По данни на Международната поземлена коалиция, за десетте години между 2001 и 2010 г. по света са продадени или дадени под дългосрочна аренда 203 млн. хектара, тоест над 2 млн. кв.км., което съответства на площта на Мексико. Около 60% от сделките са осъществени в развиващите се страни, които изпитват трудности с изхранването на населението. От тази площ биха могли да се препитават около 1 млрд. души – приблизително колкото хората на Земята, които днес си лягат гладни.
Огромните инвестиции в селскостопанска земя, които се правят в момента, не си поставят целта да изкоренят глада от света. Те са насочени към производство на продукция от монокултури, която да се изнася. Това става за сметка на местните общности – през последните години стотици хиляди хора са обезземлявани и прогонвани от родната земя, за да се отвори място за големите ниви и за бизнес плановете на инвеститорите.
Правителството на Етиопия към 2011 г. е предоставило на чуждестранни инвеститори поне 3.6 млн. ха. аграрна земя, около половината от тях са в провинция Гамбела. Заради противоречивия си характер огромните инвестиции на няколко индийски корпорации в югозападната част на страната привличат все повече медиен интерес. Известно е, че индийската компания Karaturi Global е сключила с правителството 99-годишен договор за 350 хил. ха. с годишна аренда от 1 долар за хектар. Ще се произвеждат палмово масло, царевица, евентуално рози, както и различни култури за производството на биогорива. Земята е плодородна, климатът топъл, има достатъчно вода благодарение на стичащите се от високите етиопски плата реки. Тоест за индийците сделката е добра. (В самата Индия през последните 30 години от земите им са изместени 60 млн. души – за да дадат път на големи индустриални проекти).
По-сложно е да се каже какво печели правителството на Етиопия. Ехо на западната идеология, то изтъква, че страната се нуждае от валутни приходи и напредък. 85% от обработваемата земя в Етиопия пустеела. Чуждестранните компании, които наемат земята, ще осигурят работни места. Те ще осигурят и пренос на технологии и умения. От началото на 2008 г. се работи по програма за „оселяване”, тоест преместване на разпръснатото в малки селища население в по-големи села за 400 – 500 семейства, където на теория трябва да бъдат предоставени ключовите услуги на цивилизацията – течаща вода, болница, училище. С отделните инвеститори правителството води директни преговори, съществува и централна арендна банка.
В същото време местните хора са поставени в положението на странници в собствената си страна. Документирано е как етиопски военни заплашват и принуждават нежелаещите да се махнат от родното село. Местните не са били компенсирани, те не са били дори попитани дали искат да отстъпят земята си на корпорациите. В Гамбела правителството е преотстъпило наследствената земя на народа ануак, който наброява около 350 хил. души и живее по тези земи от столетия. Неговата земя не пустее, а осигурява на местните жители всичко. Ануак са фермери, за разлика от околните племена: живеят по бреговете на реките и сеят по речните наслаги; правят ниви и в по-високите терени, така че в случай на голямо наводнение или пък суша едната реколта да компенсира загубата на другата. Ловят риба, отглеждат животни и обработват земята. Преместени в нови села, те не знаят как да адаптират поминъка си към новите екологични условия и стават зависими от помощи за храна. Няма нужда да се казва, че в селищата, където са настанявани, липсва всичко, което им е било обещавано, преди да се преместят.
„Нечути гласове” се нарича доклад на американския Институт Оукланд, който разглежда как човешките права на местното население в провинция Гамбела са накърнени от инвестициите в земеделска земя и „оселяването”. Гамбела се превръща в „емблема за борбата на останалите общности в Етиопия, които са насилствено измествани, за да дадат място на големите инвеститори”.
Според това изследване има още една засегната страна (освен инвеститори, правителство и местни жители) от масовото заграбване на земята – и това е Световната банка. Тази институция активно насърчава преотстъпването на земя в развиващия се свят на чужди инвеститори. Поддала се на неолибералната идеология, дори Организацията за храни и селско стопанство на ООН твърди, че да се отдава на богатите земята на бедните е изгодно за всички: win-win ситуация.
Нещата далеч не стоят така: разрушава се поминък на стотици хиляди, които стават зависими от подаяния, за да могат да се нахранят. Екологичните щети са големи, тъй като традиционното земеделие е екстензивно – една нива се обработва няколко години, след което се оставя необработвана между 7 и 10 години – а интензивните монокултури ще увредят качеството на ландшафта, биоразнообразието, включително лекарствените растения, почвите, водите. Хората губят културното си наследство: гробища и свещени места се разорават без никакви задръжки.
Към Световната банка тези дни сочи с пръст и Oxfam – голяма международна организация със седалище във Великобритания, която се бори с бедността и неправдата в света. Банката е увеличила многократно инвестициите си в аграрния сектор: от 2 млрд. долара през 2002 г. до 6 – 8 млрд. долара през 2012 г., посочва се в нов доклад. В същото време от 2008 г. насам местни общности са подали 21 оплаквания срещу инвестиции на СБ, засегнали поземлените им права. Световната банка е нещо повече от голям играч на пазара – тя действа като политически съветник на правителствата в развиващия се свят, а и директно финансира проекти в земя. Oxfam призовава: нека бъде въведен шестмесечен мораториум върху аграрните инвестиции на Световната банка, за да може тя „да приведе в ред своя дом” и след това да се намеси адекватно в явно изкривения пазар. Сходни мораториуми правителствата на Мозамбик и Камбоджа вече наложиха.
Противоречията в Световната банка са особено явни в казуса с палмовото масло. За последните осем години площта, заета с тази култура, се увеличи 8 пъти до 7.8 млн. ха. СБ активно финансира, дори инвестира в плантации с палмово масло, без да отчете, че този вид използване на земята влиза в противоречие със собствените принципи на банката. През 2007 г. жителите на Западен Калимантан се оплакаха на Световната банка, че компания за палмово масло, която СБ подкрепя, е изсякла гората им и ги е изгонила от земите им. Омбудсманът на банката установи, че има сериозни системни проблеми, в резултат на които банковите стандарти са били прекрачени и персоналът е дал невярно заключение, че инвестициите в палмово масло нанасят минимални социални и екологични вреди. Бившият банков директор Робърт Зелик наложи 18 – месечен мораториум, но преди това бяха отпуснати 30 млн. долара на компанията за палмово масло Dinant в Хондурас, където конфликтите за земя дотук са отнели над 60 човешки живота.
„Поземлените ресурси, които вече са под натиск заради промяната в климата, оскъдността на водата и нуждата от консервация на околната среда, ще се търсят все повече за множество икономически предназначения: за улавяне на въглерод, производство на биогорива, дървесина и недървесни горски продукти – и спекулативни инвестиции”, пише Oxfam. От инвестициите в земи в последните 10 години, над 60% са насочени изцяло към производство на продукция за експорт. Вижда се, че най-големите аграрни инвестиции се правят в страни със слабо държавно управление (според World Governance Indicators) – впрочем това някой трябва да го каже на българските медии, когато венцеславят интереса на чуждестранни инвестиционни фондове към българските „пустеещи” земи.
През последните пет години правителството на Либерия е дало под аренда над 30% от територията на страната. В Камбоджа около 60% от обработваемата земя е предоставена на частни компании. Не само Етиопия погазва правата и интересите на традиционно живеещите народи – но от това на ануак, които в страната от край време са обект на дискриминация и дори геноцид, няма да им олекне. Плъзналата по света зараза не би била възможна, ако с правителствата не се работеше на най-високо равнище. За успокоение на масите се пуска в оборот историята за универсалната полза от чуждестранните инвестиции и неизбежността на „развитието”. Макар че каква е ползата за Етиопия от това, че индийски корпорации влагат в страната 5 млрд. долара, за да произведат по механизиран път земеделска продукция за износ? Може би в „творческото” разрушение на традиционния начин на живот на стотици хиляди, които биват насилствено превръщани в бедняци – любимото гориво на индустриалната революция.
Автор: Димитър СъбевИзточник: mittag.wordpress.com
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69