Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2013 23:20 - НА ВНИМАНИЕТО НА ЧИТАТЕЛИТЕ И ИНСТИТУЦИИТЕ Автор: bosia
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 442 Коментари: 0 Гласове:
1



НА ВНИМАНИЕТО НА ЧИТАТЕЛИТЕ И ИНСТИТУЦИИТЕ  


еДНО ПИСМО НА ОТЧАЯН БЪЛГАРИН

Получих това писмо чрез мой приятел. То е потресаващо.
Но то е и показателно за т. нар. "преход". Такова нещо няма. Държавата е същата. Човекът отново е натикан в ъгъла, а политиците и чиновниците си карат по старому.
Разбира се, аз ще направя всичко, зада проуча случая и да информирам незабавно институциите. Не че се надявам да си свършат работата, но да ги наритам. У нас за последните 69 години управляващите я карата така, все едно имаме пренаселване с българи и трябва да се отърват от повечето от нас. Както в конституцията, така и в законите и прилагането им на първо място се поставя текста на закона, а човекът липсва в него.
Прочетете го и ще се уверита в това.

Казвам се Ганчо Райнов. През 1973 г. бях млад – 25-годишен, с отлична диплома по туризъм и с постоянна работа в Слънчев бряг като екскурзовод на английски туристи. Това беше краят на нормалния ми живот. Оттук-нататък настъпи апокалипсис. Един ден, на 13 август 1973 г., бях арестуван и хвърлен в дълбока черна катакомба. Там престоях три месеца без да знам кога е ден, кога – нощ. След това дойде присъдата ми №254, която гласеше: „Признава подсъдимия за виновен в това, че от май 1972 г. до юли 1973 г. в района на туристическия комплекс Слънчев бряг с цел да създаде затруднения и отслаби народната власт системно е изготвял и разпространявал писма с клеветнически твърдения, засягащи установения у нас държавен и обществен строй“.

Така станах концлагерист. За преживянатото като такъв няма да пиша, защото ще ме разберат само хората, прочели „Архипелаг Гулаг“ или „Списъкът на Шиндлер“. За да имам изобщо някакви шансове за живот, трябваше да мълча. Това помогна да изляза жив.

Но животът ми с нищо не се промени. Беше ми наложена тотална изолация. Прекарах години, превеждайки английска литература, но блокираха и тази ми работа. По последно нареждане бях разпределен да работя като хамалин на товарна гара Бургас. Бъхтех по 12 часа на ден, 30 дни месечно, без събота и  неделя. Половината месец – нощна работа. Командваха ме хора без основно образование.

Сега съм на 66 години.Майка ми е на 87, тя е с 95 процента инвалидност и с операция на дебелото черво. Нуждае се от личен асистент, но ми отказаха да стана такъв. Отговорът беше злонамерен и умишлен.  Направих искане да ми платят като човек, срещу когото са извършени престъпления. Отговорът гласеше: Лицето няма трудов стаж. Отново направих такова искане, пак отказ. Преди броени дни в официален документ /финален отказ за пенсия/ беше заявено, че трудът ми в концлагер не се признава за трудов стаж. Такова заявление дори и Хитлер не посмя да направи на своите концлагеристи. Тази година през май върху мен и майка ми беше извършен държавен тероризъм с цел сплашване. Какъв героизъм – да тероризираш една сляпа и глуха 87-годишна жена и един лишен от всичко 66-годишен мъж... Добре познат стар терор отново беше включен в действие. Аз трябваше да бъда принуден да не търся правата си в Европа. Тогава единстевно Амнести интернешънъл и Хюман Райтс Уоч успяха да ни спасят от един фатален край. Ако в тази държава има президент, прокурор, омбудсман или каквото и да е държамно светило, нека да внесе малко светлина в тази империя на злото.

 

Ганчо Райнов, Бургас





Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 13598117
Постинги: 25702
Коментари: 5865
Гласове: 6264
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031