Днешният ни дебат с адв. Бекирска по БНТ смятам да бъде последният, който ще водя в близкото бъдеще относно темата със смяната на пола. 

Въпросът е приключен и няма причина народът да бъде занимаван с нещо, върху което са се произнесли категорично всички висши инстанции в страната, и спрямо което в обществото ни има категоричен консенсус. 

В двата ми дебата по темата, първо с адв. Хаджигенов и сега с адв. Бекирска, казах всичко, което имам да кажа по въпроса.

Половете са два. Човек не може да си го смени така, както не може да си смени ръста или възрастта, макар за последното вече да се създава следващо политическо течение - "transageism". Борбата за "смяна на пола" по документи е борба за това документите, държавата, а в крайна сметка и обществото ни, да възприемат една фикция, един чисто идеологически конструкт.

Тези аномалии на Постмодернизма, пръкнали се от френските университети през 1960-те, нямат почва у нас и не би следвало да имат в нито едно нормално общетво. 

Тези движения са бъг в системата, и изискват от мнозинството да възприеме една игра, една преструвка на нещо, което не е истина. А ако се откажем от обективната реалност в името на идеологически течения, ще последваме съдбата на всичките утопични, тоталитарни проекти, провалили се през 20-ти век. 

Ако някой продължава да се интересува от темата или желае да провери всички твърдения, които изнасям в дебатите, препоръчвам документалния филм на Мат Уолш (Matt Walsh) - "What is a woman"; да потърси информация за клиниката Tavistock във Великобритания; статиите за развитието на "Квир теорията" (Queer theory) и нейните връзки с Постмодернизма, Мишел Фуко, Джудит Бътлър и цялото "gender studies" движение; експериментите и псевдо-науката на Алфред Кинси и Джон Мъни. 

Темата е обширна, интересна, и доста стряскаща, когато влезете в нея отвъд повърхността, представяна от официозите.
https://www.lentata.com