Постинг
22.12.2014 06:08 -
Само нежелание или простотия до шия, могат да са ограниченията да си купи човек компютър и да си плати нета.
Много пъти в последните две десетилетия и половина се чуват едни и същи приказки. Няма пари.
Спомням си тежките години на прехода от социализъм към капиталсоциализъм. Спомням си първият лаптоп, който си купих. Беше First International, тайвански и струваше 1600 долара. Имаше смешни характеристики, а нетът тогава беше познат само на секретните лаборатории на военните на САЩ. Използвах този компютър като по-добрата технология от пишещата машина Бултекс 20, която си беше голяма работа, на фона на онези стари пишещи машини Марица, на които "чаткахме" различни текстове. Беше си революция. Но не и като цена. Тя беше сносна, на фона на цената на другата техника. Когато купувах Бултекс 20, през 1988г. тя струваше 1500 лева. Толкова струваше един български цветен телевизор с кинескоп на Тошиба или около 500 долара в американски пари. В заплати ми струваше около 6 заплати на млад университетски преподавател. Да кажем, че сега един асистент взема към 600 лева заплата. Съпоставимо към сегашните пропорции на цени-заплати, ако бях аспирант или асистент в университет, трябваше да броя 3600 лева за електрическа пишеща машина.
Оттогава мина много време и компютрите "наводниха" света. Преди брояхме хиляди левове за добра машина. Сега тя може да се купи за стотици левове, освен, ако не искате да имате лаптоп с много добри характеристики. Миналата година купихме сървър, който има огромни възможности за някакви си 500 лева. Втора употреба, но нали търсим най-доброто съотношение между цена и качество. Какво искаме повече?
Сега може да се намери втора ръка ПС за 100 лева с доста прилични възможности. Имам информация за пунктове за вторични суровини, които приемат работещи компютри, изхвърлени от фирми и частни лица.
Месечната такса за интернет е на цената на бутилка ракия.
Какво пречи тогава на повечето българи да ползват услугите на нета? Какво пречи да имат истински прозорец към света, а не онези измислени от цензурата "национални" телевизии, които въртят едно и също нещо - "купи си това", "не пропусках онова", измислени новини на измислени агенции, промиване на мозъка, сълзливи турски сериали и елементарна журналистика - колкото искаш.
ПРЕЧИ ИМ НЕЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ УЧАТ И ПРОСТОТИЯТА. ПРЕЧИ ИМ МАНТАЛИТЕТА НА ЖЕРТВИ. ПРЕЧИ ИМ УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЯХ. ПРЕЧИ ИМ ВЪЗПИТАНИЕТО, КЪДЕТО ЖАЖДАТА ЗА ЗНАНИЕ НЕ Е ПРИОРИТЕТ. ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ЛИПСАТА НА ПАРИ НЕ Е ПРИЧИНАТА ЗА КОМПЮТЪРНАТА НЕГРАМОТНОСТ НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
Спомням си тежките години на прехода от социализъм към капиталсоциализъм. Спомням си първият лаптоп, който си купих. Беше First International, тайвански и струваше 1600 долара. Имаше смешни характеристики, а нетът тогава беше познат само на секретните лаборатории на военните на САЩ. Използвах този компютър като по-добрата технология от пишещата машина Бултекс 20, която си беше голяма работа, на фона на онези стари пишещи машини Марица, на които "чаткахме" различни текстове. Беше си революция. Но не и като цена. Тя беше сносна, на фона на цената на другата техника. Когато купувах Бултекс 20, през 1988г. тя струваше 1500 лева. Толкова струваше един български цветен телевизор с кинескоп на Тошиба или около 500 долара в американски пари. В заплати ми струваше около 6 заплати на млад университетски преподавател. Да кажем, че сега един асистент взема към 600 лева заплата. Съпоставимо към сегашните пропорции на цени-заплати, ако бях аспирант или асистент в университет, трябваше да броя 3600 лева за електрическа пишеща машина.
Оттогава мина много време и компютрите "наводниха" света. Преди брояхме хиляди левове за добра машина. Сега тя може да се купи за стотици левове, освен, ако не искате да имате лаптоп с много добри характеристики. Миналата година купихме сървър, който има огромни възможности за някакви си 500 лева. Втора употреба, но нали търсим най-доброто съотношение между цена и качество. Какво искаме повече?
Сега може да се намери втора ръка ПС за 100 лева с доста прилични възможности. Имам информация за пунктове за вторични суровини, които приемат работещи компютри, изхвърлени от фирми и частни лица.
Месечната такса за интернет е на цената на бутилка ракия.
Какво пречи тогава на повечето българи да ползват услугите на нета? Какво пречи да имат истински прозорец към света, а не онези измислени от цензурата "национални" телевизии, които въртят едно и също нещо - "купи си това", "не пропусках онова", измислени новини на измислени агенции, промиване на мозъка, сълзливи турски сериали и елементарна журналистика - колкото искаш.
ПРЕЧИ ИМ НЕЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ УЧАТ И ПРОСТОТИЯТА. ПРЕЧИ ИМ МАНТАЛИТЕТА НА ЖЕРТВИ. ПРЕЧИ ИМ УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЯХ. ПРЕЧИ ИМ ВЪЗПИТАНИЕТО, КЪДЕТО ЖАЖДАТА ЗА ЗНАНИЕ НЕ Е ПРИОРИТЕТ. ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ЛИПСАТА НА ПАРИ НЕ Е ПРИЧИНАТА ЗА КОМПЮТЪРНАТА НЕГРАМОТНОСТ НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
Учтиви идилци от Дон в Париж
Розоварна Дамасцена и Павел баня
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Розоварна Дамасцена и Павел баня
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2406