Чомски е истински ветеран сред политическите активисти, интелектуалци, учени. Мнението му се чува във всяка страна по света и макар да e вече на 84, той не спира да работи.
Автор на повече от 100 книги, Чомски става популярен през 50-те години като пионер в лингвистиката.
Вие се занимавате с какво ли не, биографията Ви е толкова обширна. Как обяснявате на едно дете какво точно работите?
Ноам Чомски: Занимавам се с много неща, точно така. На първо място работя в университета и съм се посветил на изследователска работа. В тази сфера работя по научни въпроси, правя проучвания, които са свързани с лингвистиката. Трябва да добавя, че в този контекст провеждам и редовни срещи с моите студенти, участвам в семинари, изнасям лекции. От друга страна, имам и още един живот, как да кажа - като обикновено човешко същество - където ме занимават различни проблеми на човешкото развитие, социално-обществени и икономически проблеми, репресията по света, насилието, други световни проблеми, засягащи всички нас. Такива са екологичното разрушение, възможностите за война, насилието, ядрените опасности.
Какво е Вашето обяснение относно събитията в Турция - за какво точно се борят протестиращите? Ако приемем, че Турция стои по-добре икономически от страните от Арабската пролет, това значи ли, че тук става въпрос основно за желание за западен тип демокрация?
Последното нещо, което Западът иска, е демокрация. Вижте арабските страни. Какво би се случило, ако имаме демокрация в страна като Египет например? Все пак това е една от основните страни в Арабския свят. Ако имаше демокрация там, мнението на обществото щеше да влияе на действията на политиците, защото именно това е демокрацията.
А какво е мнението на обществото? Ние сме чували доста за това, знаем много неща за мнението на хората. Ако например се доверим на меродавни изследвания, проведени сред хората в Египет или в Ирак, тогава ще открием, че хората там вярват, че една от големите заплахи за тях са Съединените щати. Също така и Израел. Общо взето в целия регион нагласите са такива. В региона не обичат много и Иран, но съвсем не възприемат Иран като заплаха. И тук трябва да си зададем въпроса какво иска Западът. Дали иска Египет да бъде управляван от политици, които се страхуват от Съединените щати и които възприемат страната като основна заплаха? И от политици, които не смятат, че Иран е заплаха. Очевидно не иска това.
Подобни размишления могат да се приложат и за много други теми. Това, което наричаме Запад, е западният елит, който контролира медийните дискусии, взимането на решения и т.н. Не бих казал, че този елит иска истинска демокрация в собствените си страни. А, от друга страна, хората в САЩ, Турция, Египет - тези хора искат демокрация.
Но обяснете причината за протестите - в Турция икономическата картина е друга, страната изживява относителен икономически растеж.
В Турция протестират и за икономическите политики, за неолибералните политики, които се следват. Политиките естествено са свързани с икономическия растеж, но също така и проблем в Турция е високата концентрация на богатства в определени кръгове; проблем е потъпкването на ценности, които значат нещо за хората. Сега център на протеста е площад Таксим. Този площад е последното обществено място, което е оставено отворено в Истанбул. По-голямата част от останалите места са унищожени. Таксим е място, където хората се срещат. Там се обменят мнения, хората се събират, за да обменят мисли, да дискутират, да се забавляват, да си починат. Вследствие на неолибералните политики на правителството и плановете този площад да бъде унищожен, да бъде заменен с военен музей, мол и джамия, хората казват, че не искат площадът им да бъде превърнат в това.
И тези неща са сравнително отдалечени, различни са от икономическите показатели, от процентния растеж на Брутния вътрешен продукт например. Нещо подобно се случваше и в Египет. Спомням си, че тогава Международният валутен фонд и Световната банка твърдяха, че Египет се справя сравнително добре по икономически показатели, но пък населението не виждаше нещата по този начин. Икономическата стабилност беше съчетана с определен тип репресии и т.н. - все неща, подобни на тези в Турция.
Всъщност в главите на управляващите на тези страни сякаш е запечатано схващането, че едни хора се раждат господари, други слуги на тези господари, а една малка част могат да бъдат и свободни. Така ли функционира светът днес?
Така мислят диктаторите и робовладелците. Няма никаква причина, поради която едно човешко същество да приеме тази идеология. Съжалявам, но се опасявам, че веднага трябва да тръгна.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69