xrisi 10:33 | 04 мар 23 6118 И днес, дори намръщен, напомня трескавия Зеля, будещ по-скоро ирония, отколкото респект
„Наполеончовците“ показват повишено самочувствие, но в тях бушуват страхове и тревоги
Майчиният език на украинския президент Володимир Зеленски е иврит. Евреите и арабите са улеснени да усвояват бързо други езици, той го доказва като е овладял добре руски и английски, чак през 2017 г. и украински. 16-годишен получава предложение за безплатно образование в Израел, но баща му го разубедил.
Не е украинец или руснак, а в Украйна това има съществено значение още в първи клас. И днес за мнозинството хора е Зеля, особено за националистически настроените. Има си я родовата психическа травма, знае за миналото на рода си, изживял е неоснователната надменност на част от децата наоколо като срам и базова дефицитност. Описана е от Ерих Фром.
Хората с такава психотравма носят белег от нея във вид на отрицателно себевъзприятие, пише психологът Гершен Кауфман. Една от отровните последици на срама е загубата на състрадание към самия себе си. А това води до прекалено високо самочувствие, до себевъзвеличаване и отричане на всички свои недостатъци. Бягайки в нарцисизъм, някои днес постигат огромни успехи.
Огромният западен пропаганден ресурс да бъде представен украинският президент като героичен водач на нацията и политик със световно значение не дава търсения резултат, а вече се получава обратният ефект.
Прадядото на Зеленски и трима негови синове са убити по времето на холокоста, съдействали са за това активно украинските нацисти-хитлеристи. Водени тогава от техния идеолог Степан Бандера, на чиито паметници Зеленски полага днес цветя. Четвъртият син, дядото на Володимир, орденоносец през ВСВ, храбро воювал в редовете на Червената армия.
Внукът обаче колаборира с днешните нацисти-бандеровци, овладели през 2014 г. властта в Киев и Украйна. А с постоянното напомняне на евронатовската публика, че той самият е евреин, опитва да прикрие истинската им същност. Тя обаче ясно се разчита в думите, лозунгите и делата им, в хитлеристката символика, обилно татуирана по кожата на мнозина върли потомци на бандеровци.
Зеленски отрано се проявява като много енергичен и борбен индивид. Сменил е няколко спортни зали: по баскетбол и волейбол, щанги и свободна борба. Т. е., където се правят мускули и се спори за топката с доста по-високите на ръст. Няма високи резултати, но е придобил ценен опит да се представя в различни престижни за всеки юноша роли.
Шоуменът в него се е проявил в училищна възраст: занимавал се е във всички кръжоци по художествена самодейност, свирил е на пиано и китара, танцувал е в ансамбъл по бални танци. Не се е задълбочавал в никоя област. Мечтаел е да учи в Москва и да стане дипломат, но е завършил право в родния Кривой рог, където баща му преподавал информатика. Не е работил като юрист.
Още в първия курс на следването си Зеленски излиза на телевизионната сцена в Русия в забавна студентска програма. С отбора си обикаля Русия и други бивши страни от СССР, прочува се и у дома. През 1997-а стават шампиони, той веднага създава нов отбор, в който е актьор, водещ сценарист и капитан.
Това е той целият! Кадърен, динамичен и предприемчив, егоцентричен и неутолимо жаден за най-високи оценки от околните, разглеждани главно като публика. В телевизиите влиза с близо 20 проекта, в почти всички е в позициите на водещ, често и продуцент, автор, сценарист. В театъра е играл Казанова, д’Артанян и други главни роли в пиеси, на които е продуцент, сценарист и режисьор.
Затова и днес, дори заплашително намръщен, напомня на познаващите го от екраните онзи чевръст, трескав и непостоянен Зеля. Будещ по-скоро ирония, отколкото респект. В политическата клоунада обаче талантът и опитът му от малък да влиза в различни роли го прави доста по-убедителен, отколкото Борис Джонсън, Еманюел Макрон, Жустен Трюдо и някои други на тази сцена.
Наскоро, облечен с тренировъчни гащи и зеления си пуловер, небръснат, изглеждащ занемарен, Зеленски беше приет от крал Чарлз Трети. Сцена „Крал и шут“, подиграваха го в някои медии. Дори често невротично подсмърчаше, завалията, не му е за пръв път. Не прави много по-различно впечатление и в постоянните срещи с видни политици в Брюксел и в страни от Евросъюза.
При това не е глупак, като добър шоумен и средна ръка актьор много добре съзнава какво впечатление създава в жалката роля, в която западните имиджмейкъри го вкараха. Да зависеше от него, никога нямаше да се напъха в нея. На външност може да мяза на библейския Давид, изправен срещу Голиат, но му липсва прашка, а и Господ, във Вашингтон отдавна Го канцелира.
В друга роля се е вживял Киевският шоумен!
През 2012 г. като продуцент на комедията „Шерше ла фам!“ си е осигурил ролята на Наполеон, естествено. Синдромът на по-ниските мъже е известен сред някои психотерапевти и като Наполеонов комплекс. Открит е от Алфред Адлер. Не е задължителен за всички невисоки, при това се среща и при някои дългучи, твърдят автори от САЩ.
Страдащите от този комплекс са три пъти по-склонни към насилие, в сравнение с онези, които харесват тялото си. Имат изразена потребност да воюват и завладяват, търсят поводи да упражняват властта си. Много често си мислят, че останалите ги наблюдават и им се присмиват, нерядко ги обзема параноя. Обичат да се налагат и унижават околните.
Болезнено гонят своите цели и използват всяка възможност, за да си съперничат с другите. Показват повишено самочувствие, въпреки че вътре в тях бушуват страхове и тревоги. Колкото повече някои показват арогантност и превъзходство, толкова повече крият срам в себе си. Бягат от отговорности като считат, че другите са несправедливи към тях.
Понякога „наполеончовците“ не могат да издържат преживяването на „черна завист“ и изпитват т. нар. фоново дразнене. За да покажат на света, че не са слабаци, както изглеждат на пръв поглед, действат в стил „най-добрата защита е нападението“. Друг полюс е агресивността да се насочи навътре, избягвайки общуването, да реализират желанията илюзорно. Това води до депресии.
Според учени от Вроцлавския университет, от еволюционна гледна точка, „когато хората не могат да впечатлят с физическите си размери, опитват да го сторят психологически. Така по-ниските мъже, изисквайки от околните високи оценки за своята значимост, събират ресурс, за да впечатлят потенциални партньорки.“
Повечето черти, присъщи на този типаж, се наблюдават и при Зеленски. Във възприетата от него роля и в остро критична среда те се проявяват предимно в отрицателните си аспекти. С безрезервната си подкрепа да представи комедианта за голяма политическа фигура Западът се навря в капан. Провалът му е неизбежен, той е невзрачна политическа марионетка.
Чиято главна задача се сведе до постоянна просия САЩ и НАТО да спасява Украйна, поднасяна ту като хленч, ту като заплахи. Все по-активно ги подтиква да влизат в преки битки с Русия. Според доктора на медицинските науки академик Геннадий Онищенко, Зеленски употребява наркотици. Същото твърди и украинският продуцент Юрий Бардаш.
One America News Network: „Украйна дори вече не е държава, Зеленски не е лидер на Украйна, а актьор, нает от Вашингтон да изиграе роля.“ Тъкър Карлсон във Fox News: „Зеленски не е герой, той е инструмент за пълно унищожение на Украйна!“ Джош Рогин във „Вашингтон Поуст“: „Депутатите от Върховната Рада все по-често говорят, че Украйна не може да спечели конфликта.“
Роберто Котов в „Ил Риформиста“: „Извисяването и освещаването на Зеленски бе и си остава сериозна грешка... непрекъснато се налива масло в огъня на конфликта... да не му позволяваме да ни завлече в него.“
Вероятно самият президент на Украйна също не желае това, но се е цанил да изпълнява убийствената за украинците задача и няма мърдане.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg https://svobodnoslovo.eu/
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela