Слави Ангeлов

Все се надявах, че наглостта, некадърността и безпомощността на българския чиновник имат някакъв лимит, някаква пределна точка на глупост, безотговорност и безхаберие. Когато обаче правосъдното министерство оповести дълго чакания проект за промени в Наказателния кодекс (НК), разбрах, че съм грешил дълбоко.
Българският чиновник, който кове законите на страната в съучастие с няколко неправителствени организации, оказва се, може да ни изненадва с изстъпления още толкова много, колкото дори въображението не ни позволява да видим в бъдещето.
Проектът за нов наказателен закон имаше амбициозната задача да поправи десетки умишлено или от глупост заложени “мини” в текстовете, които най-просто казано вече 24 г. дават предимство на престъпния свят пред правосъдната система.

Нещо повече, с поправките трябваше поне за известно време да се сложи край на епохалния кърпеж на Наказателния кодекс, който за изненада на по-младите читатели е приет в далечната и тоталитарна 1968 г., когато да откраднеш пакетче краве масло от бакалията беше като днес да застреляш двама души пред дискотеката.
Даже и българите с коренно противоположни житейски интереси отлично знаят колко важно е да имаме актуални за нашето време наказателни закони като първа стъпка, преди да се сблъскаме с проблем №2 - липсата на достатъчно кадърни служители в полицията, прокуратурата и съда, които да ги прилагат.

Какво обаче ни извади Дядо Коледа изпод елхата на правосъдното министерство?
Вместо всички тези дълго чакани промени да се случат, за Честита нова година получихме Наказателен кодекс, който можеше да приемем просто за нормално скандален за нашите географски условия, ако беше надраскан в кулоарите на парламента от дузина депутати лобисти с химикал в едната ръка и телефон, опрян в ухото - в другата.
В изготвянето на проекта обаче са участвали експерти от МВР и академията му, прокуратурата, двете върховни съдилища, колегите им от апелативния съд, следствието, Външно министерство, Центъра  за изследване на демокрацията, Висшия  съдебен съвет, Съюза  на юристите, Хелзинкския  комитет, адвокати и дори омбудсманът.

В резултат на цялата тази професионална мобилизация имаме налице Наказателен кодекс с толкова много чисто нови скандални недоразумения, колкото не могат да се съберат накуп при всичките му промени от 1989 г. насам.

Може би най-великият връх на юридическата мисъл е постигнат  в един чисто нов член от закона, който цели да унищожи с един замах дървената мафия. Той предвижда 5 г. затвор за всеки, който сече и събира дори паднали дървета в гората.

И в цялата тази строгост на наказанието няма нищо лошо, ако не беше един друг текст няколко страници по-назад, който за убийство по непредпазливост на човек предвижда по-скромните 3 г. лишаване от свобода.

Всякаква надежда, че е допусната неволно техническа грешка в цифрите, и че човекът в България е по-ценен от дървото, е окончателно попарена в допълнителните квалифициращи текстове, където ясно пише, че ако отсечените дървета са в големи количества - затворът скача до 15 г. За повече от един убит човек обаче максимумът е 5 години затвор.
Тук въобще няма да обсъждаме брутално репресивните предложения
 за промени в закона, които целят да скрият политиците и висшите чиновници от обективите на телевизионните и пишещи разследващи журналисти. Няма да се спираме и на неприкрито тоталитарните поправки в Наказателния кодекс, които под фалшивия параван “опазване на държавната тайна” целят да сложат точка на всякакви антикорупционни журналистически разкрития.

Аз лично вярвам, че тези безобразия ще бъдат премахнати от наказателния закон преди гласуването им в парламента. Този проект обаче не само че не е обърнал внимание на проблеми в други горещи точки на правосъдието, но дори нещо повече - с новите промени ги е задълбал непоправимо.

Става въпрос за провала на България в борбата срещу корупцията и вкарания в НК през 2001 г. чл. 307, който наказва със затвор всеки, който предложи подкуп на корумпиран чиновник, като по този начин не позволява нелоялните държавни служители да бъдат уличавани контролирано  след разрешение от съда, както това се прави в по-развитите страни по света.
Кой е против премахването на тази пречка в закона, която по всичко личи е неудачна за корупционната ситуация в страната?

Против са само държавните служители, които се хранят от подкупи. Оказва се, че дори адвокатите отчитат колко вреден е чл. 307 от закона. В интернет дори може да се прочете кратка статия на адвокатско бюро “Брайков” със заглавие “Юридическият стълб на корупцията - чл. 307 от българския Наказателен кодекс”. Там адвокати, които принципно защитават в съда разследвани за корупция, са написали: “Нормата създава очевидна юридическа солидарност между лицето, даващо подкуп, и длъжностното лице, което го приема... Разпоредбата внушава увереност за корумпирания чиновник, че лицето, даващо му подкуп, не е симулант, защото и симулантът се наказва....

Поуката от чл. 307 е, че подкупването трябва да бъде сериозен и надежден бизнес дори в стадия на преговори. Тя изключва притеснението на корумпирания чиновник, че предлаганият подкуп може да е капан... Това е крайъгълният камък на българския правов щит над височайшата корупция... Чл. 307 трябва да се премахне, за да възникне атмосфера на несигурност в чиновниците, вземащи подкуп. Чувството за страх и несигурност ще се увеличи след няколко осъдителни присъди в резултат на симулиран (контролиран от правоохранителните органи) подкуп.
Защитата на чл. 307 просто ще бъде яростна.”

В статията на Адвокатско бюро Брайков цитират като пръв лансирал публично вредата от чл. 307 в НК адвокат, забележете, Мартин Марковски, в края на 2005 г. Вестник “24 часа” обаче води целенасочена кампания за промяната на този много уютен за корумпирания чиновник текст още от 2003 г. Въпреки усилията ни, по обясними причини, които цитират и самите адвокати в статията, никой не се е осмелил да промени закона с кратък тест, който позволява да се дава контролирано подкуп, ако това се извършва с разрешението на съдия.

Нещо повече, новият проект за промяна на НК не само продължава да пази митничари, полицаи, спецченгета, общински служители и всевъзможни други държавни мафиоти, които си искат пари от масата, но дори наказва със затвор гражданите, които са изнудени от тях да дават подкуп.

Тук сривът на справедливост е пълен. Ако на общински служител или катаджия може да откажеш подкуп, кой няма да даде пари на лекар за живота и здравето на детето си  например? Никой, разбира се.

Ето така скандалният проект за НК покрай всички останали безумия бетонира тотално корупцията в България.

Остава само да отгатнем - глупав или нагъл е чиновникът, който е писал закона?