Ако не се случи нещо драматично, България тихо ще угасне От Redactor | на 30/04/2014 прочитания: 328 | Новини hristov-700x393 Г-н Христов , случаят с прогонването на сирийците в Розово бе определен като битов фашизъм. Защо така нетърпимо към чужденците реагират хората от Розово? По въпроса за Розово мога да кажа, че така нареченият български национализъм е защитна и понякога безпросветна реакция на един измъчен народ. Българите знаят, че не могат да разчитат на никакви държавни институции и на никакви организационни средства за защита на техния най-елементарен статус – живота и имота им и затова реакцията на хората в Розово е такава. Може ли да се очаква, че тази реакция ще се пренесе и в други населени места? Може, защото българите знаят, че тук не става въпрос за настаняване на бежанци и за проявяване на християнско съчувствие, както твърдят някои организации, а за това, че България е поставена на ръба на пропастта. Българите знаят, че трябва да направят някакви крачки, за да не бъдат изтикани от собствената им територия. За това става въпрос. А дали за подобни страхове не допринасят и изказвания от рода на това, което направи Кристалина Георгиева , че бежанците ще решат демографската криза в страната? Несъстоятелни изказвания не коментирам. На какво се дължи подемът на евроскептицизма? Виктор Орбан си позволи да постави националната държава преди интересите на общността, навсякъде в Западна Европа се говори за ограничаване на емигрантския поток, за мерки срещу емигрантите от Източна Европа. Докъде могат да стигнат тези нетолерантни настроения? До евентуално разпадане или драстична трансформация на Европейския съюз. Видимо е, че европейският проект, който е известен още като Европейски съюз, е продукт предимно на европейските елити, европейските финансови и транснационални кръгове и на трансатлантически такива и техният дневен ред не съвпада с този на т.нар „обикновен” човек. След разпадането на комунистическата система, чийто противовес бе именно европейският икономически съюз, се оказа, че той няма друга мисия и друга цел, за да може да съществува по начина, по който съществува. Европейският проект или трябва да бъде дифиниран отново, за което не виждам интерес, воля и желание от силните на деня, или той действително ще отиде в небитието. Кризата с Украйна и това, което случва около Русия ще помогне или ще попречи на този процес? Кризата е не с Украйна, а в Украйна, а реалният сблъсък е между САЩ и Русия, които са големите играчи. Руското външно министерство се обърна към Брюксел с едно изречение „Не ви ли е срам“, заради новите санкции, които наложиха на Русия. Поводът за това изречение е, че Русия настоява, че профашистки формирования владеят Украйна. Анализите, с които разполага САЩ, съдържат ли подобни сведения? Това се разбира много добре в САЩ и се използва. Украинската националистическа опозиция, която в момента властва в Киев беше отгледана и финансирана, включително и със западна подкрепа и това е публична тайна. Но, както е известно, в големите геополитически среди гнусливостта е последното нещо, от което страдат големите геополитически играчи. Наскоро американският консерватор Бюканън написа, че сепаратизмът и национализмът са в подем, а централизацията и глобализацията са минало. При това го написа със симпатия към Путин, което е странно. Какво се случва всъщност? Стана това, което се очакваше че ще стане – реанимация на Русия като алтернативен цивилизационен център. Опитват се да се превърнат в неоконсервативен и християнски проект, както вече имах възможност да кажа. При това запазвайки традиционните ценности на едно антиглобалиско общество и това се ползва със симпатии. В момента голямата заплаха за глобалисткия проект не е руската армия и оръжия, а възможността да има друг проект за света в рамките на европейския цивилизационен проект. Тази опасност е много добре схваната и затова конфронтацията е толкова жестока. Някои анализатори прогнозират, че Обама ще се окаже големият губещ от тази конфронтация. До колко са основателни такива твърдения? Разбира се, че ще е губещ. Той вече е претеглен, както се казва в Библията. Проблемът е кой ще бъде след него. В момента САЩ се опитват да елиминират създаването на алтернативни центрове като Русия и Китай и за тази цел се опитват да използват методите на превантивната война – случаят с Украйна е такъв –да не се допусне евразийска интеграция. Има анализи, че в хоризонт 2025-2030 година, тези две страни биха могли да станат субекти върху които не може да се въздейства. В цялата тази ситуация ние как стоим и какви изобщо са ни перспективите? Преди време си позволих да кажа и някои си помислиха, че използвам пресилен литературен израз, че България е „периферна територия със затихващи функции”. При това го казвам с болка, защото съм част от този народ и обичам тази страна. Но, ако тук не се случи нещо драматично, което да обърне ситуацията, а аз не забелязвам сигнали да се случи, България бавно и тихо ще угасне. Това съвсем не означава, че територията тук ще обезлюди и че няма да има други хора. Да не би да казвате, че българският национализъм е нещо оздравително? Не, не е оздравително, това е реакцията на един умиращ организъм . Българският национализъм е доста примитивен, но той е дефанзивен, защитен. Той не е агресивен, в него няма опит да отнема територии на други нации, той е , пак казвам, защитна реакция на един умиращ народ. Казвам го с огромна болка. komentator.bg

Цялата статия: http://noligarh.com/%d0%b0%d0%ba%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%be-%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80/ | www.noligarh.com

Ако не се случи нещо драматично, България тихо ще угасне

Ако не се случи нещо драматично, България тихо ще угасне От Redactor | на 30/04/2014 прочитания: 328 | Новини hristov-700x393 Г-н Христов , случаят с прогонването на сирийците в Розово бе определен като битов фашизъм. Защо така нетърпимо към чужденците реагират хората от Розово? По въпроса за Розово мога да кажа, че така нареченият български национализъм е защитна и понякога безпросветна реакция на един измъчен народ. Българите знаят, че не могат да разчитат на никакви държавни институции и на никакви организационни средства за защита на техния най-елементарен статус – живота и имота им и затова реакцията на хората в Розово е такава. Може ли да се очаква, че тази реакция ще се пренесе и в други населени места? Може, защото българите знаят, че тук не става въпрос за настаняване на бежанци и за проявяване на християнско съчувствие, както твърдят някои организации, а за това, че България е поставена на ръба на пропастта. Българите знаят, че трябва да направят някакви крачки, за да не бъдат изтикани от собствената им територия. За това става въпрос. А дали за подобни страхове не допринасят и изказвания от рода на това, което направи Кристалина Георгиева , че бежанците ще решат демографската криза в страната? Несъстоятелни изказвания не коментирам. На какво се дължи подемът на евроскептицизма? Виктор Орбан си позволи да постави националната държава преди интересите на общността, навсякъде в Западна Европа се говори за ограничаване на емигрантския поток, за мерки срещу емигрантите от Източна Европа. Докъде могат да стигнат тези нетолерантни настроения? До евентуално разпадане или драстична трансформация на Европейския съюз. Видимо е, че европейският проект, който е известен още като Европейски съюз, е продукт предимно на европейските елити, европейските финансови и транснационални кръгове и на трансатлантически такива и техният дневен ред не съвпада с този на т.нар „обикновен” човек. След разпадането на комунистическата система, чийто противовес бе именно европейският икономически съюз, се оказа, че той няма друга мисия и друга цел, за да може да съществува по начина, по който съществува. Европейският проект или трябва да бъде дифиниран отново, за което не виждам интерес, воля и желание от силните на деня, или той действително ще отиде в небитието. Кризата с Украйна и това, което случва около Русия ще помогне или ще попречи на този процес? Кризата е не с Украйна, а в Украйна, а реалният сблъсък е между САЩ и Русия, които са големите играчи. Руското външно министерство се обърна към Брюксел с едно изречение „Не ви ли е срам“, заради новите санкции, които наложиха на Русия. Поводът за това изречение е, че Русия настоява, че профашистки формирования владеят Украйна. Анализите, с които разполага САЩ, съдържат ли подобни сведения? Това се разбира много добре в САЩ и се използва. Украинската националистическа опозиция, която в момента властва в Киев беше отгледана и финансирана, включително и със западна подкрепа и това е публична тайна. Но, както е известно, в големите геополитически среди гнусливостта е последното нещо, от което страдат големите геополитически играчи. Наскоро американският консерватор Бюканън написа, че сепаратизмът и национализмът са в подем, а централизацията и глобализацията са минало. При това го написа със симпатия към Путин, което е странно. Какво се случва всъщност? Стана това, което се очакваше че ще стане – реанимация на Русия като алтернативен цивилизационен център. Опитват се да се превърнат в неоконсервативен и християнски проект, както вече имах възможност да кажа. При това запазвайки традиционните ценности на едно антиглобалиско общество и това се ползва със симпатии. В момента голямата заплаха за глобалисткия проект не е руската армия и оръжия, а възможността да има друг проект за света в рамките на европейския цивилизационен проект. Тази опасност е много добре схваната и затова конфронтацията е толкова жестока. Някои анализатори прогнозират, че Обама ще се окаже големият губещ от тази конфронтация. До колко са основателни такива твърдения? Разбира се, че ще е губещ. Той вече е претеглен, както се казва в Библията. Проблемът е кой ще бъде след него. В момента САЩ се опитват да елиминират създаването на алтернативни центрове като Русия и Китай и за тази цел се опитват да използват методите на превантивната война – случаят с Украйна е такъв –да не се допусне евразийска интеграция. Има анализи, че в хоризонт 2025-2030 година, тези две страни биха могли да станат субекти върху които не може да се въздейства. В цялата тази ситуация ние как стоим и какви изобщо са ни перспективите? Преди време си позволих да кажа и някои си помислиха, че използвам пресилен литературен израз, че България е „периферна територия със затихващи функции”. При това го казвам с болка, защото съм част от този народ и обичам тази страна. Но, ако тук не се случи нещо драматично, което да обърне ситуацията, а аз не забелязвам сигнали да се случи, България бавно и тихо ще угасне. Това съвсем не означава, че територията тук ще обезлюди и че няма да има други хора. Да не би да казвате, че българският национализъм е нещо оздравително? Не, не е оздравително, това е реакцията на един умиращ организъм . Българският национализъм е доста примитивен, но той е дефанзивен, защитен. Той не е агресивен, в него няма опит да отнема територии на други нации, той е , пак казвам, защитна реакция на един умиращ народ. Казвам го с огромна болка. komentator.bg