Българската диагноза: лекарска грешка!    

Лекарските грешки в България, за които се твърди, че стават все повече, са един вид табу. А и отговорност за тях няма как да се потърси – щом съдилищата не поемат делата, свързани с проявите на небрежност и немарливост.

В началото на 2015-та година обществеността в България ще бъде запозната с обстоен анализ на медицинските, правните и хуманитарните аспекти на провала на здравната система в страната – предвижда един нов проект на Центъра за защита на правата в здравеопазването, който за първи път ще покаже цялата ситуация около зачестилите случаи на осакатявания и смърт заради лекарски грешки. Планирано е и провеждането на широк обществен дебат по проблемите на здравеопазването и медицинската етика, както и мониторинг върху точещите се с години дела по особено фрапантните случаи на немарливост в българските болници.

Медицина без етика

Софийската адвокатка Полина Савова и нейни колеги отдавна водят дела по жалби на пациенти, потърпевши от лекарски грешки, но поне от пет години насам нямат нито едно спечелено дело в българските съдилища. По част от случаите битката продължава в Страсбург. „В България повечето искове на пострадали пациенти се отхвърлят, и то за съжаление по субективни причини. Случаите, в които потърпевшите получават справедливост, са единици. Сега водим дела по искове на инвалидизирани заради вътрешноболнична инфекция пациенти от Самоков, Монтана и „Пирогов“. В тези случаи имаме съвсем ясни критерии, по които еднозначно се констатира проява на немарливост в болниците. Всичко обаче приключва с констатации на вещите лица, че макар помещенията, в които са извършени операциите, да не отговарят на елементарните стандарти, допусналите заразяванията лекари не били виновни, понеже нямали изрична заповед да не ги използват“, разказва Полина Савова.

Жалбите на пациенти почти нямат шанс в българските съдилища

Тя допълва, че преди 15-20 години делата срещу лекари и болници не са били толкова много, колкото са днес, но и смъртните случаи заради престъпна небрежност са били по-малко. Според Савова основен фактор за нещастния изход от лечението е грешно поставената диагноза.

Табу за лекарското съсловие

Директорът на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров е убеден, че упоритото отричане на явлението „лекарска грешка“ от страна на медиците и техния съюз не води до решение на проблема. Регистри или поне обобщени информации за допусканите грешки никога не са правени, а за лекарското съсловие темата е абсолютно табу, сочат наблюденията на пациентските организации след опитите им да организират дискусии по проблема.

„Не съм съгласен, че за лекарските грешки в България не трябва да се води дебат. Този проблем не бива да се отрича като се твърди, че жертвите били малко. Не може непрекъснато да обвиняваме за тези грешки бюджета за здравеопазване, политическата система или парламента. Има неща, които е редно лекарското съсловие с професионална чест и достойнство да обсъди в детайли. То трябва да предложи мерки, с които последствията на явлението „лекарска грешка“ да бъдат ограничени“, категоричен е шефът на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.

Защо грешките остават ненаказани

Д-р Стойчо Кацаров е убеден, че нежеланието на съдебните инстанции да се занимават със случаите на лекарски грешки е особено голяма пречка за търсенето на отговорност.

Д-р Стойчо Кацаров

„В 99 процента от случаите на увреждане в резултат на лекарска грешка прокуратурата отказва да образува дело, а съдилищата не допускат до разглеждане 90 на сто от исковете. Често това се мотивира с трудната материя и с експертизите на вещите лица, които си противоречат. Самите вещи лица пък много често са обвързани с определени болници и се страхуват да назоват нещата директно. Сериозна преграда пред повечето жалбоподатели по частни дела е изискването да платят 4 процента държавна такса върху обезщетенията, които предявяват към съответните лечебни заведения. В Съединените щати, например, държавната такса е фиксирана на 1000 долара, независимо колко е голям искът“, изтъква д-р Кацаров.

Адвокатката Полина Савова посочва, че за разлика от практиката в редица страни, българските лечебни заведения отказват сключването на извънсъдебно споразумение с потърпевшите от лечението в тях. Причина за това е и невъзможността да се изплатят обезщетения на жертвите, без да се минава през продължителни съдебни саги. „Абсурдно е софийската Военна болница да си прави застраховка за подобни случаи в размер на 50-80 хиляди лева годишно, след като през нея преминават стотици пациенти всеки ден“, смята Савова.

DW.DE