kostadin.eu

Костадин Костадинов
Да плашиш българите с руска инвазия, при наличието на агресивна съседна Турция и петоколонна турска партия, управляваща страната, е откровена форма на турска пропаганда.

От началото на руската намеса в украинската политическа криза из българското медийно пространство започна да броди един призрак. Призракът на чуждестранната намеса и откъсването на български земи. Странно, защото когато в началото на 90-те години подобни сценарии се чертаеха от силните тогава националистически партии БНРП, ОПТ и ОКЗНИ, цялата "демократична" преса дружно ги отричаше. Днес демократичната преса (и всякакви други медийни разсейки), еволюирала успешно до олигархична метреса, твърди обаче точно това - че тъй като в нашата страна имало не знам си колко руски граждани, собственици на имоти по Черноморието (и не само), заплахата от руска намеса и дори отцепване на земи, била съвсем реална.

Наистина странно. Когато Косово беше отцепено от Сърбия, същите тези медии в един глас ни убеждаваха, че няма от какво да се притесняваме, че Косово било уникален случай, и т. н. Е, оказа се, че не е уникално. Въпреки това създаването на поредната мюсюлманска държава на Балканите, намираща се само на 60 км по права линия от западната ни граница, тогава не трябваше да ни притеснява, а днес, според стратезите на информационното затъмнение, което ни се налага от олигархичния режим у нас, основна заплаха са руските туристи.

Нека все пак да се замислим какво теоретично би станало, ако примерно турците у нас решат да се отцепят, и каква би била реакцията на нашите западни партньори. Впрочем няма какво да му мислим, от сега си знаем. Справка - Македония, 2001 година. Наша съседка, втората българска държава в Европа. Тогава албанските сепаратисти и терористи се опитаха да спретнат революция в западната част на страната. Не им се получи, населението се дистанцира от тях, македонската армия, благодарение на военната помощ от България, успя да ги натика в Шар и по северните склонове на Скопска Църна гора, откъдето избягаха в Косово. И тогава се намесиха западните "партньори". Наложиха на министър-председателя Любчо Георгиевски унизителното Охридско споразумение за спиране на (вече приключилите) военните действия, като го накараха да отстъпи по абсолютно всички точки, искани от албанците. Така беше опровергана старата максима, че победителите не ги съдят - едни от македонските водачи в конфликта бяха съдени в Хага, други набързо приключиха с политическата си кариера, а от албанците и до днес никой не е поискал отговорност за нищо. Въпреки, че по време на конфликта бяха подпалени десетки църкви и манастири, сред които особено изпъква Лешочкият манастир в Тетовско. Македония беше плъзната по наклона на пълзящата федерализация, албанският стана дефакто втори държавен език, ползва се на всички нива в администрацията, албанското знаме и герб са част от държавните символи, а македонците в общините с албанско мнозинство са третирани като втора категория население. Демократично? Сигурно - щом САЩ и ЕС го твърдят.

Това е схемата. Отработена и преговорена. При нас, в първата българска държава, нещата в някои аспекти вече са се случили - в общините на ДПС за българите живот няма и те постепенно ги напускат, като българският език в тях лека полека излиза от употреба. В комплект с масовата циганизация на страната като цяло няма какво да се чудим, когато ни се наложат подобни споразумения, като Охридското - в общините с население, което е над 20% различно от българското, неговият език и символи да се използват паралелно с официалните, квоти за малцинствата в администрацията, ползване на различни езици от българския в парламента. Но всичко това не се коментира. България е на първо място в ЕС по процентен дял мюсюлмани от населението, на първо място по процентен дял цигани, на първо място по намаляване на населението като цяло. Земята в Източна България е наполовина изкупена от турски фирми, по селата не остана кьорав българин, станахме екзотика в собствената си страна. В същото време по медиите ни плашат с руските туристи, купили по някой и друг апартамент по Черноморието. Машалла, ашколсун, аферим и евалла на таквъзи патриоти. Турски патриоти имам предвид...

Та така. Както беше написал великия Ботев - "Кажи ми кажи бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее"...