Да върнем Ботйов и България в българското училище!
Христо Ботйов Петков е личност от планетарна величина!
Той трябва да бъде мислен като величаво единство на перо и сабя, на талант и саможертва, на смърт и безсмъртие. Поет с гигантски талант – да беше французин, неговите стихове щяха да се изучават по целия свят, като тези на Юго. Революционер с дивен героизъм – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа. И патриот с чутовна убедителност – и звънките му стихове, и гръмовната му публицистика, и революционният му размах са посветени на едно свято дело: свободна и горда българска държавност.
Защото Христо Ботйов, Васил Левский и всичките ни възрожденци и революционери са изградени държавници – ратуват не само за свобода, а за просветеност, за историческа памет, за достойнство и човешки правдини, за равенство и законност. И затова само месеци след Освобождението техните следовници създават една от най-демократичните в света конституции – Търновската. В основата на този величав акт на свободния български дух стои разбирането, че няма конституция без държава, няма държава без нация, няма нация без историческа памет.
За мен е несъмнено: и днес „най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството”! И ако през 1876-а година творчеството и саможертвата на Ботйов имаха грандиозния смисъл да направят освобождението неотложно, през времето до днес те имат държавоградивния смисъл да будят и пазят българския дух. Уникалното прозрение, че тоз, който падне в бой за свобода – той не умира, днес има смисъл именно в безсмъртието на националната памет.
Защото да помним величието на Ботйов и другите ни славни герои е нужно не на тях, а на нас! Опазването на националната идентичност и историческата памет на българския народ е дължимо именно за да има тяхната саможертва устойчив смисъл извън тяхното време. Това е нашият „Радецки” днес!
И днес тихият бял Дунав се вълнува – и водите му бучат от гняв срещу обезродяването и заличаването на българската памет. Защото българското образование е пометено от башибозука на отродяването, подложено е – простете ми тази крайност… – на ново Баташко клане от глобализацията и криворазбраната толерантност. В учебниците, по които учат децата ни, Ботйов и България вече ги няма… Няма ги Бенковски и Хвърковатата чета, Захари Стоянов и неговите „Записки”, Кочо и Балканджи Йово. Няма го споменът за величавите ни герои, няма го смисълът на родолюбието, няма го дългът пред Отечеството. Да ги върнем на мястото им – това са днешните Оборище и Околчица!
Затова подех начинанието „Да върнем България в българското училище” – и мечтая всеки, който носи поне частица от Ботйов в душата си, да го подеме. И всякоя възраст, класа, пол, занятие да развее байрака на опазването на българската национална памет. Беден народ, остане ли и без памет, е свършен народ.
Затова Паисий сложи началото на Възраждането и освобождението именно с опазването на паметта. Ако трябваше Райна княгиня днес пак да извезва байрак на бунта, би изписала със златни букви: „Да опазим българското, за да го има Отечеството”!
Защото днес отново се нуждаем от Освобождение – от оковите на забравата, на безродния глобализъм и самоотричането от корените, от същността и смисъла ни.
И нека е ясно: демокрацията и членството в ЕС и НАТО не само не налагат отказване от суверенитета и националната идентичност, а ги гарантират!
Народ, който може да роди личност като Христо Ботйов, е велик народ! Величавият ни дълг днес е да опазим националната си памет. За да е имала смисъл саможертвата на героите ни – и за да я има тяхната и нашата България!
https://www.lentata.com
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata