В навечерието на 24 Май - за мен най-българският празник, на фона на случващото се от години в моята Родина, ме налягат рошави, но не палаво рошави, а грозно невчесани мисли.
Защо загубихме възможността да ползваме силата на Словото, защо допуснахме и все още търпим безкнижници да определят съдбините ни, защо и как стигнахме до тук войнстващият примитивизъм да стане норма на поведение, а скоро и неадмирирането му да бъде наказвано.
И после се гневим, че децата ни били неграмотни, без амбиции да се развиват чрез учене и упорит труд.
Е, как да бъдем убедителни пред тях, че това е начинът, а не постоянното ръкопляскане и придихание пред глупостта и арогантността.
Не, скъпи мои сънародници, обречени сме на загиване, ако не изведем силата на Словото отново напред, ако начело не застанат смели, образовани и обичащи България и народа си ВОДАЧИ!
Аз обичам Родината си, обичам народа си и искам бъдеще за децата и внуците си ТУК 
Цветеслава Гълъбова
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
