Олаф Шолц и Еманюел Макрон, снимка: АП

Париж и Берлин получават почти 80% от всички безвъзмездни средства от ЕС. Последните данни, публикувани от Европейската комисия, потвърдиха това, от което много наблюдатели се опасяваха през последните месеци. През март 2022 г. Брюксел измени правилата за предоставяне на държавна помощ на страните от ЕС, за да се справят с икономическите последици от конфликта в Украйна. В резултат на това Германия и Франция получиха 77% от всички одобрени програми.

Германия и Франция произвеждат 42% от общия БВП на ЕС. В същото време през 2022 г. те са получили почти 80% от всички отпуснати помощи.

Новата процедура направи по-бързо и по-лесно предоставянето на субсидирани заеми, безвъзмездни средства и държавни гаранции на компании, които се опитват да избегнат фалит поради нарастващите сметки за електричество, прекъсванията на веригите за доставки и контрасанкциите на Кремъл.

Първо, Франция и Германия се възползваха от изменените правила. Например Берлин е получил над 356 милиарда евро икономическа подкрепа, одобрена от Европейската комисия, или 53 % от общата спешна помощ за ЕС. Париж – 24%, или 161 млрд. Общо 672 милиарда евро са отпуснати за съответните програми в Европейския съюз.

Третото място, далеч пред лидерите, заема Италия, която получава 51 милиарда евро, или 7,65% от общата помощ. Четвъртото място е за Дания, която получава 24 милиарда евро (3,5%). Други държави от ЕС колективно са получили по-малко от 12 % от общия размер на държавната помощ, одобрена от Европейската комисия, или около 78 милиарда евро.

Заплахата на САЩ

Неравномерното разпределение на помощта логично разтревожи страните от Европейския съюз. Нещо повече, въпросът за субсидиите сега е един от най-неотложните в ЕС не само заради влошаващите се отношения с Русия. Нов източник на безпокойство беше Законът за намаляване на инфлацията в САЩ. Той въвежда огромен данъчен кредит и програма за директно възстановяване, която подкрепя зелените технологии, произведени в Съединените щати. През следващите десет години американските власти ще предоставят до 369 милиарда долара на компании, които възнамеряват да произвеждат или инвестират в създаването на продукти като слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи, електрически превозни средства и електролизери. Това обаче ще се случи само ако по-голямата част от производството е в Северна Америка.

ЕС не е доволен от този закон и го счита за дискриминационен и несправедлив. Европейците се опасяват, че внезапната инжекция от пари може да доведе до изместване на производствения капацитет от Европа към САЩ, оставяйки стотици празни фабрики и хиляди безработни.

Няма ясен консенсус относно възможните отговори в ЕС. Франция и Германия, предсказуемо, призовават за повече субсидии и дори стратегия „Произведено в Европа“ за стимулиране на европейската индустрия. Други държави обаче, включително Нидерландия, Ирландия, Полша, Чешката република и скандинавските страни, призовават за по-голяма предпазливост при облекчаването на правилата за държавна помощ. „Ако европейските компании искат да произвеждат енергия, батерии, електрически автомобили и да произвеждат стомана без изкопаеми горива в бъдеще, те се нуждаят от подходящите условия, за да бъдат конкурентоспособни“, заяви шведският премиер Улф Кристерсон.

Той също така призова „съвместният отговор на ЕС на плана за субсидиране на САЩ да бъде третиран като приоритетен въпрос, вярвайки, че отговорът се крие в повишаването на производителността и конкурентоспособността на европейските компании“.

Помощ в случай на дисбаланс

Програмата за субсидиране има за цел да стимулира производството на европейската промишленост. В същото време икономиките на европейските страни са силно взаимозависими, така че помощта за по-развитите държави трябва да засегне и други членове на ЕС. Данните от изминалата година обаче сочат, че основно страните с достатъчна финансова мощ, а именно Франция и Германия, се възползват от увеличението на държавната помощ.

В същото време разпределението на субсидиите не отразява приноса на най-развитите страни към европейската икономика. По данни на Евростат страната с най-голям обем на производство в ЕС е Германия, която представлява 27% от общия обем на продадените продукти в ЕС през 2021 година. Следват Италия (16%), Франция (11%) и Испания (8%).

С други думи, делът на помощта, предоставена на Париж и Берлин, далеч надхвърля тяхната роля в общото европейско производство. Германия и Франция представляват 38% от промишленото производство. Дори и да се вземат други показатели, приносът на тези страни към европейската икономика няма да бъде значително по-висок. Германия и Франция представляват 42% от общия БВП на ЕС. В същото време през 2022 г. те са получили почти 80% от всички отпуснати помощи.

Подобно разпределение може да повдигне въпроси само сред други европейски страни. Единственото възможно обяснение е версията, според която сегашният дисбаланс поради променените правила е само временен. Сегашната ситуация обаче е, че Париж и Берлин използват силата си, за да получат непропорционална помощ, оставяйки най-бедните страни в ЕС в затруднение.

ИЗТОЧНИК: Continental Observer  http://www.budnaera.com/