xrisi 20:18 | 03 мар 23 13720
Преди една година на българския език и територия му беше забранено всичко руско.
Всички комуникационни канали на руснаците, руски новини, руски знаци, дори намеци за привързаност бяха запушени – от цензура и автоцензура, така нормална за нашия юначен народ, специалист по пасивна съпротива.
Можем да наречем този момент – момент на Стъписването.
Една година, след която тайно и полека народът порасте с няколко века – на трети март 2023-та бентът на проруските настроения се отпуши – вижте социалните мрежи, вижте телевизиите, които се скъсаха да правят анти-руска политика, но на трети март нямаше какво да снимат освен народа си. А той, стъписаният народ празнуваше руското си освобождение от турците. И още едно освобождение – от наложената американска цензура, проектирана чрез модерните еничари.
За тях ми е думата. Вчера в грузинския парламент се сбиха заради закон, обявяващ всяка финансирана отвън организация за чуждестранен агент. Там е битката – щом чуждите организации, маскирани като носители на прогреса не успяват да се наместят в политиката на една страна – те организират мини майдани, вътрешно противопоставяне и малки боеве. Там е цитаделата, там атакуват.
Но ако аз бях еничарин в България, щях да видя нещо важно – щях да предвидя затъването на всички тия “прогресивни” идеи в едно мудно руско блато. Щяха да усетя как отделният човек, майката и бащата българи, няма да си поставят руско знаме на Фейсбук профила си, но ще разкажат на детето си за “аз съм българче” и за “Здравствуйте, братушки”.
Ако бях еничарин – щях да видя как читалища без бюджет играят една нова “многострадална Геновева”, в която руснакът е положителен герой за нас.
Щях да чуя как се учат песни и се помнят на клетъчно ниво руския принос и руската обич към това дебилно дете, за което е смятан и от изток, и от запад нашият народец.
Щях да видя покълването не на патриотичните татуировки, а патриоичните игри на спомени – заспали , но и пораждащи се в недрата на нацията.
Ако бях еничарин, щях да уча обикновена физика, а не физика на тъгата – само физиката и гравитацията може да обясни как на всяко действие да забравим руснаците и Освобожднието идва да се противопостави противодействието на родолюбието, което се опитват да компрометират. Противодействието на паметта, която се опитват да счупят.
Противодействието на възмущението от подмяната и вливането на отрова в атавизмите на националното.
Ако бях еничарин, щях да се полъжа по пасивната съпротива на мълчащия българин и щях да си помисля че с идеи като “Брест-литовския мир”, глупости като че “само украинци са мрели на Шипка”, че “трети украински фронт е украински”, прочие еничарски bullshit тук на тая земя, ще пожъна пропагандни успехи.
Но има и такива дни, в които ако бях еничар, щях да разбера истината и да се замисля. И да се уплаша – тук, на тази земя нема как да забраните руското или да смразите българина към Русия.
Винаги ще има девиантни изключения, може само тях да излъчвате по телевизията, може да има учени-еничари, журналисти еничари, професори-еничари, цели орди случайни еничари на хонорар – но няма да получите народ от еничари. Няма как.
Днес на еничарите трябва да им се каже – може да отвлечете едно две деца от къщата ни, може да обучите двама-трима дори да размахват калъчката, но ако бяхте истински еничари, щяхте да знаете, че тук се разбиват империите, на тая скала, в тоя Балкан, в тоя Батак – след който винаги ще следва Шипка.
Ако бях еничарин и бях прочел малко история – щях да се откажа от тоя имперски корпус. Тук еничарите на тая земя никога няма да успеят.
И да – и заради Русия, да. И заради тая пуста Русия.
Но най-вече заради България.
Мартин Карбовски
https://www.lentata.com/
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata