодът не одобри стореното. Тъй като ритуалът е бил в папската базилика „Санта Мария Маджоре” в италианската столица, на по-късен етап беше установено, че канцеларията на Светия престол не е била уведомена за извършването му.

Кардиналът, с чието разрешение е направена службата, е бил подведен, че ще се извърши молебен за присъединяване на България към Европейския съюз. Цялата случка предизвика голям медиен интерес, но при всички положения днес Българската православна църква не смята Слави Бинев за свой архонт.

Тогавашният директор на Дирекцията по вероизповедания проф. Иван Желев заявява, че това е своеволие на старозагорския владика, което намирисва на корупция. Желев се възмущава, че на церемонията в „Санта Мария Маджоре“ в Рим през януари 2007 г. е присъствал и кардинал Лоу, уволнен от папата поради съмнения за педофилия.

Архонт е и самият проф. Желев, макар той да отрича. Почетната титла му е присъдена от Вселенския патриарх за работата му като преводач по време на различните православни събори.

Професорът по Нов Завет, чието име излезе в списък на Комисията по досиетата като секретен сътрудник на Държавна сигурност под псевдоним „Ангелов”, пояснява, че архонтството почива на традиция от Цариградската патриаршия и че нейните архонти са хора, реално допринесли за делото на църквата, а у нас е бизнес.

През 2007 г. Светият синод забрани архонтството, но 5 години по-късно отмени решението си, като обяви „строг регламент“ под натиска на митрополит Николай.

След решението, което дава право на всеки митрополит да титулува архонти, първият, произведен в Пловдив, беше оръжейният търговец и червен бизнесмен Петър Манджуков. Той се сдоби с титлата, след като направи дарение от 1 млн. лева за изграждане на нов храм в пловдивския квартал „Тракия” .

В средата на миналия месец БПЦ стана обект на особено внимание. У нас дойде делегация на Ордена на архонтите на Вселенската патриаршия „Свети Апостол Андрей“ от Америка и беше приета от патриарх Неофит. 

Привържениците на архонтството казват, че в днешно време да се построи храм струва много пари и направо е подвиг. Критиците, сред които е и философът и изследовател на християнството проф. Калин Янакиев, обясняват, че това е квазиблагородническа титла, която е чужда на православието и не съществува в църковната ни практика.

„В практиката на православието дарителите биват възнаграждавани освен с молитвената благодарност и с включване в ктиторските т.е. дарителските списъци на църквата, а в по-стари времена са били изобразявани в притвора на храмове“, пояснява професорът.

Според него всичко това на църковен език се нарича симония, т.е. купуване на духовни дарове с пари – нещо, което е заклеймено още в първоизточниците на християнството и в Новия завет.
https://narod.bg/