Ето едно мнение за състоянието на руското общество в момента - мнение не от втора и трета ръка, манипулирано и изопачено до неузнаваемост от българския журналистически слугинаж; а взето от самия център на събитията...
РУСИЯ Е В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА
проф. Валентин Катасонов
Професор в Катедрата по международни финанси на Московския държавен университет, доктор на икономическите науки. През 1991-93 гг. - член на Консултативния съвет към президента на Европейската банка за реконструкция и развитие.
Против Русия вече много години се води информационна война. Един от важните похвати в тази война е подмяната на едни думи и смисли с други думи и смисли. Това добре се вижда чрез примера на информационното отразяване на събитията в Украйна.
Ключовите думи на сегашния момент.
Това, което се случи в Украйна в края на февруари 2014 г. журналисти, политици, представители на експертната общност наричат по различен начин. Най-често се използват термини като „преврат“, „революция“, „заграбване на властта“. При това едни може да оценяват тези събития положително, други - отрицателно.
Но използват едни и същи думи.
Никой не спори, че в Украйна действително са извършени „преврат“ и „заграбване на властта“ от дясно-радикални сили. Но трябва да се вникне какво всъщност се крие зад тази „революция“. Всевъзможни медии подробно описват „дърветата“ - тоест, конкретните събития на „майдана“, в отделни градове и области на Украйна. Но рядко показват „гората“ - с други думи, нямат особено желание да оценят събитията в геополитически контекст.
А за описание на „гората“ ключови се явяват следните думи.
Интервенция.
Тоест: нахлуване на противник на територията на Украйна. Противник в случая е Западът или, по-точно, управляващите кръгове на Запада и водещите страни в Европа, влизащи във военно-политическия блок НАТО. Ние сме свикнали, че интервенция - това е нахлуване на войски на чужда територия. Но днес интервенцията често има съвсем други форми.
Преди всичко, това е проникването на чужда на територия от страна на специалните служби, които създават свои резидентури и други „опорни точки“. Вербуване и създаване на обширни агентурни мрежи. Военна подготовка на вербуваните лица. Създаване на „пета колона“ в държавния апарат на чуждата страна. Служителката на Държавния департамент на САЩ Виктория Нуланд без никакво стеснение заяви, че САЩ са похарчили 5 милиарда долара за такава „тиха интервенция“ в Украйна. И това, без да се смятат огромните суми, които Западът принуждава да харчат украинските олигарси - негови твърде ефективни марионетки и удобни „кесии“.
Окупация.
Това е вече резултатът от интервенцията. Установяването на ефективен контрол върху територията, икономиката, медиите, населението на страната. След февруарския „майдан“ започна окончателната фаза на окупацията. За целта се използва „офшорната аристокрация“ на Украйна в лицето на новоизпечените олигарси - Р. Ахметов, Коломойски и др.
Война.
Война против кого? Против Украйна? Но там тя вече завършва. Украйна вече е окупирана. Остават само операции против отделни групи, които е прието да се наричат „партизани“. Но това не е дори война, а просто така, нещо от типа на „антитерористическите операции“.
Всъщност, става дума за война срещу Русия.
Именно заради това и в значителна степен беше организиран спектакълът в Украйна под заглавието „Смяна на властта“. Виктор Янукович се оказа не много ефективен агент на Запада и не съумя да изпълни възложената му задача: да подпише договор за влизане на Украйна в НАТО. А новата власт, в лицето на такива дресирани морски свинчета като Турчинов и Яценюк, ще надращи подписите си, без да гледа. И Русия ще се окаже в прегръдката на НАТО.
Нито САЩ, нито морските свинчета се интересуват, че такива решения се подготвят дълго и си имат процедури. Решаваща ще бъде „политическата целесъобразност“, заради която може да се забрави за такива глупости като конституция и международно право. Прогнозите-опасение на трезвите руски експерти започват да се сбъдват пред очите ни. Във Върховната Рада на Украйна се подготвя законопроект „За внасяне на промени в някои закони на Украйна (относно осигуряването и гарантирането на нацоналната сигурност на Украйна)“. Той предвижда отказ на Украйна от принципа за неучастие във военни блокове и директно предполага влизането на страната в НАТО. При сегашното разположение на силите в Радата този проект може твърде бързо да се превърне в закон.
В резултат още преди началото на лятото до границите на Русия може да се озоват дивизии на НАТО, на които ще придадат за подкрепа формирования на местните бандеровци. Впрочем, защо пък „до границите“? Та още сега през руско-украинската граница на руска територия влизат лица, които изпълняват специални задачи на НАТО. Както е казано, разузнавачите първи влизат в боя...
А в плановете на НАТО за по-дълъг период от време са налице и интервенция, и окупация на Русия. Ето защо ключова дума за нас трябва да стане думата „война“. Ние сме свикнали, че войната се обявява. Така, както старомодният Хитлер ни обяви гръмогласно война на 22 юни 1941 г. (обявяването е било прочетено по радиото от Гьобелс).
Но сега са други времена. Никой не се кани да обявява официално войната. Човек трябва сам да чувства заплахата от война, а още повече - самата война. За съжаление, през дългите години, в които нашето общество се намираше в атмосфера на „либерализъм“ и „демокрация“, природните рецептори за възприемане на военна заплаха престанаха да работят - както тези на обикновените граждани, така и на хората, които държат кормилото на държавата.
Военната заплаха е сред ключовите принципи в управлението на една държава. Популярна е фразата: „На война като на война“. Днес, в този момент, срещу Русия се води необявена, но очевидна и твърде опасна война. Война, която заплашва живота на милиони хора - не само граждани на Украйна, но и на Руската федерация. А в условията на война във всяка страна започват да действат определени принципи за организиране и поведение, създадени от многовековния опит на човечеството.
Например, принципът на мобилизацията - икономическа, военна, информационна. Руското общество продължава да се намира в състояние на либерална отпуснатост. Не се наблюдават никакви признаци на мобилизация. Всичко потъва в безкрайните препирни на руските политици и ток-шоута с участието на депутати. На „майдана“ започва изключително важен акт на война против Русия - а руските медии по същото време се опитват да заразят всички жители на Русия с „атмосферата на олимпийския празник“ в Сочи.
А виж, Сталин преди войната не е имал време за ток-шоу и олимпиади. Провеждал от сутрин до вечер напрегнати работни срещи, по време на които се решавали въпроси за военното производство, транспорта, преместването на армиите и въоръженията, и прехвърлянето на предприятията в източната част на страната, създаването на стратегически резерви и т. н.
Принципът на секретността става твърде важен. Само в кошмарен сън може някому да се привиди как Сталин със своите мнистри, генерали и конструктори обсъжда въпросите на отбраната и подготовката на военни операции пред камерите и микрофоните на журналистите. Защо, например, нашите сенатори обсъждат въпроса да дадат ли на Президента пълномощия да конфискува имущество, сметки и други активи на чуждестранни банки на територията на Русия? Трябва просто му ги дадат, без никакъв шум. Впрочем, и предишното решение на Съвета на федерацията да му се даде право да използва въоръжените сили за защита на нашите съграждани и интереси в Украйна можеше да бъде прието без никакъв шум, като му се постави гриф „секретно“. А сега остава чувството, че „народните избраници“ не решават сериозни военни и политически въпроси, а се занимават с пи-ар.
Принципът на внезапност. Да вземем за пример пак решенията за възможност да се използват руски въоръжени сили в Украйна. Такова използване е ефективно, когато е внезапно. Тръбейки за решението на Съвета на федерацията, изгубихме тази възможност. Моето лично мнение е, че на 1 март трябваше чисто и просто да прехвърлим наши въоръжени сили в Крим (а може би и в източните райони на Украйна), и после вече да говорим за решението на Съвета на федерацията. Каруцата се оказа пред коня.
Друг пример. Възможното конфискуване на чуждестранни активи в Русия. Та отначало „подгответе въпроса“, вземете в условията на конфиденциалност решение за предоставяне на пълномощия на президента - а после вече Президентът да обявява такова конфискуване. А то сега какво стана? Чуждестранният инвеститор е предупреден. Той дори не е инвеститор, а спекулант, който спи с приготвените си куфари (с валута) под леглото. И след такива изявления просто се изнизва по тъмна доба от страната. При това, обезценявайки рублата.
Русия няма право да бъде „отпусната“. Събитията в Украйна показаха много неща, които не може да се видят в нормална ситуация. В частност, демонстрираха неготовността на нашите управленци за войната, която много скоро ще чука на вратата ни. Това отчасти може да се обясни със загуба на професионални навици, отчасти с небрежно отношение към държавата и своите задължения, а отчасти и с пряко, съзнателно вредителство.
Впрочем, народът е не по-малко отпуснат. И особено младежите. Те отдавна се възпитават в консуматорско отношение към живота, в дух на хедонизъм, егоизъм и егоцентризъм. Между другото, дали е случайно, че пикът на събития в Украйна съвпадна с Великите пости? Известно е, че постите не са просто ритуално ограничаване на храненето, а най-простото упражнение на човешката воля в Християнството. Способността да се откажеш от някои удоволствия, да се откъснеш от развлеченията и излишествата, да се мобилизираш в името на висши цели. Това са разбирали много добре такива хора като Суворов, Ушаков, Скобелев. Като истински Христови воини те постели, молели се и печелели сражения в най-трудни ситуации.
Ако продължим и занапред с това умствено-физическо отпускане, може да се озовем в положението на „демократична“ Франция образец 1940 г. Тогава войските на хитлерова Германия за малко повече от месец окупирали по-голямата част от нея. Просто защото Франция била „отпусната“.
А повишаване на готовността за война може поне отчасти да се постигне, ако започнем да използваме правилните думи за описване на днешните събития в Украйна.
Източник:www.ruskline.ru
Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право. Разрешава се препубликуването му
изцяло или отчасти
САМО с посочване на преводача
и линк КЪМ ПРЕВОДА.
И България е в състояние на война,макар че май не го разбра!И май че я загуби! Н.М.
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69