Автор: "Ройтерс"

Спуканите подводни руски газопроводи "Северен поток" ще бъдат запечатани и спрени, тъй като няма непосредствени планове за ремонт или повторно пускане в експлоатация, съобщиха за Ройтерс източници, запознати с намеренията на руската страна.

"Северен поток" 1 и "Северен поток" 2, всеки от които се състои от по две тръби, са построени от руския държавен концерн "Газпром", за да изпомпват 110 милиарда кубически метра природен газ годишно за Германия под Балтийско море.

Три от тръбите бяха взривени през септември, а една от тях остана непокътната.

Нарастващото напрежение между Москва и Запада във връзка с руската инвазия в Украйна дотогава вече беше спряло "Северен поток 1" и попречи на пускането в експлоатация на неговия близнак, критикуван от Вашингтон и Киев, че засилва зависимостта на Германия от Русия.

"Газпром" заяви, че е технически възможно да се ремонтират спуканите линии, но два източника, запознати с плановете на Русия, заявиха, че Москва не вижда перспектива за подобряване на отношенията със Запада в обозримо бъдеще, за да има нужда от тръбопроводи.

През изминалата година Европа драстично намали вноса си на енергия от Русия, докато износът на контролирания от държавата Газпром (GAZP.MM) извън бившия Съветски съюз намаля почти наполовина през 2022 г. и достигна най-ниското си ниво след СССР от 101 млрд. куб. м.

Един от руските източници заяви, че Русия разглежда проекта като "погребан". Други двама заявиха, че макар да няма план за ремонт на спуканите тръбопроводи, те поне ще бъдат консервирани за евентуално повторно пускане в експлоатация в бъдеще.

Друг източник, запознат с плановете, потвърди, че заинтересованите страни обмислят възможността за опазване на околната среда.

Това най-вероятно ще означава запечатване на спуканите краища и поставяне на покритие на тръбите, за да се предотврати по-нататъшната корозия от морската вода.

Един от руските източници заяви, че ако морският втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, който Европа използва, за да компенсира част от руските си доставки, стане много по-скъп, Европа може би отново ще бъде готова да купува повече от Русия.

Министерството на енергетиката на Москва препрати въпросите към операторите на газопроводи, но нито те, нито "Газпром" отговориха на молбите ни за коментар.

Engie (ENGIE.PA), Gasunie (GSUNI.UL) и Wintershall DEA (WINT.UL) (BASFn.DE) - акционери в Nord Stream AG, оператора на Северен поток 1 - отказаха коментар. Говорител на германската компания E.ON (EONGn.DE), която също притежава дял в Nord Stream AG, заяви: "Доколкото ни е известно като миноритарен акционер, не е взето решение нито "за", нито "против" възстановяването на линията."

Москва твърди, че Западът стои зад взривовете. Миналия месец Белият дом отхвърли като "пълна измислица" публикация в блога на американския разследващ журналист Сиймур Хърш, в която се твърди, че Вашингтон е отговорен.

Разследванията на Дания, Германия и Швеция все още не са приключили.

"Северен поток" 1 така или иначе не работи от края на август, когато беше спрян за техническо обслужване, но така и не беше пуснат отново, тъй като Русия и Западът спореха за обслужването на помпена турбина в условията на западни санкции.

Сходният по размер "Северен поток" 2 беше завършен през септември 2021 г., когато напрежението с Русия нарастваше, и се сблъска с проблеми, тъй като германските регулаторни органи отказаха да го сертифицират. След това Берлин замрази проекта дни преди Москва да изпрати въоръжените си сили в Украйна на 24 февруари миналата година.

Руският президент Владимир Путин предложи да се използва неповредената връзка на "Северен поток 2" за изпомпване на газ, но Германия, която сега желае да прекрати зависимостта си от Русия, отхвърли идеята. Полша също спря да купува руски газ.

Понастоящем Русия изнася за Европа само около 40 млн. куб. м газ на ден по тръбопровод през Суджа на границата между Украйна и Словакия.

В петък външният министър Сергей Лавров заяви, че Москва, която се надява да създаде газов хъб в Турция, който да замени балтийския маршрут, вече няма да разчита на Запада като енергиен партньор. 

Източник: "Ройтерс"