Изкараха чужд шпионин национален герой   Брой 247  Автор : Борис Цветанов    Хюсеин Хафъзов на трибуната на Народното събрание Предателят е работил за турска република на българска територия   Полуидиотският ни парламент стигна до падение, отреждащо му уникално място в Книгата на Гинес. Някакъв си Хюсеин Хафъзов, награден за ибрикчийски заслуги към Ахмед Доган с котлова храна на народен представител, клел се във вярност към България, в българското Народно събрание, в светъл християнски празник изрева „Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч”.

Аркадашите му само от кумова срама не раздраха спарения въздух с „Аллах!" Но останалите българи зяпаха тихи и невъзмутими!
Бихме махнали с ръка – „Не стреляйте по пианиста, той толкова си може!" – но този позор не ставаше в каубойска кръчма, а в най-святата държавна институция!
Я си представете, че в английския парламент някой викне „Аз ще вървя по пътя на Ким Филби!”. Ами нали кръвта на студените албигойци ще кипне и линчът ще е сигурен.
Голяма чест правя на шпионина Калъч, споменавайки Филби, но аналогията идва от само себе си.

И цялата тази уйдурма не е случайна. Друг ибрикчия – Хамид Хамид заяви, че цялото ДПС стои зад думите на Хафъзов. Че Осман Калъч е герой, борец срещу комунизма, невинно съден... Боже! Ами тогава турската партия ДПС да си вземе справка от архива на МВР за 500-те осъдени за шпионаж турски агенти в България в периода от 1945 до 1989 г. и да ги обяви за национални герои!

Осман Калъч е един от най-заслужилите шпиони на МИТ (Националната разузнавателна организация на съседна Турция). Като неин резидент, през 1946-48 г. той създава най-мащабната шпионска мрежа в България. По същото време като резиденти действат още Мехмед Дагдълов и Фуат Юмеров. И тримата отначало пряко са ръководени от турското консулство в Бургас.

В последните години жълтата пропаганда напълни многотиражките си със сапунки за добрия чичко Кемал Ататюрк. Само че малко известно е, че дипломацията му в България е прикритие за шпионската му дейност. Под негово ръководство разузнавателната служба на Турция се модернизира в стил „Сикрет сървис”. Политическото му завещание гласи:  „Турската разузнавателна политика е неделима от турската малцинствена политика към България!"

Самият той лично начертава 12  „Аллахови-Ататюркови" заповеди, които проповядват: мюсюлманското население да бъде обособено, затворено в себе си, враждебно на България; добиване статут на турско малцинство; създаване на турска партия; включване в политиката и администрацията; влизане на турци в органите на сигурността и армията на паритетен принцип; изучаване на турски език, местна автономия; децата от смесени бракове да носят турски имена и... създаване на „турска република” на българска територия.

Това са точките, по които стриктно работи Осман Калъч. Той започва дейността си като учител в турското училище „Нюваб” в Шумен, като скоро го превръща в шпионска централа. За преподаватели там се назначават кадрови турски шпиони.
Мрежата на Калъч бавно, но сигурно опипва страната и подготвя кадри, които да влизат в ръководствата на БКП и ОФ.

Това дава криле на официалните шпиони – дипломатите, да се развихрят и те. Създават се шпионски организации в Пловдив, Плевен, Свищов, Никопол, Русе, Търговище, Добрич, Кърджали... Наглостта на продажника стига дотам, че внедрява шпиони в певчески и танцови женски състави, които при пътуванията си изпълняват предателски задачи.
Осман Калъч започва да се изживява като свръхорганизатор, който ще върне старата слава на турското разузнаване, което след Първата световна война успява да изгради в България националистически шпионски организации като „Туран", „Алтън орду" (в превод „Златна армия”), „Мюсюлмански учителски съюз" и пр.

Времето обаче е друго. Младото българско контраразузнаване побеждава в грандиозната битка. Многобройната шпионска мрежа на Осман Калъч е изловена до крак.
Успоредно с него са разгромени групите на Мехмед Дагдълов и Фуат Юмеров.
Тримата резиденти са осъдени на смърт.

По радио „Хоризонт" – тогава най-слушаното в страната, другият депутат,  поклонник на шпионина – Хамид Хамид, удря по масата, че съдиите на шпионите били нещо като Народния съд от 1945 година... „Нерде Ямбол, нерде Стамбул”,  както казва народът. Но кой ли го чува. Най-малко треперещата от сянката на Доган БСП.
По приета процедура осъдените на смърт чужди разузнавачи се помилват от правоимащата държавна институция, тъй като само като осъдени на двадесет години затвор ще могат официално да бъдат разменени за попаднали в лапите на чужди тайни служби наши агенти.

Така Осман Калъч и Мехмед Дагдълов са разменени през 1964 година за предадения и отвлечен български военен разузнавач Пеньо Пенев, прекарал девет години в диарбекирски зандани.
Че Осман Калъч е бил от особена важност за турската държава си проличава веднага – той влиза в Анкара на бял кон. Веднага е назначен на най-престижната преводаческа длъжност към Министерския съвет. По-късно е изпратен на дипломатическа работа в Югославия, където продължава да работи против България.

Фуат Юмеров лежи в Старозагорския затвор до 1967 година. Когато бива освободен, първата му работа е да се представи по служба на чорбаджията си в консулството в Бургас. Вицеконсулът Селчук Инджесу, наричан още Селчук бей, след взаимни теманета и прегръдки му връчва новите задачи: борба за създаване на турска република! Както и събиране на сведения за въоръжените ни сили, особено за отбранителната линия по река Камчия, а също и за секретните поделения – и на армията, и на флота.

Фуат скоро оформя шпионска мрежа от 58 предатели (сред тях и двама българи от Варна). Той се смята за супермен, за турски Джеймс Бонд, но всяка негова крачка е контролирана от българското контраразузнаване. Решение за прекратяване на дейността му, след което му е подхвърляна каква ли не дезинформация, се взема през 1970 година.

Шпионската организация на Фуат бей, кодирана като „Главатари", е изловена. С доказателствения материал се заемат 12 следователи. Юмеров за втори път е осъден на смърт, а после – за втори път помилван с присъда на двадесет години затвор.
През 1974 година му излиза късметът и той е разменен за българин, работил за КГБ. Но Фуат бей не е Осман Калъч – няма бял кон за него. Лично валията на Одрин се явява на българския КПП и моли размяната да стане тихомълком в самия пункт, а не на граничната бразда, както е по протокол. Срамува се от собствения си шпионин.
А замененият за него българин е посрещнат от цяла делегация колеги не само от София, но и от Москва.