Първия въпрос, който се задава е – че свършиха ли младите, хубави, очарователни момичета тук? Или както беше казал един пенсионер на внука си, като разбрал, че ще ходи при гаджето си от София да го види във Варна: Толкова път – за един път, никой път.

И това са момчета на по 40, 45 има и двама на 48 и 49  г. за цвят.

Сега – тези дестинации се славят с това, че са евтини – и като престой и като другото. Както пееше Камен Воденичаров от Ку-ку в една песен: „Евтини са ни цените, евтини са ни жените.“

Проблемът е май, че действително връзките в тоя капитализъм не вървят, вместо да вземем най-доброто от запада, ние взехме проблемните зони – безработицата, липсата на стимули да се учиш, затънал си с информация и то примамлива, а те те карат да зарежеш всичко и да изчисляваш квадрата на корена. Мечтата ти е като завършиш – къде с лавиране, къде с преписване, да те сложат някъде да натискаш някое копче по цял ден и да си мислиш за ски – уикенда с приятели.

Когато през 90-те приемахме Запада мислехме, че Господ ни е погалил, а като поживяхме, особено последните 15 години, видяхме каква е работата. Западат е висок стандарт, храна – изобилна и много самотни хора. Внуците почти не ходят да видят баба и дядо. И тук стана така. Разказаха ми за самотна баба в САЩ, която ходела на бейзболни мачове, въпреки, че не разбирала нищо от бейзбол. Стояла си на столчето и си плетяла – само и само да бъде сред хора и да не е сама.

На Запад колата ти е хубава, носиш нови дрехи, тротоарите са изрядни, ако решиш да комбинираш оранжев аксесоар в облеклото си, ще намериш всичко – включително оранжеви обувки и чанта, но…си сам.

Съседите се усмихват и казват „Хай“ и до там – а се опиташ с приказки да му надуваш главата, за да се сприятелиш, се измъкват и даже „Хай“ не ти казват вече. Мъжете в заведение са на една страна, жените в друга: „Като в църква!“ бе възкликнал един германец.

Докато в соца производствения потенциал бе равномерно разположен на територията на страната, сега е в един Мегаполис – София или Сан Франциско или Ню Йорк за Запада. А това те убива и изстисква – вечно нямаш време, вечно си под стрес, вечно бързаш. Не е като Пловдив – излезеш, после се прибереш, после пак излезеш. Няма братко. Излизаш в 8 часа, после след работа направо на среща с приятели и си прибираш в 21ч. Капнал.

В България по соца жените бяха защитени. Всяка имаше апартамент с родителите, парното и тока – стотинки и тя си разполагаше със заплатата. Сега работи в друг град (София) чуди се как да си плати режийните и наема.

Докато в соца производствения потенциал бе равномерно разположен на територията на страната жената сега се чуди как да се реализира. Сервитьорка или нископлатена длъжност, но ще израсне, както ѝ се усмихва шефът – и той мераклия.

И ето как битието определя съзнанието – младата жена търси не мъж с чувство за хумор, приятен интересен, а финансово стабилен. Да ѝ плаща сметките, които се чуди как да плати, да ѝ дава кеш (при някои жени). Да има жилище. Тези стереотипи са се развивали и около войната в България 1941-1945 г. когато бедни привлекателни момичета са търсели богато момче и обратното – бедни хубави момчета са търсели и са се задомявали за богаташка щерка.

Та избирането на партньор не е вече весел процес, а сложна тото машина, където може да спечелиш, а може и да се прецакаш. Появяват се и т.нар. Златотърсачки. На запад е още по-сложно, но идва и тука – появяват се сложни предбрачни договори, освен самото бракосъчетание, някои които уреждат такива интимни работи като вид и количество на секса и прочее- сякаш не става въпрос за двама млади влюбени, които ще направят всичко за другия, а за две фирми, нямащи си капка доверие, които общо ще атакуват непознат пазар – брака и детето и с геометрична точност начертават разделителните линии – кой какво ще прави, и кой какво няма да прави.

Не случайно в САЩ е възприета практиката, наложила се от само себе си. Момчето и момичето се събирят и женят още като тийнейджъри, раждат две три деца, после се разделят и развеждат и всеки си гледа бизнеса

Тук е момента да кажа вица за златотърсачката, който го чужд във Филма „Трафик“: „По какво си приличат ураганите и златотърсачките? Идват нежни и влажни, после ти отнасят колата и къщата.“

И за да стане ситуацията още по – заплетена тук идва и ЕС, САЩ, изобщо чужбина. Преди години четох една статистика – на година 3000 или 4000 жени сключват брак в чужбина, докато само 1000 мъже. А колко жени живеят със западния си партньор без брак? Българките са едни от най-хубавите жени на света, и хитрите чужденци, родени и живели при капитализъм, където се учиш бързо да сграбчваш добрата партия, веднага се женят за тях.

Е някои после се развеждат, записват се в сайтове за запознанства да си търсят българин, но щетата е трудно поправима – тя вече се е устроила, има стабилна работа и т.н.

Всичко това, тези липсващи от пазара на запознанства жени, това допълнително нагнетява и без това объркания пазар на запознанствата.

Недостига на пари често резултира в намирането на втора работа – и от мъже и жени, констатирано на Запад (САЩ) от Indian Times от 09 юли 2003г. “New age couples Double Income, no sex„ или както доби гражданственост: Two jobs – no sex.“ Две работи – няма секс.

Претенции, породени от информационното общество, в което живеем. Всичко е изкуствено – героите от филмите, фейсбук снимките – селектирани и с фотошоп, най-правилното държание и най-правилните отговори на мъжете сюблимирани в турските сериали и екшъните. Вие търсите герои от филми, а срещате обикновени хора.

Ето какво пише Иван Хаджийски в неговата книга „Бит и душевност на нашия народ.“ Издадена ЛиК, 2002г.: „И ако момъкът разглежда красотата и здравето на момата с оглед чувствата, които те будят в сърцето му…, за бащата и майката (на момичето б.а.) тези качества заедно с добротата, трудолюбието и сръчността са условие за добра съпруга и майка и главно работница в задругата (т.е. семейната общност) стр. 75….“Животът беше прост. Няколко качества трябваше да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива…нямаше значение богатството на момата, защото тя не наследяваше нищо…(стр.76)

„Простотата на неговия характер (на селяка – б.а.) не го караше като Ибсеновия Фолдал, цял живот да търси образа на идеалната жена, която единствена ще бъде в състояние да го разбере и да се спрегне с него.Колкото по-малко бяха изискванията от брачния другар, толкова по-широк беше човешкият кръг, който можеше да го удовлетвори…“(с.107)

Е, вместо заключение да попитам колко от четящите тази статия – и мъже и жени търсят като Ибсеновия Фолдал Идеалната или Идеалния?

Изследване на Банчо Банов, Финансов експерт
https://mignews.info/