Постинг
28.07.2013 22:26 -
НОВООТКРИТИ ДАННИ СОЧАТ ВЕРОЯТЕН ПАЛЕОБАЛКАНСКИ (БЪЛГАРСКИ) ПРОИЗХОД НА ЛЕГЕНДАТА ЗА АДАМ И ЕВА И НА ЕВРЕЙСКИЯ ПАТРИАРХ АВРААМ Автор: shtaparov
НЕЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА ЕВРЕЙСКИЯ ПАТРИАРХ АВРААМ ??!!
Добре известният от "Стария завет" еврейски патриарх и пръв пророк Авраам е живял,както днес се смята,ок. XXI или XVI в.пр.Хр.,но не може да се нарече "пръв евреин",понеже по негово време в нито една древна хроника не са споменати евреите. Ако се позовем на еврейската праистория,писана лично от еврейския историк Йосиф Флавий (I в.сл.Хр.),евреите произлизат от "племето" Хиксоси,първи данни за които намираме в египетски документи от XVII-XVI в.пр.Хр. и в такъв смисъл втората дата за живота и "делото" на Авраам е по-коректна от първата. За това,че Хиксосите са роднини или предци на евреите говорят техните имена- Яков,Ианнас (Йонас),Ассис (Исус,Азис) и пр.,както и съдбата им- след краха на тяхното царство много хиксоси биват поробени от египтяните,с което се слага началото на онова робство,от което Мойсей освобождава евреите. Това роднинство се потвърждава от сведенията на гръко-египетския историк Манетон,който пише,че Хиксосите (известни още под имената Хека-Касут т.е. Касит,Хикаи-Хасут и Хека-Шасу) са "финикийци" и "азиатци". С това той е искал да покаже,че те са роднини на племената Пуни (Хуни) и Ази (Аси,Узи,Мизи),попаднали в Близкия изток не като коренно население разбира се,а като завоеватели и колонизатори. И наистина- имената на някои техни фараони (Апер-Анати,Апахнан и пр.) произлизат от името на Угаритската (Бугаритската) богиня-майка Анат (Нанат= Нана,Нона,Мама),
наричана още Инана (Юнона). Хиксосите предпочитали до попадането си в Египет да пишат на клинопис,а част от пра-евреите са смятани за близки до група племена от североизточна Месопотамия,наричащи себе си Хабиру (Куберу- бел.моя,т.е.- потомци на бога Кубер) и смятани за роднини на Хуритите (Кюрдите).
Сегашната ни цел обаче не е да изясняваме етногенезата на древните евреи,макар че и с нея би могло да се заемем в някоя от следващите статии,а да установим истинския произход на езическите имена,носени от Адам,Ева и Авраам. Наблюденията сочат,че в обществата от Бронзовата ера е било изключено митологията да няма връзка с религията и че буквално всички митологични фигури от онова време носят имена на езически богове- точно както нашите езически князе. Това,че древните евреи не са били монотеисти отдавна не е тайна- те са вярвали в богове като Мамон (Амон),Бел (Бял,Белия- епитет на Слънчевия бог),Адонай (О`Данай,Адонис~Даонис,Дионис) и пр. Така че вероятността посочените горе имена да са персонажи от Тракийската (Българската) езическа митология е почти 100 процентова- още повече,че те нямат безспорна етимология в езика иврит (еврич,евреич). Днешните учени трескаво издирват техните "преводи" и съответствия в този език но се оказва,че там няма надеждно обяснение на посочените имена и затова те биват обяснявани приблизително,по смисъл,по бегло подобие или като нарицателни без да може да се открие ключът,който разяснява буквалното им значение във всички техни аспекти. Ето как учените-евреисти обясняваха тези имена досега:
1. Адам- повърхностни подобия в езика иврит дават някакво основание на учените да твърдят или по-скоро да предполагат,че може да означава "земя","пръст","глина","кръв","червен" и пр. Тези обяснения обаче са твърде условни и неубедителни,понеже в Библията името е споменато като съществително,а граматичната му форма налага на част от учените да считат,че то е глагол в мъжки род! Сиреч: объркването по въпроса е пълно!
2. Ева- "живот" според тълкуванието в иврит.
3. Авраам (в началото носил името Аврам)- досегашните специалисти му придават значения в иврит като "Велик баща","Възвишен отец" или "Баща на множество" без да уточняват,че всъщност се касае не за буквален,а за приблизителен нарицателен "превод" по смисъл,какъвто правят и турците,наричайки Агамемнон "Ага Мемнун" и "Ага Мюмюн".
Цялото това объркване,какафония и схоластичен "научен" безпорядък налагат намесата на "Анализа",за да се сложи най-после някакъв ред и да се изясни истинското значение на въпросните три имена. И както може да се очаква,неговите тълкувания откриват точните съответствия и буквалното им значение в древния Тракийски (Архаичния Български) език,които са следните:
1. Адам= Адин (Един,Той Единствения),което е епитет на Бога-Баща Юпитер,пастира на боговете. В "германската" (скандинавската) митология той е известен като Один (върховният бог,асоцииран с Юпитер и наричан още Тундор т.е. Тандър [гръм] и Тудор),а в Българската- като Огин (Бог на огъня) и Богин (Онзи,който ни е пратен от Бога). И наистина- древните огньове до момента,в който е открита технологията за
добиването на огъня,са разпалвани единствено и само от мълниите,които се раждат на небето (при Твореца) и свършват ("загиват") на земята,а това е именно описаната в "Стария завет" съдба на самия Адам! Така че съвпадението между него и богът на огъня у древните Българи е пълно! От името на този бог произлизат множество наши и чужди имена като Бодин,Божин,Божан,Огнян (Огньен,Огнен),Вотан (Воден- бог на дъжда,бурите и плодородието),Фидан,Вадим,Виден (виж фам. Виденови),Китан,Китен,Седан,Зидан,Витан,Метин,Атон и пр.
2. Ева= Жева (Жива),т.е.- това е името на Богинята на живота,която при едни племена е била считана за мъжки бог,а при други- за женски,но това се обяснява от легендата за Ганимед (Катамит),който понякога е изпълнявал длъжността "жена" на Юпитер. Другите й имена съответно са Шива,Дива (виж Самодива~Саможива),Сива,Йова,Дева и пр.- сиреч: Йовината (Юпитеровата) невеста. От там идва несъмнено и думата Жина (Жена),т.е.- родена от Ева (Дева),Дарителка на живот. В езическата митология това е Богинята-майка,жената на Бога-баща,докато при евреите е нейният човешки аналог в плът и кръв,дъщерята на Богинята-майка,сиреч: Жената-майка или онази,която ражда деца! Което значи,че в този случай евреите са запазили названието във форма,която е най-близка до неговия първообраз.
3. Авраам (Абрахам,Ибрахим,Аврам,Ибрям и пр.)= О`Брахам (О`Брахъм,О`Брахма) или направо Брахма (без "протезата")! Каква изненада! Досега с пълно право сме считали,че пълногласното произношение на всяко едно име или дума е най-близко до истината,и в случая това се оказва точно така! Но кой е Брахма? Това е един от върховните богове в индоарийската митология- Брама или Рама,наричан още Хрома (Хромий= Хромият),Бромий,Крума (Крумъ) и Гръма (Гръмъ),сиреч- Бога на гърма или Бога Дионис! Другото еврейско име на същия бог- Адонай (Адонис,Даонис= Дионис и О`Данай) също предполага да му е сложена "протеза",но както виждаме то е образувано чрез вътресричкови рокади и само имитира наличието на "протеза". Знаем от "гръцката" митология,че Тракийският цар Дионис,чиито дела го превръщат в бог,е завоювал Индия (а вероятно и Китай,Монголия,Тибет,Сибир,Персия и пр.),наложил на местните диви племена нови порядки,цивилизация,държава и нов пантеон,начело на който поставил себе си под имената Брахма,Брама и Рама,след което се оттеглил до края на живота си в Бактрия сиреч в Балхара (Балгара)! С други думи: Абрахам (Ибрахим,О`Брахъм,О`Брахма) е не кой да е,а Тракийския цар Дионис,който преди да стигне Индия се е подвизавал в земите на Месопотамия и Персия! За родно място на еврейския Авраам се сочи шумерският град Ур,чието име на Български означава Ер (Бер,Вар) и Бел (Бял)- виж аналозите Берово,Варна,Белово,Белица и пр.,сиреч: той или е в прекия и в преносния смисъл самия Дионис,или е негов пряк последовател и наследник,като първото е много по-вероятно от второто,понеже Дионис е отъждествяван не само с бога на Гърма,но и с бога на войната Марс,наричан в древна Персия Бахрам или Бехрам! Съответно на това,името Аврам (Абрам,Ибрям и пр.) означава Ахрам (Бахрам) и Брахма (с рокади на звуците). Така че пра-евреите явно са имали допир до бога Дионис в град Ур (Бер) по време на неговото придвижване на изток към Индия,и разбира се са го признавали за свой цар,а по-късно и за свой прародител! И за да не стават недоразумения с неговото "гръцко" име,ще дам неговото тълкувание по-долу за да се разбере,че и то е Тракийско (Българско),а не гръцко. Понеже:
3А. Дионис (Дивонисус,Дивонис)= Диво-нис (Диво-маш,Дево-мъж),т.е.- Бога-мъж (Мъжът на Богинята-майка,отъждествяван с бога-гръмовержец Юпитер,сиреч с Бога на гърма. В потвърждение на това тълкувание се явява любимото на Тракийските Дионисови жреци име Вологес (Воломаш,Велемъж,Великия мъж),което е друг епитет на бога-цар Дионис (Богът-баща,гръмовержеца Юпитер). Затова той е отъждествяван и с бога Хермес (Меркурий),за когото Херодот твърди,че всички Тракийски царе изкарвали произхода си от него! Че това наистина е така разбираме когато видим,че "германският" бог Один (Юпитер) е отъждествяван с Хермес,а върховния бог на Келтите според Юлий Цезар е бил Меркурий (Меркарий- Богът който се мери (прицелва) с лъка и стрелите си и замерва хората със стрелите (с мълниите) си. Съответно на това името Хермес (Гермес) означава Гермеж (Гърмеж),а това,че Хермес е бил наистина много популярен Български а не гръцки или някакъв друг бог си личи от имена като Герман (имали сме патриарх Герман и много популярен светец св. Герман!),Джерман,Карман (Калман,Караман,Калиман,Коломан и пр.),Кермен,Гърмен,Перхун (Перун,Перкун) и пр. Затова популярен гръкомакедонски творец и божествен персонаж от Египет,живял по времето на Птолемеите,носи Българското име Хермес (Гермес) Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ,сиреч- Тройна гръмотевица,Трикратен гръм в рамките на една и съща мълния).
А езическият Господ-Бог: онзи който изгонва Адам и Ева от Рая (Раза,Ръза т.е. Хръза или Слънчевите селения) е Богът-Творец и Богът на Небето,отъждествяван често с Юпитер. Затова свещен цвят на планетата (на бога) Юпитер е синият цвят (цветът на небето и морето,т.е. на водите донесени от бурите),а зад изгонването на Адам от Рая се крие прадревната вяра в онзи бог,който праща мълниите (небесните огньове) на земята.
След всички тези уточнения и разяснения окончателно става ясно,че персонажите от еврейската митология са несъмнени наследници на богове и персонажи от древно-Българската (Барбарската,Баргарската) митология,макар и представени в леко изопачен вид,което е било закономерно при намесата на индоевропеизирания семитски език при техните произношения. Така изведнъж става ясно,че Сара (жената на Авраам) е всъщност гръцката Хера (жената на Юпитер),но също и Българската Вера (Богинята на верността и на семейното огнище),носила още много алтернативни имена като Кера,Гера,Гюра,Кара,Кира,Зара (Зора),Мара,Мира (Михра- жената на бога Михр т.е. на Юпитер),Буря (богиня или бог на ураганите и разрушението),Дора,Дара,Тара,Тера (виж и името на вулкана Тира,чието име се родее с името на "германския" бог на гърма Тор [Таран] и с името на богинята на разрушението,в което вулканът разбира се е твърде голям "специалист"),и т.н.
Бащата на Авраам,носещ името Тара всъщност е Българският Тиро (виж нашата фам. Тирови),наричан понякога Киро и известен на скандинавците под имената Тор и Тир. Имената на братята му също имат древно-Български съответствия:
а) Нахор= Нагол (с прех. Х-Г,Р-Л),Нягол (Нягул,Небул,Небар [Небесен] и пр.),което произлиза от името на Бога на небето.
б) Аран (Харан)= Арон,Харон,Хирон,Каран,Керим,Карим,Горан,Борян (Бурян,Бурьен= Бурен),Буран (виж името на с. Бураново,което може да се тълкува и като Сборяново,но всъщност е във връзка с имена като Баланово,Беляново,Пириново и др.),Берон,Уран и пр.
Доводите и доказателствата по тази тема могат при нужда да се увеличат многократно,но ще се въздържим да направим това,за да не излизаме много от рамките на научно-популярното и да не навлизаме в областта на сухия чисто научен материал,понеже това засега не е необходимо. От приведените примери става ясно едно: че братята евреи,колкото и да им се иска да са древни,не са по-древни от нашия народ. Тяхната възраст може да се изтегли по научни данни най-много до 1200-1300 г. пр.Хр. а по митологични- до 1700-2000 год. пр.Хр.,докато строго научните данни за възрастта на нашия народ в момента достигат цифрата от 5-6000 г.пр.Хр.,да не говорим за митологичните! Която възраст може да нарастне още в течение на проучванията,макар че лично аз се съмнявам в това.
Поводите ни да бъдем горди с това че сме Българи са хиляди,и ние не бива да пренебрегваме нито един. Нашето бъдеще зависи от нашето самочувствие,което може да се изкове единствено в училище,чрез строго провеждано и контролирано от властите просвещение и патриотично възпитание,без което народът ни е обречен. Но Българинът не се е предал на неволите с хиляди години,няма да се предаде и сега! Затова трябва всички ние да работим за всеобщото просвещение на народа ни,да го запознаваме с аспектите и подробностите от неговото славно минало и да повдигаме духа му,за да достигнем отново онези висини,до които са се добрали нашите деди: Царете-Богове,почитани и уважавани дори и днес по целия свят!
Добре известният от "Стария завет" еврейски патриарх и пръв пророк Авраам е живял,както днес се смята,ок. XXI или XVI в.пр.Хр.,но не може да се нарече "пръв евреин",понеже по негово време в нито една древна хроника не са споменати евреите. Ако се позовем на еврейската праистория,писана лично от еврейския историк Йосиф Флавий (I в.сл.Хр.),евреите произлизат от "племето" Хиксоси,първи данни за които намираме в египетски документи от XVII-XVI в.пр.Хр. и в такъв смисъл втората дата за живота и "делото" на Авраам е по-коректна от първата. За това,че Хиксосите са роднини или предци на евреите говорят техните имена- Яков,Ианнас (Йонас),Ассис (Исус,Азис) и пр.,както и съдбата им- след краха на тяхното царство много хиксоси биват поробени от египтяните,с което се слага началото на онова робство,от което Мойсей освобождава евреите. Това роднинство се потвърждава от сведенията на гръко-египетския историк Манетон,който пише,че Хиксосите (известни още под имената Хека-Касут т.е. Касит,Хикаи-Хасут и Хека-Шасу) са "финикийци" и "азиатци". С това той е искал да покаже,че те са роднини на племената Пуни (Хуни) и Ази (Аси,Узи,Мизи),попаднали в Близкия изток не като коренно население разбира се,а като завоеватели и колонизатори. И наистина- имената на някои техни фараони (Апер-Анати,Апахнан и пр.) произлизат от името на Угаритската (Бугаритската) богиня-майка Анат (Нанат= Нана,Нона,Мама),
наричана още Инана (Юнона). Хиксосите предпочитали до попадането си в Египет да пишат на клинопис,а част от пра-евреите са смятани за близки до група племена от североизточна Месопотамия,наричащи себе си Хабиру (Куберу- бел.моя,т.е.- потомци на бога Кубер) и смятани за роднини на Хуритите (Кюрдите).
Сегашната ни цел обаче не е да изясняваме етногенезата на древните евреи,макар че и с нея би могло да се заемем в някоя от следващите статии,а да установим истинския произход на езическите имена,носени от Адам,Ева и Авраам. Наблюденията сочат,че в обществата от Бронзовата ера е било изключено митологията да няма връзка с религията и че буквално всички митологични фигури от онова време носят имена на езически богове- точно както нашите езически князе. Това,че древните евреи не са били монотеисти отдавна не е тайна- те са вярвали в богове като Мамон (Амон),Бел (Бял,Белия- епитет на Слънчевия бог),Адонай (О`Данай,Адонис~Даонис,Дионис) и пр. Така че вероятността посочените горе имена да са персонажи от Тракийската (Българската) езическа митология е почти 100 процентова- още повече,че те нямат безспорна етимология в езика иврит (еврич,евреич). Днешните учени трескаво издирват техните "преводи" и съответствия в този език но се оказва,че там няма надеждно обяснение на посочените имена и затова те биват обяснявани приблизително,по смисъл,по бегло подобие или като нарицателни без да може да се открие ключът,който разяснява буквалното им значение във всички техни аспекти. Ето как учените-евреисти обясняваха тези имена досега:
1. Адам- повърхностни подобия в езика иврит дават някакво основание на учените да твърдят или по-скоро да предполагат,че може да означава "земя","пръст","глина","кръв","червен" и пр. Тези обяснения обаче са твърде условни и неубедителни,понеже в Библията името е споменато като съществително,а граматичната му форма налага на част от учените да считат,че то е глагол в мъжки род! Сиреч: объркването по въпроса е пълно!
2. Ева- "живот" според тълкуванието в иврит.
3. Авраам (в началото носил името Аврам)- досегашните специалисти му придават значения в иврит като "Велик баща","Възвишен отец" или "Баща на множество" без да уточняват,че всъщност се касае не за буквален,а за приблизителен нарицателен "превод" по смисъл,какъвто правят и турците,наричайки Агамемнон "Ага Мемнун" и "Ага Мюмюн".
Цялото това объркване,какафония и схоластичен "научен" безпорядък налагат намесата на "Анализа",за да се сложи най-после някакъв ред и да се изясни истинското значение на въпросните три имена. И както може да се очаква,неговите тълкувания откриват точните съответствия и буквалното им значение в древния Тракийски (Архаичния Български) език,които са следните:
1. Адам= Адин (Един,Той Единствения),което е епитет на Бога-Баща Юпитер,пастира на боговете. В "германската" (скандинавската) митология той е известен като Один (върховният бог,асоцииран с Юпитер и наричан още Тундор т.е. Тандър [гръм] и Тудор),а в Българската- като Огин (Бог на огъня) и Богин (Онзи,който ни е пратен от Бога). И наистина- древните огньове до момента,в който е открита технологията за
добиването на огъня,са разпалвани единствено и само от мълниите,които се раждат на небето (при Твореца) и свършват ("загиват") на земята,а това е именно описаната в "Стария завет" съдба на самия Адам! Така че съвпадението между него и богът на огъня у древните Българи е пълно! От името на този бог произлизат множество наши и чужди имена като Бодин,Божин,Божан,Огнян (Огньен,Огнен),Вотан (Воден- бог на дъжда,бурите и плодородието),Фидан,Вадим,Виден (виж фам. Виденови),Китан,Китен,Седан,Зидан,Витан,Метин,Атон и пр.
2. Ева= Жева (Жива),т.е.- това е името на Богинята на живота,която при едни племена е била считана за мъжки бог,а при други- за женски,но това се обяснява от легендата за Ганимед (Катамит),който понякога е изпълнявал длъжността "жена" на Юпитер. Другите й имена съответно са Шива,Дива (виж Самодива~Саможива),Сива,Йова,Дева и пр.- сиреч: Йовината (Юпитеровата) невеста. От там идва несъмнено и думата Жина (Жена),т.е.- родена от Ева (Дева),Дарителка на живот. В езическата митология това е Богинята-майка,жената на Бога-баща,докато при евреите е нейният човешки аналог в плът и кръв,дъщерята на Богинята-майка,сиреч: Жената-майка или онази,която ражда деца! Което значи,че в този случай евреите са запазили названието във форма,която е най-близка до неговия първообраз.
3. Авраам (Абрахам,Ибрахим,Аврам,Ибрям и пр.)= О`Брахам (О`Брахъм,О`Брахма) или направо Брахма (без "протезата")! Каква изненада! Досега с пълно право сме считали,че пълногласното произношение на всяко едно име или дума е най-близко до истината,и в случая това се оказва точно така! Но кой е Брахма? Това е един от върховните богове в индоарийската митология- Брама или Рама,наричан още Хрома (Хромий= Хромият),Бромий,Крума (Крумъ) и Гръма (Гръмъ),сиреч- Бога на гърма или Бога Дионис! Другото еврейско име на същия бог- Адонай (Адонис,Даонис= Дионис и О`Данай) също предполага да му е сложена "протеза",но както виждаме то е образувано чрез вътресричкови рокади и само имитира наличието на "протеза". Знаем от "гръцката" митология,че Тракийският цар Дионис,чиито дела го превръщат в бог,е завоювал Индия (а вероятно и Китай,Монголия,Тибет,Сибир,Персия и пр.),наложил на местните диви племена нови порядки,цивилизация,държава и нов пантеон,начело на който поставил себе си под имената Брахма,Брама и Рама,след което се оттеглил до края на живота си в Бактрия сиреч в Балхара (Балгара)! С други думи: Абрахам (Ибрахим,О`Брахъм,О`Брахма) е не кой да е,а Тракийския цар Дионис,който преди да стигне Индия се е подвизавал в земите на Месопотамия и Персия! За родно място на еврейския Авраам се сочи шумерският град Ур,чието име на Български означава Ер (Бер,Вар) и Бел (Бял)- виж аналозите Берово,Варна,Белово,Белица и пр.,сиреч: той или е в прекия и в преносния смисъл самия Дионис,или е негов пряк последовател и наследник,като първото е много по-вероятно от второто,понеже Дионис е отъждествяван не само с бога на Гърма,но и с бога на войната Марс,наричан в древна Персия Бахрам или Бехрам! Съответно на това,името Аврам (Абрам,Ибрям и пр.) означава Ахрам (Бахрам) и Брахма (с рокади на звуците). Така че пра-евреите явно са имали допир до бога Дионис в град Ур (Бер) по време на неговото придвижване на изток към Индия,и разбира се са го признавали за свой цар,а по-късно и за свой прародител! И за да не стават недоразумения с неговото "гръцко" име,ще дам неговото тълкувание по-долу за да се разбере,че и то е Тракийско (Българско),а не гръцко. Понеже:
3А. Дионис (Дивонисус,Дивонис)= Диво-нис (Диво-маш,Дево-мъж),т.е.- Бога-мъж (Мъжът на Богинята-майка,отъждествяван с бога-гръмовержец Юпитер,сиреч с Бога на гърма. В потвърждение на това тълкувание се явява любимото на Тракийските Дионисови жреци име Вологес (Воломаш,Велемъж,Великия мъж),което е друг епитет на бога-цар Дионис (Богът-баща,гръмовержеца Юпитер). Затова той е отъждествяван и с бога Хермес (Меркурий),за когото Херодот твърди,че всички Тракийски царе изкарвали произхода си от него! Че това наистина е така разбираме когато видим,че "германският" бог Один (Юпитер) е отъждествяван с Хермес,а върховния бог на Келтите според Юлий Цезар е бил Меркурий (Меркарий- Богът който се мери (прицелва) с лъка и стрелите си и замерва хората със стрелите (с мълниите) си. Съответно на това името Хермес (Гермес) означава Гермеж (Гърмеж),а това,че Хермес е бил наистина много популярен Български а не гръцки или някакъв друг бог си личи от имена като Герман (имали сме патриарх Герман и много популярен светец св. Герман!),Джерман,Карман (Калман,Караман,Калиман,Коломан и пр.),Кермен,Гърмен,Перхун (Перун,Перкун) и пр. Затова популярен гръкомакедонски творец и божествен персонаж от Египет,живял по времето на Птолемеите,носи Българското име Хермес (Гермес) Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ,сиреч- Тройна гръмотевица,Трикратен гръм в рамките на една и съща мълния).
А езическият Господ-Бог: онзи който изгонва Адам и Ева от Рая (Раза,Ръза т.е. Хръза или Слънчевите селения) е Богът-Творец и Богът на Небето,отъждествяван често с Юпитер. Затова свещен цвят на планетата (на бога) Юпитер е синият цвят (цветът на небето и морето,т.е. на водите донесени от бурите),а зад изгонването на Адам от Рая се крие прадревната вяра в онзи бог,който праща мълниите (небесните огньове) на земята.
След всички тези уточнения и разяснения окончателно става ясно,че персонажите от еврейската митология са несъмнени наследници на богове и персонажи от древно-Българската (Барбарската,Баргарската) митология,макар и представени в леко изопачен вид,което е било закономерно при намесата на индоевропеизирания семитски език при техните произношения. Така изведнъж става ясно,че Сара (жената на Авраам) е всъщност гръцката Хера (жената на Юпитер),но също и Българската Вера (Богинята на верността и на семейното огнище),носила още много алтернативни имена като Кера,Гера,Гюра,Кара,Кира,Зара (Зора),Мара,Мира (Михра- жената на бога Михр т.е. на Юпитер),Буря (богиня или бог на ураганите и разрушението),Дора,Дара,Тара,Тера (виж и името на вулкана Тира,чието име се родее с името на "германския" бог на гърма Тор [Таран] и с името на богинята на разрушението,в което вулканът разбира се е твърде голям "специалист"),и т.н.
Бащата на Авраам,носещ името Тара всъщност е Българският Тиро (виж нашата фам. Тирови),наричан понякога Киро и известен на скандинавците под имената Тор и Тир. Имената на братята му също имат древно-Български съответствия:
а) Нахор= Нагол (с прех. Х-Г,Р-Л),Нягол (Нягул,Небул,Небар [Небесен] и пр.),което произлиза от името на Бога на небето.
б) Аран (Харан)= Арон,Харон,Хирон,Каран,Керим,Карим,Горан,Борян (Бурян,Бурьен= Бурен),Буран (виж името на с. Бураново,което може да се тълкува и като Сборяново,но всъщност е във връзка с имена като Баланово,Беляново,Пириново и др.),Берон,Уран и пр.
Доводите и доказателствата по тази тема могат при нужда да се увеличат многократно,но ще се въздържим да направим това,за да не излизаме много от рамките на научно-популярното и да не навлизаме в областта на сухия чисто научен материал,понеже това засега не е необходимо. От приведените примери става ясно едно: че братята евреи,колкото и да им се иска да са древни,не са по-древни от нашия народ. Тяхната възраст може да се изтегли по научни данни най-много до 1200-1300 г. пр.Хр. а по митологични- до 1700-2000 год. пр.Хр.,докато строго научните данни за възрастта на нашия народ в момента достигат цифрата от 5-6000 г.пр.Хр.,да не говорим за митологичните! Която възраст може да нарастне още в течение на проучванията,макар че лично аз се съмнявам в това.
Поводите ни да бъдем горди с това че сме Българи са хиляди,и ние не бива да пренебрегваме нито един. Нашето бъдеще зависи от нашето самочувствие,което може да се изкове единствено в училище,чрез строго провеждано и контролирано от властите просвещение и патриотично възпитание,без което народът ни е обречен. Но Българинът не се е предал на неволите с хиляди години,няма да се предаде и сега! Затова трябва всички ние да работим за всеобщото просвещение на народа ни,да го запознаваме с аспектите и подробностите от неговото славно минало и да повдигаме духа му,за да достигнем отново онези висини,до които са се добрали нашите деди: Царете-Богове,почитани и уважавани дори и днес по целия свят!
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69