Много са крилатите фрази, пословиците и афоризмите, с които бихме могли да характеризираме както сакатата „творба“ на Максим Генчев, така и поведението му спрямо нейните критици. Нахално, недостойно поведение – и в крайна сметка глупаво. Защото, щом цяла България те осмива и е взела на мушка твоето бездарие, най-добрата стратегия е мълчанието. Вечното мълчание. Потъването в забрава.
Любимият ми древен историк Диодор Сикул ( Сицилийски ) разказва, че ако в най-древна, арийска Индия, някой философ ( брамин ) даде невярна прогноза или огласи нереализирало се впоследствие пророчество за бъдещето, той е порицаван от народа и царя с вечно мълчание. Брамините са били освобождавани от физически труд и от всякакви повинности. Пророчествата и мъдрите съвети към обществото са били единственото им задължение. Но това е тежка обязаност, изискваща огромни познания. За своята ерудиция, познаването на свещените текстове и огласяването на полезни съвети, брамините са били награждавани с щедри дарове от владетеля и заможните касти. А при провал …
При провал, никой не им е искал да върнат обратно даровете. Но им е налагано доживотно мълчание. Най-тежкото наказание! Провалилият се няма право на втори шанс. Нито на оправдание.
Да, мили българи, така е било в древността. А днес провалените политици и „творци“ не само са разхитили „даровете“, които някой им е харизал от името „на народа“; не само не са обречени на мълчание и продължават обливат със скверн опонентите си – но и протягат лапи за нови грабежи.
Вазов пише: „Епопея, пълна с геройство и срам“, но тези стихове са изречени за Възраждането, благословена епоха на подем, в който има и мрачни сенки. Днес живеем във времената на изцъкленото безсрамие.
Но да се върна на Максим Генчев. Този „корифей“ на българската кинематография е астрален близнак на ПростоКиро. Кирил Петков и компанията му са политически шарлатани – а Максим Генчев е филмов шарлатанин. „Културен шарлатанин“ – явление, което може да се породи само на фона на пълен упадък на националната култура. На краха на културните институти, културните ценности и художествения вкус. На трагичното отричане на националните символи, на историческата чест и памет.
Откъде дойде „легендарният“ Максим Генчев? От нищото – също както Киро, Асен, Лена, Наско и прочие. Какъв е културният актив, който стои зад гърба на „режисьора“ Генчев? Нулев, ако не броим една реклама отпреди десетилетие за фалшиви суджуци. Полюбопитствах да го видя как изглежда в нея – и се уверих, че и като колбасар е слаб декламатор. Трябвало е все пак да се ориентира към мръвките, макар и сътворени от пресована тоалетна хартия, а не към кинорежисурата. В изкуството не се допускат фалшификати. Времето ги унищожава. Остава истинската загуба – че с тези средства е могла да бъде реализирана стойностна творба на някой кадърен автор – а това не се е случило. По чия вина?
Въпросът е кой подари на „културния шарлатанин“ Максим Генчев народни пари, за да ги разхити за два грандиозни провала? Ясно е защо той ги е грабнал – от алчност и мегаломания – но кой му натика пачките в ръцете? Кошлукът ли има право еднолично да решава финансирането на антихудожествени пошлости и да сключва договори с бездарници?Този, който е парафирал разхищението на средствата, трябва да ги върне на държавата. А този, който чрез властовата си позиция, е „подкрепил“ това безумие, е длъжен да озапти шизофренното поведение на Макси и да го държи далеч от изкуството и историята. Да не му харизва грош занапред.
Мегаломанията е тежко психическо заболяване – болезнено и дори трагично самонадценяване. Съчетана с малокултурие и откровена простащина, тя води до изблици като следните:
„Критикуват ме злобари, всякакви ЗАВИСЛИВИ ( sic! без „т“! ) невежи лумпени, не ми пука, че не харесват филма ми, моята цел е изпълнена – всички говорят за Ботев!“ – и тям подобни бисери, които Максим Генчев щедро ръси в интервюта и в профила си във фб. Не чета ничии профили, най-малко пък профила на Генчев, но тези премудрости соломонови се публикуват и в сайтовете. От тях разбирам, че „легендарният“ филмов деец е първично, изначално неграмотен илитерат, защото допуска смешни правописни грешки; че не желае да осъзнае ( или да признае ), че хората говорят не за гения Ботев, а за окарикатуряването на образа на Ботев в бездарното му „филмово“ недоносче; че е лишен от самоконтрол в нападките; че е лишен от чувство за срам; че е коленопреклонен натегач пред силните на деня; че още се надява да пипне грешни държавни средства и да опустошава българската история.
Класическо поведение на шарлатанин, който със зъби и нокти се стреми да се задържи в центъра на общественото внимание. Сравнете го отново с Кирил Петков – съвпадението е пълно. Като дигиталните отпечатъци на една и съща престъпна ръчица.
За разлика от Киро и Асен, които се правят на политици, дипломати и икономисти, а са еднозначни аферисти, Максим Генчев го избива на лингвистика. Осветлява ни значението на името Джамбулет. Да се смееш ли, да плачеш ли? За такива като него са създадени крилатите изрази: „език мой, враг мой“, „да би мирно седяло, не би чудо видяло!“, „шило в торба не стои“, „в село го не пущат, той за попа пита“ и най-паче: „срама няма“!
В нарочен кратък текст съм изяснила смисъла на кавказкото име Джамбулет – „Стоманена душа“ – а не “ Много прозорци“, както ни вменяват да го разбираме „езиковедските“ кьорфишеци на Максим.
В заключение ще кажа две думи и за тъй наречените „защитници“ на „творческото дело“ на Максим Генчев, с които той е особено горд. Аз публикувах в „Свободно слово“ няколко разгромни рецензии за филма „Ботев“ и за последвалите свирепи излияния на неговия режисьор. Моите текстове бяха подкрепени от 99,99 процента от читателите на сайта. Но да, появиха се и двама-трима опоненти. Държа да отбележа, че критиките ми не съдържаха нито едно нецензурно слово – иначе бих олекнала като разобличител на бездарието. Но под статията ми „Геният не е един от нас“, препечатана от няколко медии, се пръкна следният „коментар“: „Тая пача ( пишещият има предвид мен ) се е изс*рала за филма“. Интелектуалецът, който се е подписал с името си под тоя изискан отзив за моя текст, се представя за историк във Варненския музей. Физиономията му личи на рекламните кадри на филми – като навъсен четник, застанал редом с Войводата. Явно е лице от масовката. Но не вярвам, че колега историк може да словоблудства по подобен начин. Може би е някакъв охранител? А може би дори няма нищо общо с музея във Варна, чийто ерудиран екип познавах преди време? Ако наистина е „историк“, както твърди, падението на България е необратимо.
Още една „защитница“ на Максим, се опита да оклевети снощната ми статия в „Свободно слово“ срещу него: „слюнки хвърчали от устата ми“- по нейните думи. Драга ми госпожо, аз не употребявам „мръсни“, а точни, заслужени думи на разобличение. Те са по-болезнени в своята правота от помийния душ, с който такива като теб и Максим обливат опонентите си. Затова злобата ви прелива в клевета. Измий устата си – мирише лошо!
Ако това са защитниците на Максим Генчев, аз го съжалявам. „Приятели“ от подобен сой му правят лоши услуги! Казано е – с такива „приятели“ няма нужда от врагове!
Милена Върбанова
https://svobodnoslovo.eu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata