
От Съмишленици на 13.03.2023 г.
Из дневниците на Калина Христова: „Помня. Всичко помня от последните 3 години. И никога няма да забравя, нито да простя!“
Днес се навършват 3 години от обявяването на открита война срещу българския народ. Преди това пак бяхме във война, но беше хибридна, по-прикрита – почти невидим систематичен геноцид. На този ден преди 3 години обаче изпратиха на фронтовата линия шепа продажни мекерета, които започнаха открити военни действия срещу нас, българските граждани – отнеха ни хляба, поставиха ни под домашен арест без съд и присъда и платиха на еничарите си да тормозят, тероризират и глобяват всеки, който не се подчинява на наложения диктат.
Минаха 3 години, занимаваха ни с какво ли не през тях – бойчета, кирчета, кокорчета, бежанци, специални военни операции… Но аз помня.
Като слон помня• Помня как хората уринираха по мантинелите, защото трябваше да стоят с часове пред КПП-тата, за да се приберат у дома си.
• Помня как децата пищяха неистово, заключени зад високите бетонни парапети на терасите, защото не се бяха родили кучета и нямаше как родителите да ги изведат навън (там витаеше вир0$ът, но не нападаше хора с домашни любимци, само хора с деца).
• Помня как спирахме да вършим човешките си нужди по пътя, защото тоалетните по бензиностанциите бяха запечатани (и там витаеше вир0$ът; по касите не витаеше обаче, можеше да си платиш свободно).
• Помня как глобиха една баба, защото приседнала на пейка в Южния парк след земетресението (и по пейките ходеше пустият му вир0$, но не по тези в градския транспорт – само по тези в парка).
• Помня как бяха облепили в черно бутоните на пешеходните светофари в София (вир0$ът много се лепеше по пешеходни светофари, но явно бягаше от черни лепенки).
• Помня как една жена плачеше и молеше полицаите на КПП-то да я пуснат, защото майка ѝ е сама и ще умре не от вир0$а, а от това, че няма кой да ѝ занесе лекарства (не я пуснаха – важното беше бабата да не умре от вир0$а; от всяка друга болест можеше да си умира на воля).
• Помня как хора останаха без работа и доходи, но нямаше кой да им помогне – парите отиваха за никому ненужни тестове за сополи, за облепяне на светофари, за хладилни камиони, пренасящи съмнителни течности и брандирани с лого на известна марка кренвирши.
• Помня как българският трибагреник – нашето гордо знаме, което никога не е пленявано в бой – падна в плен на политиците, които си бършеха сополите и плюнките в него (снимка 1).
• Помня как умираха хора на стълбите пред болниците, защото нямаше кой да ги лекува – лекарите бяха заети да издирват болни от модерната настинка, защото за нея им даваха пари; за другите болни – не.
• Помня как учители унижаваха деца, като отказаха да им преподават, защото децата не са се изхрачили на входа на училището.
Помня. Всичко помня.
И никога няма да забравя, нито да простя!Всички, които участвахте и участвате в тази война – трижди проклети да сте!!!
Проклинам ви като човек, като българка, като жена и като майка. И съм сигурна, че няма да ви подмине – майчините клетви винаги застигат, да знаете!
Автор: Калина Христова https://www.otizvora.com2. radostinalassa
3. mt46
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. wonder
9. apollon
10. getmans1
11. iw69
12. rosiela
13. sekirata
14. avangardi
2. katan
3. wonder
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. lamb
7. bojil
8. emocionalnost
9. avangardi
10. ka4ak