Заплакал ми Орешарски,
заплакал и занареждал:
„Кой ми Делян натресе,
та ми властта разтресе,
дали Местан лукави
или Сергей гламави?
Къде ми бяха акъла,
акъла още очите,
да видя, да се усетя,
че ще ми скъси мандата,
че ще ми стъпче рейтинга?
Че ще изкара хората,
по улици и площади,
да крещят-викат Оставка,
а той ще си прави Lafka
и ще си трупа парите,
парите – милионите?“
Кога Орешарски плачеше,
Бареков му сълзи сбираше
и си лице миеше.
Първанов хоро виеше,
Сергей за носа водеше.
Борисов сметки правеше,
Радан отзад заничаше.
Волен на воля крещеше,
Росен се тъпо хилеше.
Местан сеир гледаше
и на Доган думаше:
„Догане пиле шарено,
Догане баш агентино,
добре, че бяхме в ДС-то,
да си оправим бъдещето,
да си потулим миналото,
да ни повярват Станишев,
Станишев и Орешарски,
че ще се държим по другарски.“