Божинов: Берем плодовете на предателството на национална памет, завършено при „харвардския" кабинет xrisi 14:35 | 07 фев 23 2597  

Д-р Войн Божинов е историк, автор е на редица научни трудове и книги, сред които е „Република Македония в съвременната геополитика“ (2018).

- Д-р Божинов, побоят над Християн Пендиков доведе до ескалация и нов етап в отношенията със Северна Македония. Този път българските институции реагираха твърдо, като един от елементите от българската реакция бе извикването на посланика ни за консултации. Това ли е според Вас правилният подход и как Скопие разчете посланието?

- В момента събираме плодовете на предателството по отношение на българската национална памет, сътворено от родната ни политическа върхушка, приело завършен вид по времето на „харвардското“ правителство. Тогавашната власт, съобразявайки се с чужди интереси, допусна РСМ до преговори за членство в ЕС, с което, образно казано, вълкът беше вкаран в кошарата, откъдето излизане няма.
Сега се чудим как да опазим овцете, когато хищникът е наточил зъбите си. Да, първоначално българските институции реагираха адекватно, след побоя над г-н Пендиков, но после някой размаха пръст и нашият посланик отново се озова в Скопие. Нека припомним, че той трябваше да се върне в северномакедонската столица, едва след като се забележат признаци на успокояване на страстите при съседите. Атмосферата в Скопие, обаче, не само не се нормализира, а още повече се нажежи. Въпреки това, г-н Ангелов беше принуден да се завърне много бързо в посолството, с което, за пореден път, беше демонстрирано пълното примиренчество на българските власти пред началниците, както се изрази преди време един бивш премиер. За защита на националната ни чест и достойнство, изобщо не ми се говори!

- Честването на рождението на Гоце Делчев на 4 февруари бе изпитание за двете страни, забеляза се мобилизация. В Скопие нямаше напрежение и сблъсъци, но на границата се случиха инциденти. Какъв е Вашият прочит на тези събития?

- Моят прочит е следният – малката държава Северна Македония се подигра с българското общество. Беше ни ударен звучен шамар. От наша страна, освен заучени фрази – нищо! Очевидно е, че българските институции са сковани от страх и не смеят да предприемат адекватни на ситуацията мерки, за да не разсърдим някой еврочиновник в Брюксел или представител на даден отдел на департамента във Вашингтон. Реалността е повече от тъжна – родната ни политическа върхушка е пленник, превръщайки в пленници и нас.

- Два дни след честванията президентът Пендаровски заяви следното: „За съжаление, другата страна използва рождения ден на Гоце Делчев за засилване на напрежението. Ние издържахме изпита и показахме как трябва да се отнася една сериозна европейска държава“. От тези думи разбирам, че съседите вече имат самочувствието на сериозна европейски държава, а топката е прехвърлена в нашето поле. Вие как тълкувате изявлението му?

- Като демонстрация на самочувствие. Северномакедонският държавен глава много добре знае, че претенциите на Скопие са подкрепени от глобалния фактор и той може да си позволи подобен език. Освен това, в югозападната ни съседка са напипали великолепно пулса на брюкселската администрация, като северномакедонското лоби из европейските институции разпространява мълвата, че зад българските действия стоят руски интереси. Целта е повече от ясна – да се дискредитира позицията на София пред ЕС, когато из континента шества параноична русофобия. Затова и Пендаровски казва, че топката е в нашето поле, желаейки да ни вкара в обяснителен режим пред Брюксел.

- Има ли провокации и от българска страна спрямо РСМ? Кои са кръговете, заинтерсовани от ескалация на напрежението? Задавам този въпрос без да омаловажавам натрупаните през годините проблеми, македонизмът, езикът на омразата и антибългарските прояви.

- Въпросът Ви стои изключително остро. Един от българските евродепутати демонстрира неадекватно поведение, спрямо проблематиката. Агресивната му лексика обслужва Скопие, поднасяйки на тамошните власти прекрасен повод за завихрянето на антибългарската истерия. Нашата общественост следва да се разграничи от такива политически несретници. Те носят единствено неприятности за държавата ни във външен план.

- Вие сте историк. Можете ли да посочите действия от страна на българската държава и нейният елит, които са били политически правилни, които са допринесли към позитивно решение на българо-македонския възел?

- Поставяте изключително трудно питане. В историческа перспектива считам, че еволюционната линия, поддържана от Екзарх Йосиф е донесла на българите в Македония и Одринско възможността за национална изява, при това в изключително трудни условия. Цар Фердинанд и кликата около него, с един замах, унищожават великото дело на Българската екзархия. Болката от това остава и до днес. Посетете сградата на Екзархията в Истанбул и разгледайте музейната експозиция в нея. Когато аз сторих това, ми потекоха сълзи от очите. Сегашната линия на поведение на българските политици, по деликатната национална тематика, е смесица от стремеж да се угоди на външни фактори, за да се гарантира властта, от некомпетентност и от убеденост в собствената непогрешимост. Това е сигурният път към трета национална катастрофа.   

- Позволете и въпрос с обратен знак – коя е най-голямата грешка през последните десетилетия, която българският политически елит е направил?

- Ще Ви отговаря кратко – пълното подчинение на чужди сили, тотално пренебрегващи българските интереси. Нашите управници са оперирани от българщината. За тях тя е излишен багаж при полета им до Брюксел.

- Нерешените исторически въпроси са много. Защо точно личността на Гоце Делчев се превърна в своеобразен casus belli?

- Защото около делото на Георги Делчев е натрупана изключително много емоция, превърнала го в символ на българската националноосвободителна борба в Македония и Одринско. Точно затова антибългарската теория на северномакедонизма се опитва да присвои името на Делчев, за да лиши македонските българи от тяхната икона, превръщайки го в знаме на новосъздадена нация, сътворена посредством отричането и омразата към всичко що е българско. Историческите факти за скопските историчари са без значение. Тяхното призвание не е правдата, а сътворяването на паралелна историческа „действителност“, върху която удобно да се разположи фалшивото разбиране за някаква многовековна северномакедонска нация, представляваща люлката на европейската цивилизация. Спомням си, че преди петнайсетина години бе обнародван дневникът на Кръсте Мисирков – важно олицетворение на северномакедонизма. В едно от поместените в книгата писма, той се е подписал като македонски българин. Тогавашната директорка на Института за „македонски“ език, не помня името на госпожата, на въпроса как ще обясни самоопределението на Мисирков, изрече нещо от рода, че тя не се интересува от обстоятелството какъв се е чувствал патронът на управляваното от нея научно звено. За дамата той остава „македонец“ и толкова. С такива хора трудно може да се води разумен диалог. Същото се повтаря и с Георги Делчев – решили са, че той е „македонец“ и край. Никакви логични аргументи не могат да променят тази постановка. Обратното би означавало смъртоносен удар в тялото на северномакедонизма, което Скопие не може да допусне, защото от съществуването на югозападния ни съсед няма да има смисъл. РСМ е налична на политическата карта, единствено защото е антибългарски проект.

- Вече бе регистриран и инцидент в Благоевград, а според преобладаващите оценки отношенията между София и Скопие са най-ниското си ниво. Имаме ли полезен ход?

- От всяка ситуация, съществува изход, но той има своята цена. Позицията на официална София ще бъде много по-авторитетна, ако съдържа в себе си поведение, предизвикващо респект. Никой не обича слугите. Няма господар, който изпитва уважение към прислугата. Ако продължим с наведената глава напред, то не ни чака нищо добро. Само поредното унижение, при това за нас, обикновените хора. Онези, които са сторили предателството, ще спят спокойно. Те ще са изпълнили поставената им задача, подсигурявайки си топлите местенца, било то във висшата държавна администрация, или в някоя фондация, пропагандираща съмнителни „ценности“.

- Казват, че РСМ не иска да влезе в ЕС. Съгласен ли сте с тази теза?

- В югозападната ни съседка, а и извън нея, съществуват сили, желаещи запазването на статуквото в региона. Тук говорим за скачени съдове – РСМ, Косово, Санджак, Босна и Херцеговина. Що се отнася конкретно до Скопие, то в интерес на Белград е нашата югозападна съседка да остане в нейната орбита на влияние. В това направление, сръбската политика е категорична. Разбира се, политиците край Дунав и Сава не са виновни, че преследват интересите си. Въпросът е какви прегради срещат те в изпълнението на плановете им и изобщо срещат ли такива? Ето защо, българското положение е изключително трудно. От една страна, евроинтеграцията на РСМ е възможно да откъсне младата държава от Белград, но от друга страна, този процес става за сметка на българската национална памет. Тук е голямото предизвикателство пред нас – да намерим баланса. Поради тази причина, ще повторя, че проявите, организирани от някои наши фигури в Скопие, уж за да се почете подвига на определен български герой, носят единствено негативи. Държавата ни трябва да се намеси и да прекрати тези безвкусни спектакли на патриотарство. Чрез тях персони, изпаднали в периферията на политическата ни сцена, се опитват да останат на нея, злоупотребявайки със паметта на светли имена за всеки българин.

- Какви рискове крият Балканите в контекста на един свят, който се върна към решаване на проблемите с военна сила?

- Значението на Балканите в геополитиката винаги е било голямо, но то се засили още повече след събитията около Украйна и непослушанието на Турция. Наред с това, във Вашингтон и Брюксел се страхуват, че Русия е способна да създаде неприятности в Югоизточна Европа, за да отслаби западния натиск в украинското направление. С това следва да се обясни безкомпромисното поведение на специалния американски пратеник за Балканите Ескобар, който преминава като танк през столиците на балканските държави. Прословутото френско „предложение“ е ехо на щатската дипломация. Същото се отнася и до френско-германската оферта към Сърбия, относно бъдещето на Косово. Тя не е нищо друго, освен американската визия за отношенията между Белград и Прищина, а Берлин и Париж са просто посредници. Както виждате САЩ активно са се заели да „стабилизират“ нашия регион по начин, който ги устройва. В такъв ребус, българската идентичност на Георги Делчев стои на последно място за хората, които конструират балканското пространство, съгласно намеренията си.

Автор:Таня Джоева
https://svobodnoslovo.eu/