Годината е 2008-ма, анти-капиталистът Енрик Дюран(Испания) изтегля 492 000 € от 39 различни финансови институции без какъвто и да било замисъл или надежда да ги върне. Но както може да се очаква от един активист срещу капитализмът, той не ги похарчва за кухненски уреди и високотехнологични фризбита – вместо това ги инвестира в каузи свързани с борбата срещу системата, както и в „Криси“ – безплатен вестник, описващ какво е направил, защо и как другите могат да направят същото.

Този смел акт в стил Робин Худ, го превръща в герой само за една нощ, проблемът с такива герои при неизяснени законови средства, разбира се привлича вниманието на полицията, която го арестува. Енрик прекарва два месеца в затвора през 2011-та и бива освободен чакащ процес, насрочен по-рано този месец. Минималната му присъда – 8 години, което до някъде обяснява, отказът му да се яви на първите дати за процеса, довеждайки отново до издаване на заповед за ареста му.

Опитвах да взема интервю от Енрик вече няколко години, но това, че го преследват четиринайсет финансови институции с нескритото желание да го осъдят за незаконно присвояване, някакси го бяха превърнали в трудно откриваем пич. След безбройни имейли в крайна сметка успяхме да насрочим дата за интервю по Скайп. То разбира се се отложи с около три часа, но предполагам, че когато се опитваш да събориш капиталистическата система, времето ти не протича, както при всички останали. Когато в крайна сметка започнахме да чатим, разговаряхме за преебаването на банки, теорията му за гражданско неподчинение и последният му проект – изграждането на напълно автономен град в покрайнините на Барселона.

Здравей Енрик, как върви съдебния процес?
Енрик: Съдът прие оставката на моят адвокат на 13-ти февруари, после ми казаха, че трябва да се явя пак на 18-ти, но аз не отидох. И сега не е ясно, дали могат да продължат делото, защото нямам адвокат и ще бъде срещу правата ми, ако делото продължи.

Разбирам. Нека се върнем в началото, занимаваш се с активизъм от 2000-та. Кое предизвика интереса ти към финансовата система?
Ами в онова време, бях част от движението на антиглобалистите. До 2005-та, четях за енергийната криза, която бе свързана с финансовата система. Осъзнах, че не само, че системата не бе желана, но и, че не може да продължава по този начин. Това вдъхнови този акт на неподчинение – да вземам пари от банките и да ги инвестирам в анти-капиталистични проекти.

Един вид ти си предусетил връзката между финансовата система, политиката, мултинационалните компании и правителствата, във време в което тя все още не е била ясна за много хора. Какво те накара да разбереш, че не просто някаква част от системата не работи, а че цялата система свързваща тези аспекти е сгрешена?
Това се случи през 2000-та, когато се борехме срещу Международния Валутен Фонд и Световната Банка, тогава разбрахме, че е глобално нещо. Това, което не ни беше ясно, обаче бе, че системата щеше да се разруши сама. Ние смятахме, че ние трябва да я накараме да се провали, не осъзнавахме, че тя щеше да се срути от самосебе си.

А изтеглянето на всички тези кредити беше ли демонстрация на това, как може да се възползва човек от системата?
То беше много неща, но имаше две основни цели: Едната бе да се направи обществено достояние, че системата не е устойчива, а другото бе да се покаже, че можем да бъдем непокорни и смели, че имаме силата за това. Когато започнах всичко това, бях вдъхновен от исторически личности, като Ганди и смятах, че е важно да върнем такива действия в 21-ви век. Искахме да използваме парите за проект, който да докаже, че има възможност и за други методи освен капитализма.

Как би описал всекидневния процес на ходене до банки и искане на кредити?
Той беше между лятото на 2005-та и 2008-ма, почти три години. Научих как работи кредитиращата им система и каква е информацията, на която банките разчитат за отпускане на кредити. Научих за капаните им и как да ги заобикалям. Първоначално бях одобряван веднъж на три иска за заем, в края взимах девет от десет. Например една от вратичките в системата бе, че Банката на Испания споделяше информация с другите банки само за кредити надвишаващи 6000 €. Затова правих искания само под тази сума, за около две години, като движих средствата без банката да контролира действията ми.

Имаше ли момент, в който си каза: „Мамка му, имам супер много пари?“ или просто инвестираше всичко на момента?
Инвестирах всичко. Никога не съм имал повече от 50 000 € в някакъв момент. Всичко се харчеше за различни проекти.

Не си разкрил, нито един от тези проекти, в които си инвестирал, но чувал ли си някой от тях да е под съдебно разследване, заради твоя инвестиция?
Не, не съм. Всъщност се оказа доста ясно, че на банките изобщо не им пука къде са отишли парите. До сега няма никакво такова разследване, тъй като всичко е политическо действие и просто искат да репресират мен, а не колектива. Те не искаха да се разчува повече, отколкото се бе разчуло.

Издаваш собствен вестник – „Криси“. Защо реши да разпространиш информацията така, вместо да използваш обичайните медийни канали?
Прекарах доста време в размисъл, как да прокарам историята в обществеността. Исках да я разпространя на възможно най-много хора, но се страхувах от репресии. Затова решихме да използваме част от парите за отпечатване на вестника, а това се оказа едно от най-добрите решения, които сме правили. Медиите разбраха, че този вестник се разпространява на улицата и не желаеха да останат назад от нещо, за което се говори, така че публикуването на наш вестник всъщност успя да помогне за разпространяването на информацията от мейнстрийм пресата.

Ако ти успееш, какъв би бил ефекта? Какъв би бил света?
Ами всъщност, много хора вече го правят инцидентно – не изплащат дълговете и ипотеките си и това срути финансовата система. И то, не толкова заради тези малки кредити и ипотеки, колкото заради големите строителни предприемачи и компании, които не можаха да изплатят дълговете си и банкрутираха. Шансът целият план да стане глобален не е много вероятен, но важно е да се разпространи идеята за малките промени и решения, които могат да помогнат света да се превърне в по-добро място.

Използваш тази фраза: „Предпочитам опасна свобода пред мирно робство.“ Това е в голямата си част отварянето на врата към масово гражданско неподчинение.
Да, смисълът е да действаш целенасочено и както го чувстваш, мислиш за най-правилно, дори властите да ти казват, че е обратното. Това, което би било интересно е да започне дебат за ефективността на системата и да се постави под въпрос и метода на работа на съдебната система. Това е затворническа система, която не помага на никого – нито на жертвите, да не говорим за затворниците или за правителството, които са тези, които трябва да плащат за всичко това. Време е да обмислим и създадем нещо ново, нали?

Имам чувството, че ти си това опитно морско свинче, облечено в динамит, което се опитва да разруши системата и да види дали алтернативите работят.
Важното тук е да създадем друга система от основите. Една отворена система, а не затворена, имам предвид никой да не те задължава да си част от нея. Ние можем да преодолеем всичко имайки тази свобода, да решим как ще работи здравната система, образователната, икономическата, конфликтите и всички останали неща. Ние вече го прилагаме на практика, чрез Каталунския Интегрален Кооператив, както и други съвместни проекти.

Да, сподели повече за КИК.
Това е една асамблея, в която строим обща икономика, организирано потребление, покриваме нужди, организираме всичката работа и установяваме финансови взаимоотношения за подкрепа на нови продуктивни проекти. Имаме инфраструктура, която покрива здравето, живота и основните нужди от храна, транспорт, енергия – всички основни нужди. Най-интересното е, че е на базата на автономията. Това, от което имаме нужда са много дълбоките промени в човешките взаимоотношения – доверието между хората. Вътрешната революция няма нищо общо с промяната на икономическата система, тя е за промяна на всичко, промяна на човека. Говорим за промяна във всеки един аспект на живота.

Би ли приложил тези идеи, чрез политическа партия?
Проблемът с това е, че политическата партийна система противоречи на концепцията на асамблеята. Асамблеята е отворен процес, движен от консенсус. Партийната, политическа система от друга страна се базира на конфронтацията.