Автор: Мартин Петрушев за "Гласове".

По повод Трети март

Трети март е празник, който външноположената ни политическа класа яростно се опитва да умъртви с все по-широк набор от средства. За дигитално-финансовия комплекс, който се е пришил дълбоко към джоба на инсталирания ни политически „елит“, националният ни празник е твърде традиционен, твърде национално-консервативен и твърде проруски. С други думи, Трети март днес става жертва на либерално-корпоративния глобализъм.

Колкото повече време минава, толкова по-очевидно става, че днешната изродена форма на либералното, която кастрира физически и психически децата и стремглаво ни засилва към трансхуманния човек, е катастрофална в средносрочен и дългосрочен план. Но това не е първият път, когато либерализмът се явява като пречка за нашата страна. Напоследък се зачитам повече в литературата и историята на руския Златен век, където черно на бяло може да се види, че ако Русия се беше вслушала в тогавашните си либерали, България никога нямаше да бъде освободена. А колко пъти вече чух, че такива били времената и че така и така отнякъде са щели да ни освободят. Откъде точно? Това е поредният жалък опит за изопачаване на историческите реалности и е чист пример за огледално отразяване на вината, тъй като спокойно може да се обозначи с едно от оръжията на неолибералния мейнстрийм – думата „опорка“. Че свободата щяла да ни дойде от другаде, е именно изпразнена от съдържание и глуповата опорка. Ако прочетат малко, тези, които го казват, веднага ще видят, че французите и британците са снабдявали Османската империя с оръжие, за да воюва срещу Русия, точно както днес се снабдява Украйна.

Пиша този текст от Априлци. На няколко километра от мен през 1876 г. е вдигнато Новоселското въстание и тук се състои деветдневната защита на Новоселската република, която е разгромена с ожесточение, сравнимо с Баташкото клане. Избити са близо 200 човека, сред които деца и жени, сражавали се редом до мъжете. Тези хора са умрели в името на това, чието съществуване бюрократите от Брюксел днес се опитват да зачеркнат от учебниците ни по история. Преди два дни имаше интервю с професор Атанас Семов по БНР, в което той говори за тези „девет глътки свобода“ и острата нужда днес да се освободим от фалшивия глобализъм и пренаписването на историята ни.

Но западно-финансираният ни мейнстрийм оглушително мълчи за тази остра нужда. За него тя се явява като пречка. Той може да говори само за борбата на „ощетените“ трансджендър радикалисти, докато на заден фон Пижо и Пенда се продават в синьо-жълт цвят като израз на съпричастност към една от най-корумпираните държави в световната история. А едно малко, но много шумно и тежко финансирано ядро гордо се кичи с това обезобразяване на историческата ни памет. И се пъчи с него, както се пъчи с изкъртването на паметниците, на които е написана историята ни. Това тук, на Априлци, го няма. Местният коренен консерватизъм е много по-способен да предпази децата ни от хищните извращения на глобалния паразит, който ни се налага чрез корпоративно откупената и разположена в Брюксел управленска клика.

Ако не съм първият, то със сигурност бих се наредил в челните редици на желаещите да премахнат чалгизацията и кичозното опошляване на национално-консервативните ценности. Но те са несравними с това, което идва от Брюксел под формата на медицински експерименти с децата ни, а към тях и финансовите репресии чрез купените от фон дер Лайен ваксини, заради които с безпардонна наглост искат да ни глобят, тъй като им изтичали сроковете, а отказваме да купуваме нови. По сходен начин Брюксел ни натрапва „спасителното“ жито на Украйна, докато българските производители не могат да продадат своето. Всекидневно постъпват снимки на произведените в България продукти от потребителската кошница, които се продават на значително по-ниски цени в чужбина. За сметка на това ни се предлагат прогнили репички от Холандия или трийсетгодишно месо от Испания. Така изглеждат в чиста форма либералните ценности на глобалния турбокапитализъм. Големият оглозгва малкия.

Консервативна България може да обича Европа и да се учи от големите мислители на мащабния консервативно-европейски дух. Но консервативна България не може да избяга от православието и историческата си обвързаност с Русия. Всичко друго води до умъртвяването на страната ни, което в настоящия момент е пропорционално на въвличането ни във война с държавата, която ни е освободила и заради която изобщо можем да празнуваме Трети март до днес. Патологичната и тежко финансирана лъжа за една възможна България, окончателно скъсала всички културно-исторически връзки с Русия, се подхранва от малък финансиран кръг, окупирал тесен радиус от центъра на София и устремен към физическата отмяна на бъдещето на страната ни. Всеки разговор с човек извън този радиус, веднага дава ясна представа колко е илюзорна постройката на медийната пропаганда, която тласка България към нейното самоунищожение. Федерализирането на Европа означава да зачеркнем страната, за която толкова много българи са загубили живота си, да разпродадем земята си и да я предоставим за полигон на западния военно-промишлен комплекс за цели, които противоречат на историческата ни предопределеност. Тук няма никаква взаимност, а за Брюксел нашият Трети март се явява само досадна пречка, която възпрепятства ускорения ни разпад.

Но този разпад не може да се състои, ако се завърнем към общността и запазим будно свещеното наследство на паметта.