Лидерите на Русия, Казахстан и Беларус се събират в Минск, за да обсъдят договора за Евразийския икономически съюз, който ще бъде подписан в май месец и трябва да влезе в сила от 1 януари следващата година

Лидерите на Беларус, Казахстан и Русия (фото: РИА НОВОСТИ)

На 29 април в Минск лидерите на трите държави ще обсъдят все още несъгласуваните въпроси относно договора за за Евразийския съюз, включително и нефта.

Договорът се състои от две части. В първата част са изложени целите и задачите на съюза, обхваща се правния статус на съюза и принципите, по които той ще работи. Във втората част се съдържат механизмите за икономическо взаимодействие между държавите-членки.

Президента на Руската Федерация пристига в Минск, за да се включи в заседанието на Висшия Евразийски икономически съвет, заяви помощника на държавния глава на Русия Юрий Ушаков. Той припомни също, че на проведената на 3 март среща в Москва „беше решено да се проведе още една работна среща, за да се доуточнят параметрите на договора за създаване на ЕАС, който ще бъде подписан в края на месец май в Астана“. Договора за създаването на ЕАС се състои от 600 страници, уточни Ушаков, като добави, че в последните месеци са работели експертни групи и са провеждани редица заседания.

Все още има някои въпроси, по които лидерите не са постигнали споразумения, каза още помощника на Владимир Путин. Той изрази надежда, че на днешната среща в Минск ще бъде постигнато споразумение по тези въпроси.

На въпрос дали вече е постигнато споразумение относно нефтените мита Юрий Ушаков заяви, че по този въпрос ще се изкажат лидерите на трите държави, но изрази мнение, че „точката по всички въпроси ще бъде поставена днес, в Минск“. Той заяви, че няма причина ЕАС да не започне да функционира като съюз от 1 януари следващата година, както е планирано.

Централна Азия вече не е толкова ключов регион, както е бил някога, по времето на античния „Път на коприната“, но и сега е важен регион, поради наличието на голямо количество природни ресурси в него. Само Казахстан е в топ-10 на държавите-производителки на нефт и притежава значителните 15% от световния уран. Казахстан има голям ресурс от желязо, злато, цинк и каменни въглища. В Туркменистан пък са четири от най-големи световни находища на природен газ (най-голямото в света е в Русия), а Узбекистан притежава нефт горе-долу, колкото Либия. И поради географското си положение тези държави могат да подчинят преспокойно европейския пазар, който и сега е енергийно зависим от Русия в голяма степен.